Три са причините, заради който срещата на 25 май в Брюксел предизвиква заслужен интерес. Тръмп за първи път ще се окаже сред лидерите на ЕС и НАТО, след изказаното от него мнение, че алиансът е „отживелица“. Ердоган за първи път ще се срещне лице в лице с лидерите от ЕС, с които доскоро си разменяше остри реплики, включително и обвинения в нацизъм.
Заслужено внимание привлече и очевидната тема на срещата – борбата с тероризма. Както и информацията, че НАТО официално ще се включи в коалиция срещу „Ислямска държава“. Срещата идва и непосредствено след две други значими политически и обществени събития – терористичният акт в Манчестър, при който 22-ма души загинаха и за който отговорност пое „Ислямска държава“, както и поредицата от посещения на американския президент в Близкия Изток и призивът му ислямският свят да се оттърве от терористите.

Тази конфигурация от събития предпоставя отново да се отвори темата за изолационизма. Но този път не като политическа концепция, а като политическо решение.
Сега се отваря възможност и окончателно да стане ясно дали Тръмп е блъфирал в президентската си кампания по отношение на външната си политика.

В американската политика изолационизмът се въвежда чрез доктрината „Монро“ през 1823 година. Като в онзи контекст тя предвижда изолационизъм чрез избягване на политически съюзи и обвързване с други държави. В настоящия контекст обаче на световно ниво повечето анализатори са единодушни, че изолационизъм е невъзможен.
И да, тове е вярно – днес изолационизъм в онази му първоначална форма е немислим. Свидетели сме обаче на нов вид политически изолационизъм, който се въвежда не толкова като политика на превенция, а като крайна реакция на вече съществуващи проблеми. Като най-често този нов щам изолационизъм се крие зад консервативни политики.

Брекзит например може да се разглежда като точно такава проява на изолационизъм с цел самосъхранение на фона на нерешими проблеми, като повторение на политиката на „блестяща изолация“, позната ни от историята. Тук може да се търси и една от причините Великобритания да е често под прицелът на терористите. Основното при формата на тероризъм, която днес наблюдаваме е невъзможността, от една страна, терористите да бъдат изолирани, и от друга, Западът да се изолира от тях. Неизбежен се оказва онзи „сблъсък на цивилизациите“, за който Обама говореше.

И въпреки че Тръмп и Обама нямат и държат да нямат нищо общо, се оказват свързани от политическия си изказ, определян като политически некоректен.
Обама раздели света на две цивилизации чрез горепосочения израз, а Тръмп изравни понятията ислям и ислямизъм. Защо американските лидери не могат да избягат от този изказ? Републиканецът обаче направи нещо, което надхвърля с много пределите на политическата коректност – затвори границите за няколко държави с мюсюлмани. Но с което много явно демонстрира новия вид изолационизъм. Бързо след това Тръмп беше принуден да преосмисли решението си.Но въпреки трудната му приложимост, новият изолационизъм не е съвсем лишен от смисъл.

В 21-ви век да затвориш границите си за мюсюлмани е особено политически некоректно, защото категорично не всички мюсюлмани са терористи. Но всички терористи са мюсюлмани. И въпреки че това не е политически коректното изказване, то всъщност е политически отговорно, защото се отнася отговорно към ценностите.
Защото в същността си изолационизмът е политика, защитаваща ценностите. И доколкото човешкият живот е най-висшата ценност, а това на политически език означава човешкият живот на гражданите в съответната държава, можем да оправдаем политическата некоректност. Изолационизмът днес може единствено да съществува именно като такова степенуване на приоритетите спрямо ценностите.

В друга посока обаче поемат световните лидери в лицето на НАТО сега- коалиция срещу „Ислямска държава“, ход който дълго беше отлаган. Може би, защото този ход на практика е отчаян.  Ясно е, че военен алианс не може да се бие срещу „вълци единаци“ и „държава“ без граници. Посоката на изолационизъм или на политическа коректност ще поемат световните лидери предстои да стане ясно от този момент нататък.


Leave A Reply