Лилиев се ражда на 26.05.1885 година в Стара Загора като Николай Михайлов Попиванов. Остава сирак от малък. Следва литература в Лозана и търговия в Париж. Работи като учител. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции, преподава френски език. Става драматург на Народния театър. Умира на 6.10.1960 година в София.

лилиев

„Лебедовата песен на българския символизъм“, така описва Тончо Жечев Лилиев в труда си „Безподобният Николай“. И ако за поета най-силно говорят стиховете, които оставя, то огледални за човека остават думите, които е казал за другите и въпросите, които е задавал.
В този ред на мисли за приятеля си Александър Филипов поетът пише – „Той беше светъл, той беше сам една мечта“. От тези думи обаче ясно прозира светлината на Лилиев, за която говорят критиците и съвременниците му. Онази „цяла мрежа светила“, прозираща от „пеперуди, пеперуди“ с
„тънки сребърни крила“, която „прокуди всяка пара и мъгла.“

13_VPolyanov-avtograf

А по отношение на питанията най-важният въпросът, който завещава „безподобният Николай“ е „Какво ще кажем ние на младите сърца?“ На въпроса критикът Cвeтлoзap Игoв дава отговор с формулировката – “Ha въпpoca нa Лилиeв “Kaĸвo щe ĸaжeм ниe нa млaдитe cъpцa” eдин лъчeзapeн юнoшa oтгoвopи: “Дa бъдe дeн!”.
Но отговорът не може да е толкова повелителен. Тонът на Лилиев предпоставя друго. Доколкото лириката на Лилиев е молитвена лирика отговорът на този въпрос може да е само един и той е „Нека има какво да кажем на младите сърца.“

dom liliev-pokriv

Нещо повече, ако Лилиев говори, той не говори на Смирненски, а на Дебелянов. В стихотворението си с надслов „Към Димчо Дебелянов“ поетът казва:

В тълпата равнодушна и студена
аз диря твоя трепет вдъхновен,
кому да кажа страшната измена
на своя безначален тъмен ден?

… До твоя дом не стига моя зов,
о слънце, непронизало мъглите,
о птица, прострелила далнините!
— Ти песен, и надежда, и любов!

И ако за творчеството на Лилиев най-добре говорят литературните критици и учебниците по литература, за човекът Лилиев най-добре говори песента, надеждата и любовта, която сиракът вижда в другия сред „тълпата равнодушна и студена“.


Leave A Reply