Турция гласува с „Да“ за конституционни промени и повече власт в ръцете на Ердоган. Голяма част от политическите анализатори се опасяваха, че това ще се случи с презумпцията, че в Турция ще се установи диктатура. Може ли да се каже, че Европа също се страхуваше от такава развръзка и сега след като промените са факт какво може да се очаква?

Промените още не са факт, те ще станат факт може би след няколко години. Но за нас като съседи е важно да имаме съсед, на който може да се разчита, който да спазва своите международни отговорности и задължения, които е поел чрез международни договори. И този съсед бихме искали да бъде демократична страна. Разбира се, по света много страни имат президентска власт – това е и Франция, и в Русия, в Съединените щати е такава в различна степен. Важни са детайлите, как ще бъде използвана тази президентска власт. И дали над нея ще има контрол, или тя наистина ще бъде тоталитарна или авторитарна. Ние се опасяваме и няма как да не се опасяваме от развитието на Турция, защото даже и без тези промени на конституцията, виждаме, че през последните години Турция отива към една авторитарна страна с много случаи на неспазване на основни човешки права – ограничаване на свободата на медиите, ограничаване или неспазване на правата на малцинства. Каквото и да е, а особено за България е важно да сме в добри отношения с нашия съсед. Щом Турция не желае да продължи към пълноправно членство в ЕС, то ние няма как да въздействаме върху вътрешните политически работи на Турция. Както ние не желаем Турция да се намесва в нашите вътрешни работи. Затова е добре, че България ще има отново правителство начело с г-н Бойко Борисов. Знаем, че засега е имало добро сътрудничество както правителството, така и на ниво служби по отношение на ограничаване на нелегалната миграция, борбата с тероризма и на прекратяването на тези банди, които се занимават с трафик на хора.

Ердоган изгради голяма част от кампанията си за референдума чрез изостряне на отношенията с Европейския съюз. Как ще се развият те от този момент нататък? Ще търсят ли някакъв modus vivendi страни като Германия например, която доскоро Ердоган наричаше фашистка?

Да, ставаше въпрос и за Нидерлания. Интересното е обаче, че Ердоган като че ли се опитва да тласне Европейкия съюз – той да бъде този, който да прекрати формално преговорите по т.нар членство на Турция в ЕС, за да може да покаже на избирателите си, че Европа не иска Турция, а не че Турция не иска Европа. Затова и вчера неговото изказване беше в тази насока, че ако иска Европейският съюз може да прекрати тези преговори. Честното би било от тяхна страна, ако не желаят управляващите в Турция да продължават по посока сближаване с Европа. Едно членство в ЕС е напълно нереалистично за момента. Това не означава, че Турция не трябва да бъде подпомагана или турското гражданско общество -това, което иска по-близки контакти с Европа, да не бъде подпомагано и да се даде тласък на нов вид взаимоотношения между Европейския съюз и Турция. Нека не забравяме Турция има много предимства от тези взаимоотношения – митническия съюз, над 40 процента от турския експорт е към ЕС. Голяма част от чуждите инвестиции в Турция са европейски инвестиции. Те не могат да бъдат заменени толкова лесно с китайски и с такива от Саудитска Арабия. И затова сме си взаимно нужни. Както на нас ни трябва Турция, която да си изпълнява международните ангажименти, особено по отношение на сигурността, борбата с тероризма и миграцията, така и на Турция и е нужна икономически Европа.

Референдумът е спечелен, но е спечелен без големите и важни градове Истанбул, Анкара, Измир. Смятате ли , че има реална възможност тези по-демократично мислещи турци да поискат да напуснат Турция и по този начин да се обособи нова мигрантска вълна към Европа?

Истината е, че този референдум показва една огромна разделителна линия в турското общество. Големите градове, по-образованите хора, гласуваха срещу даването на такива силни президентски права и обратно -тези, които са от по-малките населени места и с по-нисък образователен ценз гласуваха за даването на такива права. Аз не смятам, че хората, които са против даването на извънредните права масово ще напуснат Турция по посока на ЕС. Притеснително е обаче какво ще бъде тяхното бъдеще и дали наистина ще се стигне до някакви по-сериозни конфликти на територията на самата Турция. Как ще реагират и кюрдите, и другите малцинства, които със сигурност не биха искали да видят една тоталитарна и още по-недемократична Турция. Но ние имаме, и вие правилно казахте, един много по-дълбок проблем и това са тези турски мигранти и второ, трето поколение турци в Германия, в Белгия, в Нидерландия, на други места, които в голямата си част гласуват за по-малко демокрация. Те фактически подкрепиха Ердоган. С десетилетия може би те са живели, живеят в демократични страни като Германия и Нидерландия. Въпреки всичко гласуват за по-малко демократичното, което е притеснително. Тези страни и ЕС като цяло трябва да се замисли върху моделите на интеграция и какво да правим с толкова много хора в ЕС, които явно не приемат демокрацията, злоупотребяват с демократичните инструменти, без да се вписват в съответните демократични общества.

Смятате ли, че има конкретна опасност за България на фона на протестите и удълженото извънредно положение в съседна Турция?

Не, конкретна опасност за България няма. Турция от доста дълго време вече е в извънредно положение. Между другото, това също е един феномен – страна, която е в извънредно положение да провежда такъв референдум. Но конкретна опасност за България няма – няма данни или поне аз не смятам, че има някакъв риск. Пак ще кажа, че особено след като влезе в своята длъжност новото българско правителство, смятам, че работните отношения между Турция и България ще продължат. И принципът за ненамеса във вътрешните работи трябва да бъде спазван и от турска страна по отношение на България.

По какъв начин ще се промени обстановката на Балканите и по-конкретно в страните с преобладаващо мюсюлманско население като Албания, Косово при положение, че се засили ислямизацията като проводник бъде Турция?

Тук има шанс и България, и ЕС да са ментори или водещи сили по отношение на интеграцията на Западните Балкани в ЕС и недопускането на екстремизация и на ислямистки течения в тези страни. Особено в страни като Албания и Косово, но разбира се и Македония. Също за България е много важно да има стабилност и от нашите западни граници – Сърбия и Македония.


Leave A Reply