Вишеградската група, известна още като Вишеградска четворка (V4) е геополитическо явление, обединяващо четири страни от Централна Европа. Това са Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Все страни членки на Европейския съюз. Въпреки своето членство в ЕС, тези четири страни поддържат свое собствено обединение – съюз в съюза.

Причините за създаването на този геополитически съюз се коренят именно в желанието на тези страни да станат членове на общата европейска общност. Веднага след падането на желязната завеса и промените след 1989-та година бившите комунистически държави от Източния блок навлизат в нов период от развитието си. Това е периодът на прехода от планова икономика към пазарна икономика, от тоталитаризъм към демокрация. В желанието си за бързо развитие и присъединяване към все по-актуалния по това време Европейски съюз, три от тези бивши социалистически държави си организират среща на високо ниво. Тя се състои в унгарския дворец Вишеград на 15-ти февруари 1991 г. На тази среща премиерът на Унгария Йозеф Антал, президентът на Полша Лех Валенса и президентът на съществуващата по това време Чехословакия Вацлав Хавел, учредяват т. нар. Вишеградски триъгълник. По логични причини от 3 държавите членки стават 4 след разпадането на Чехословакия на Чехия и Словакия.

Вишеградски дворец. Унгария

Вишеградски дворец. Унгария

Името и мястото на срещата не са случайно избрани. В този дворец през 1339 г. се е състояла среща между тогавашните монарси Карл I Унгарски, Кажимеж III Полски и Ян Люксембургски – крал на Бохемия (Чехия). На тази историческа среща се създава нов търговски път, който обединява усилията на трите държави да заобиколят търговската сила и мощ по това време – Австрия.

Така и обединението на същите тези държави през 1991 г. има за цел чрез взаимна помощ и сътрудничество те да напреднат в своята европейска интеграция. Задачите, които се поставят са за напредване във военната, икономическа и енергийна кооперация, налагането на общи политики и по-бързото присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Целите са завършени през 2004-та година, когато и четирите държави стават членки на ЕС при най-голямото разширяване на съюза. Въпреки това, съюзът продължава да съществува и до ден днешен, като в последно време е много актуален покрай кризата с бежанците. Какво кара тази група да съществува все още?

Европейският съюз е едно уникално политическо и икономическо формирование, без еквивалент в историята. Към днешна дата ЕС наброява 28 държави с повече от 500 млн. население. В рамките на тази общност се срещат различните мнения и интереси на държавите членки. Срещат се различни по вид разделения по определени политики и въпроси. Обикновено по-големите държави като Франция, Германия и Великобритания надделяват в голяма част от решенията и това е логично, с оглед икономическата и териториалната им мощ. Именно тук се вижда смисълът от продължаващото съществуване на Вишеградската четворка. Като едно обединение с общо население от повече от 64 млн. и площ от 533 кв. км, мнението на тази група може да се чуе и да има доста по-силен отзвук, отколкото ако държавите защитаваха политиките си поотделно.

Логиката на това обединение е именно в общото им минало. Това са държави, преживели едни и същи процеси, с едни и същи проблеми, подобна култура и общи граници. Дори и днес държавите имат сходни мнения по голяма част от проблемите, които ги засягат. Пример за това е кризата в Украйна и проблемът с мигрантите от Близкия изток.

Вишеградската четворка нашумя още през 2014 г., когато четирите държави, провокирани от събитията в Украйна, подписаха военен пакт за координиране на планирането на отбраната и създаването на обща бойна част, която да действа под егидата на НАТО и ЕС. Анексирането на Крим и скритата война на Русия и руските сепаратисти срещу украинската армия, активизира Вишеградското обединение и то прояви собствено отношение по въпроса. Причината е ясна – превантивни мерки и отбрана при едно евентуално ескалиране на напрежението по източните им граници.

Обстановката в Украйна се поуспокои в последно време, но ЕС е поставен пред нов проблем, и то вътрешен. Хиляди мигранти заливат Европа с все по-голяма сила. Съсипаната от дългове гръцка държава се оказва неспособна да се справи с потока от хора. Затънали в бюрокрация, европейските политици не могат да вземат адекватно решение, което да защити интересите на европейските граждани. Това провокира няколко нови срещи на Вишеградската четворка. На тези срещи се взеха решения, които противоречат на общата политика на ЕС и това ясно показва, че тази група има характер и може да налага политики. През есента на 2015-та Унгария, Полша, Чехия и Словакия категорично отказаха плана за налагане на квотен принцип за прием на бежанци в Европа.

epa05162486 (L-R) Slovakian Prime Minister Robert Fico, Polish Prime Minister Beata Szydlo, President of Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM) Gjorge Ivanov, Czech Prime Minister Bohuslav Sobotka, Bulgarian Prime Minister Boyko Borisov and Hungarian Prime Minister Viktor Orban pose for a group photo at a Summit of the heads of state of the Visegrad Group (V4) countries, in Prague, Czech Republic, 15 February 2016. The Visegrad Group is an alliance of the central European states of Poland, Hungary, Slovakia and the Czech Republic. EPA/FILIP SINGER

Среща на Вишеградската четворка на 15 февруари 2016 г. Специални гости- българският премиер Бойко Борисов и македонският президент Георге Иванов

Премиерът на Унгария Виктор Орбан става все по-известен сред европейците с острите си възгледи, които в голяма част от случаите противоречат на дипломатичността и умереността на другите европейски лидери. Той бе и един от първите, които построиха огради по границата си със Сърбия, за да спре бежанския поток. Ограничаването на бежанците чрез огради се оказа и основна идея на Вишеградската четворка. В началото на 2016 г. четирите държави свикаха нова среща в Прага, на която да обсъдят именно разрешаването на миграционната криза. На тази среща присъстваха и президентът на Македония Георге Иванов и премиерът на България Бойко Борисов. Борисов дори бе лично поканен при предходна визита на Виктор Орбан в София. Поканата на двете държави не е случайна. След като Гърция отказва и не може да спазва шенгенските споразумения и да пази външната граница на ЕС, следващата бариера пред наплива от хора се оказват именно двете балкански държави. Това е и идеята, представена на тази среща.

Въпросният план влезе в остри противоречия с намеренията на германския канцлер Ангела Маркел, която смята, че разрешаването на мигрантската криза ще се получи при взаимодействие между ЕС и Турция. След тази среща и прякото противопоставяне на Германия, стана ясно, че Вишеградската четворка е един непреодолим фактор в европейската политика.

Има ли място България в подобен съюз?

За една не толкова голяма държава като България със слабо развитие и икономика е от значение да бъде част от голямото цяло. В случая това е Европейският съюз, но както казахме по-рано това е съюз на различни мнения и интереси. И за да се чуе и тежи интересът на България, е редно държавата да се коалира с вътрешни съюзници, по примера на вишеградското обединение.

Най-логичният съюзник естествено е Румъния. Северните ни съседи преминават общ път с нас още след края на Втората световна война. С малки изключения двете държави вървят ръка за ръка и в ЕС. Те споделят общи проблеми, интереси и амбиции. Двете държави се присъединиха едновременно към ЕС, а стандартът им на живот е почти еднакъв. България и Румъния все още се борят да влязат в Шенгенското пространство и въпреки че са изпълнили всички условия, Брюксел така и не позволява това да се случи. Това говори за слабото влияние на двете държави на европейско ниво.

борисов понта вучич

Среща между Виктор Понта, Александър Вучич и Бойко Борисов в София, 2015 г.

Една добра инициатива в последно време са тристранните срещи, между лидерите на Румъния, Сърбия и България. Това може би е почвата за един бъдещ нов съюз в ЕС, въпреки че Сърбия все още не е държава членка. При налагането на общо мнение от трите държави в Брюксел, то ще има определено по-голяма тежест, отколкото ако се борят поотделно. Друг е въпросът до колко балканският манталитет и навици ще позволи това обединение. За вглъбените в исторически пререкания и националистически настроения балкански съседи, разединението винаги е било по-лесно, в сравнение със съюза. Ако все пак се осъществи едно такова геополитическо обединение, това ще е ясен знак, че трите държави все пак са успели да надмогнат себе си и да навлязат в съвременната политика.

Чисто исторически държавата ни има сходен път със другите източноевропейски държави, включително и тези от Вишеградската четворка. Не е изключено при едно разширяване на този съюз, България да се присъедини към него. Това не е само предположение, самите членове на четворката дават признаци на интерес към подобно разширение. Фактът, че на последната среща през февруари единствените гости бяха лидерите на България и Македония, е ясно доказателство за това. Интересът към България е осезаем и в междудържавните отношения. България подписа договор с Полша за ремонт на старите си самолети. Бойко Борисов и Виктор Орбан са в близки отношения и много често са на едно и също мнение, особено по отношение на кризата с бежанците. Зачестиха и визитите на официални лица на Чехия и Полша в България. Всичко това създава почвата за сътрудничество между вишеградските държави и България.

„Съединението прави силата“ мото, което звучи актуално за политическата обстановка в Европа и още по-актуално за Вишеградската група. По-силният надделява, и за да се преборят с него тези четири държави са се обединили. Случващото се в последно време показва, че това е правилен и ефективен ход. В такъв преломен момент от развитието на Европа е важно да се намира общ език между държавите за постигане на консенсус, но когато мненията са различни в консенсуса надделява по-влиятелният. Тепърва ще ставаме свидетели на все повече такива вътрешни обединения като форми на лобиране и защита на интереси. Чрез съюз в съюза малките стават големи.

Карта на Вишеградската четворка и ЕС

Вишеградската четворка и ЕС


Leave A Reply