Когато става въпрос за подобен тип социално и политическо явление, каквото е БСП в последните 120 години, голямото майсторство в изследването на вътрешните му процеси е в диагностиката, която за журналисти, социолози и политолози е в прецизното формулиране. Обикновено при подобен „възпалителен“ процес изникват два изключително страшни като звучене термина – криза и колапс. Като характерно е, според изследващите, те да настъпват едновременно, което обаче е невъзможно.

По отношение на лидерството в БСП, в навечерието на Конгреса, освен Михаил Миков и Корнелия Нинова, за лидерското място изникнаха и кандидатурите на Георги Гергов – председател на пловдивската организация на левицата, с лозунг „Аз съм човекът“ и тази на Кирил Добрев, който залага на интерактивна програма, наименувана „БСП 365“. Освен, че и двете кандидатури имат изразено несериозно звучене, се смята и за двете, че по-късно ще се оттеглят в полза на Корнелия Нинова.

Политически вътрешната нестабилност индикира основно две неща. На първо място, липса на централизация, т.е липса на силен и естествено издигнат лидер. На второ място, когато харизмата на онзи, който стои начело, категорично отсъства, защото за такъв тип популистки функциониращи партии, тя е най-естествена и логична като прийом за вътрешно обединяване и за печелене на електорат – базовото придържане към основните принципи е наложително, като е необходимо поне идеологията да се следва стриктно от елементарно чувство за самосъхранение. При вторият сценарий важно е, придържайки се към основните принципи, да се произведе лидер, защото абстракциите не са способни да се самоподдържат живи.

Всъщност ето такова е приблизителното моментно състояние на БСП. Под скенер се вижда, че огромна маса от хора се опитват да се хранят от абстракции, когато естественото състояние изисква абстракциите да се хранят от хората, а в оптималният случай и да се проявяват чрез действията им.

Може би най-показателно за защитните сили, с които разполага политическото тяло е как, а в случая дали изобщо се възстановява след голямо поражение. След кабинетът „Орешарски“ БСП е в нещо като кома. Би било логично, ако когато една партия е на власт и се проваля грандиозно, то тя да бъде силна, ако не поне адекватна в опозиция.

Най-елементарният пример в подкрепа на горното заключение е реакцията на БСП срещу неадекватно обоснованото поскъпване на билетите за градския транспорт в столицата с 60 процента – организирането на неособено голям протест.

Как обаче стоят нещата по отношение на кризата и колапса? Кризата много често може да изглежда като колапс, критично при разпознаването е времетраенето. Кризата обаче в същността си и сама по себе си не е страшна. Кризис обозначава настъпването на онзи момент, в който се прави равносметка, разграничава се онова, което работи от другото. В този смисъл криза за която и да е българска партия е необходимост, по друг начин стои обаче въпросът с разпознаването и справянето. Кризата е естествено състояние. Кризата е състояние. От него се излиза.

Колапсът обаче се разпознава по това, че не търпи преобразувания. И обикновено се наблюдава във всички аспекти. Но и двете явления могат да настъпят поне във външното си проявление както бързо и неочаквано, така и под формата на летаргия – като десет поредни загуби например.

И все пак на 7 и 8 май в НДК Конгресът на БСП ще бъде проведен, на който освен, че ще приключи „пълният цикъл от избори в партията“ с избирането на Национален съвет и негов председател Михаил Миков уточни, че дневният ред на Конгреса е определен.

„Основната задача е да изпълним с политическо съдържание предстоящата отчетно-изборна кампания в партията и да се обсъдят сериозно конгресните документи. България има нужда от друга политика. Дясното управление нанася сериозни поражения върху държавността.“ Изказът остава все така непроменен.


Leave A Reply