Всяка година на 17 май българите се прекланяме пред паметта на жертвите от извършеното масово избиване над жителите в село Батак по време на Априлската епопея през 1876 година. Безспорно това е едно от най-тежките и трагични събития в нашата история. История, която е редно да бъде опазвана и съхранявана. Погромът е извършен от османски башибозуци, които са събрани предимно от съседни в околията помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията.

Пиотровский._батакская_резня._1889_год

Далеч преди събитията от кървавия месец май 1876 година, Батак остава едно от малко места, където се съхраняват християнската религия, служенето на църковнославянски език, изграждат се църкви, както и традиционния бит за местното население от тази част на Родопите, въпреки усиленото османизиране на района след 1657 година. Смята се, че това са част от причините, които не одобряват османските власти – повече привилегии за местните и тяхното поетапно географско откъсване с останалите земи, които турците владеят. Тези привилегии спомагат за развитието на хайдушките движения в Западните Родопи през XVIII век.

След залавянето на Васил Левски през 1873 година, изградената лично от него и помощниците му комитетска мрежа търпи разпад и застой, а турците разбират, че е имало намерения и планове за бунт срещу тях в този район. През февруари 1876 година Панайот Волов основава революционен комитет в селото. За негов ръководител назначава Петър Горанов (делегат от събранието в Оборище), който по занаят е бил фурнаджия и налбантин в Пазарджишко. До това решение се стига, след като Волов и останалите дейци от Гюргевския революционен комитет преценяват, че Батак има стратегическа роля в околността, тъй като в близките села е имало складове с провизии, които могат да бъдат от помощ при евентуално въстание. Като основна цел се поставя блокирането на пътната мрежа. По този начин би могло да се попречи срещу придвижването на башибозуците в района и постигане на контрол над съседните помашки села, в случай че те попречат на бунта. При лошо развитие на първоначалните планове, остатъците от въстаналите чети е трябвало да се изтеглят и разлопожат в Батак. Голяма част от целите не се реализират и батачани са принудени да удържат нападенията от турските сили. Няколко дни по-рано до Горанов достига т. нар. таен “Устав на Българския централен революционен комитет“. Сред турците изникват подозрения, че в Батак се подготвят действия срещу тях и изпращат полицейския комисар Читак Ахмед с няколко заптиета, за да обискира семейната къща на Горанов. Хората в селото убеждават Читак Ахмед, че Горанов не участва в подобни заговори и посочват друга къща за претърсване, където не се отркива нищо.

IMG_4466

След избухването на Априлското въстание на 20 април голяма част от мъжете, които са имали физическата способност и готовност за въоръжена борба въстават срещу османците. В първите часове хората на Петър Горанов и войводата Стефан Трендафилов Керелов постигат успех и премахват част от турските власти. Малко по-късно срещу тях е изпратена многобройна армия от башибозуци. Точният им брой е спорен, тъй като по различни сведения са наброявали между 500 или 1000 души, други твърдят за близо 5000. Всички по-заможни и влиятелни мъже от селото взимат решение да повикат Ахмед ага и предадат своите оръжия, като по този начин искат да спасят животите на обикновените хора. От своя страна Ахмед ага дал клетва, че ще напусне селото с останалите башибозуци щом получи оръжията и припасите от тях. По време на тази среща много хора започнали да бягат извън селото, но по-късно турците го обграждат и започват да разграбват голяма част от къщите. Последните домове от селото били изгаряни редом със своите обитатели, а башибозуците стреляли самоцелно по всичко. Оцелелите след безчинствата решили да се скрият в по-големи масивни сгради от селото – църквата, училището или в някоя от чорбаджийските къщи, но това е било временно. През нощта Ахмед ага принуждава укрилите се в Богдановата къща да се предадат, лъжейки ги, че ще бъдат помилвани от нередовната войска. Близо 200 души – жени, деца, възрастни хора напускат къщата, след което били преровени за скъпоценни вещи и убити. За по-нататъшното развитие на ситуацията знаем от историята – масово посичане на въстаналите мъже, зверствата над възрастни, бременни жени и техните неродени рожби, изгарянето на укрилите се деца в училището и стрелбата в църковния двор, където се извършват най-ужастните действия на поробителите от цялото Априлско въстание.

От Батак съм чичо,
Знаеш ли Батак?
Там зад тези планини.
Нямам татко,майка,
ази съм сирак,
и треперям ако зима идва.
Ти Батак не си чул,аз съм от там,
помня го страшното клане,
бяхме девет братя,а останах сам
ако ти разкажа,страх ще те завземе…

Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?

Като ги изклаха,чичо аз видях,
с брадва на черния дръвник.
А пък ази плачех,и ме беше страх,
само бачо Пейо с глас извика.
И издъхна бачо,а един хайдук,
баба ми под стряхата закла,
и кръвта потече из нашият капчук,
мене не заклаха,бях тогава малък.

Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?

Татко ми излезе от къщата тогаз,
стиснал брадвата в ръце.
Бяха много те,гръмнаха завчас,
и куршума татко го уби.
Майка ми изскочи,откъде не знам,
тя над татко зарида.

Нея там заклаха с кървав ятаган,
затова съм чичо аз сега сираче.
Ти помниш ли Батак,
помниш ли завинаги клането страшно?
Ти помниш ли Батак,
там зад тези планини?

На следващата сутрин османците изклали останалите хора в двора на църквата “Св. Неделя“. Малко след това те се опитали да разбият вратата на храма, но тя била затворена от майките, ранените възрастни мъже и техните деца, криещи се вътре. По този начин тяхната защита и саможертва продължила три дни, което ядосало Ахмед ага Барутанлията. Башибозуците запалили напоена с осветителна газ слама и пуснали цели кошери с пчели вътре в църквата. Значителна част от скрилите се умират мъчително заради недостига на кислород. Всички знаем за решението на майките и по-възрастните жени, които стигат до там, че да копаят със собствените си ръце и използват кръвта на загиналите, за да утолят жаждата на своите деца. На третия ден малкото оцелели започнали да напускат храма, но почти всички били обезглавени. След тези действия, османците опожаряват църквата, но нейната каменна конструкция оцелава. Ахмед ага издал разпореждане, с което настоял всички оцелели да се съберат пред храма, защото ще бъде направен списък с убитите и вдовиците. Голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с цената на живота си. Събралите се били разделени на мъже и жени. Ахмед ага се явил пред тях и издал втора заповед – жените да се наредят още по-надалеч от мъжете, а накрая наредил да бъдат избити последните оцелели мъже. В края на този мъчителен ден близо 300 души са убити край дървеният мост, като първо им се отрязвали крайниците, а после убивани.

5477686f13fdb

Свидетелският разказ на Захарий Стоянов за случилото се в храма е повече от показателен.

„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.“

През годините има различна информация относно данните на всички жертви от Баташкото клане, но писателят Димитър Страшимиров посочва приблизителен брой по махали на тези, за които е известно, че са загинали. При тяхното обявяване, той заявява, че не претендира за пълна яснота и точност -Паунова махала – 175, Кавлакова махала 399, Стойчова махала – 286, Самунева махала – 214, Климентова махала – 650, Други – 26.

баташките-мъченици-2

Според публикуван от Димитър Гаджанов официален османски рапорт най-голям брой избити от християнските села има именно в Батак, като съгласно обобщените данни за Пловдивско и Пазарджишко, в тях са убити общо 3044 души, като само в Батак те са 1346. Консулът на Съединените щати Юджин Скайлър, посочва в свой доклад след като посещава селото, че е избито към 3/4 от населението и изрично посочва цифрата 5000 загинали българи – голяма част от тях жени, деца и възрастни. Именно и тук е разковничето по спора с жертвите от погрома. Различни изследователи излизат с твърдения и изследвания, че жертвите са били малко на брой, а някои стигат и до по-далеч в своите тези – събитие като Баташкото клане в историята ни не е имало никога.

Благодарение на изпратените репортажи от военния кореспондент на изданието “Дейли Нюз“ Джанюариъс Макгахан, всички добиваме представа в съзнанието си за нанесените загуби върху батачани.

„…Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта…“
Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена (…) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи, Броят на децата убити в тези кланета е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище…Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени… Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.

Това което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умирали, учудени от яркият блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас…“

Всички знаем, че българската история е изпълнена с прекалено страшни и зловещи моменти, а случилото се в Батак е такъв. Но историята не трябва да бъде едно украшение, а паметта на всички загинали и техните тленни останки – средство за яростни спорове и изфабрикуване на фалшиви тези. Не трябва да бъде променяна и трябва да бъде разказана такава, каквато е била. Саможертвата на батачани винаги ще бъде най-ярък символ на българската жертвоготовност, която е била проявена преди 141 години.

Поклон пред паметта на Светите Баташки новомъченици!


Leave A Reply