В културните и исторически разбирания на всяка една нация има определен брой ярки личности, които оставят забележителен отпечатък чрез своята дейност, примери, качества и мисли. Техните имена се знаят, помнят и почитат от всякакви хора. Безспорно може да кажем, че редом с Васил Левски, Георги Раковски, Георги Бенковски и Тодор Каблешков, такава личност в българската история е Христо Ботев, който остава един от най-големите символи на националноосвободителното движение и герой, който винаги ще заслужава почитта на всички обикновени простосмъртни.

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“
в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г.

Христо Ботев е личност, която редица историци, негови съмишленици и съвременници определят като противоречива, за която е прекалено трудоемко да бъде направено някакво строго и аргументирано определение или квалификация. Неговият живот до последно е изпълнен с всякакви различни начинания. Всички сме учили, че той е бил революционер, баща, грижовен съпруг, поет, прозаик, учител и публицист. Именно това ни принуждава да заключим, че той е много повече от многостранна личност, която винаги е търсела път към нещо ново и необятно за един обикновен човек в тогавашните времена. Въпреки тези образи, Ботев остава в родовата памет като невероятен и ненадминат сам по себе си поет, сътворил невероятни произведения, които описват по достъпен начин действителността в годините на османското владичество и преди всичко като пламенен патриот, който се е стремял да отсее и представи образите на родолюбието. Най-важното остава какво ни говори всичко това за него, за неговата същност и душа.

хритоботев

Както знаем Христо Ботьов Петков е роден през 1847 година в навечерието на Рождество Христово (25 декември по стар стил, а по нов – на Богоявление през 1848 година) в Калофер. Той е първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. По-късно през 1854 година Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище. Четири години по-късно семейството на даскал Ботьо се връща отново в Калофер. Христо продължава своето образование под строгото ръководството на баща си. Слушането на майчините народни песни и легенди за хайдушките подвизи, Ботев още от малък е възпитаван в обич към родното и традиционните ценности. В юношеските си години започва да чете български и руски книги в училищната библиотека, но най-интересно е наблюдавал взаимоотношенията между обикновените хора в заобикалящия го свят. През 1863 година Ботев завършва калоферското трикласно училище. В 1867 година започва да изразява своите идеи за безкористен бунт срещу чорбаджии и турци. Това изиграва недобра роля и решава да напусне Калофер. От октомври същата година се установява в Румъния.

sn_26bratya-1-568x483

През следващите години сменя своето местоположение. Известно време живее заедно с Апостола на свободата – Васил Левски. През 1872 година е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен да излежи ефективна присъда във Фокшанския затвор, но освободен след прякото застъпничество на Левски и Каравелов. Започва да работи като печатар при Любен Каравелов, а малко по-късно като сътрудник и помощник-редактор на революционния орган. Това спомага много да развие своята публицистична дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“, чрез който е целял да пропагандира своите идеи за бунтове и революция на всички българи. През 1875 година съвместно със Стефан Стамболов издават стихосбирката „Песни и стихотворения“.

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през бурното лято на 1875 година, БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката за въстание и в българските земи България. За тази цел той е изпратен в Руската империя да събира финансови средства средства и да доведе Филип Тотю, който е бил един от малкото борци с тактически познания и добра подготовка от времето на Раковски. Заради ескалиралите разногласия и противоречия в тезите и аргументите на останалите революционери, в края на същата година Ботев се оттегля от БРЦК, но не се отказва от своите виждания и планове. След създаването на Гюргевския революционен комитет той установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година започва редактирането на своето последно издание „Нова България“, от което издава само един брой. В средата на месеца, след информацията за избухването на Априлското въстание, Ботев започва усилена подготовка за организиране на въоръжено формирование и става войвода на своята чета. На 16 май от крайдунавското градче във Влашко – Гюргево, се качва с част от четата на австрийския параход „Радецки“ и един ден по-късно принуждава капитана Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг. От тогавашното село Козлодуй, четата на Ботев се отправя към Врачанската планина, извървявайки тежък, бавен, но славен път през десет села.

15628_650_

За първи път Войводата изпитва нестихващо разочарование от малкото българи, които се присъединяват в редовете на неговата чета. Юнаците водят няколко сражения с преследващите османски потери. На 1 юни е последното и тежко сражение с османците. Привечер след сражението куршум поваля Ботев. Това се случва в подножието на днешния връх Околчица. Съдбата на неговите съмишленици, които дръзват да го последват, също не е лека. Голяма част от тях загиват, но оцеляват малко. От общо 198 четници загиват 94 души, 26 са заточени, 2 умират в затворите, а близо 76 доживяват първите години след 1878 година.

88_big

Както стана ясно по-горе, Ботев е доста спорна и противоречива личност. Водени са стотици спорове относно неговите политически идеи и възгледи, около датата на раждане, дори за неговото месторождение, причините за смъртта му, контактите и отношенията с останалите революционни дейци. За смъртта му Захари Стоянов защитава тезата, че е улучен в сърцето, оцелелите четници, че е застрелян в челото. Но други по-съвременни лаици и ‘’изследователи’’ изказват различни конспиративни и пиперливи схващания, че Ботев е убит от предатели в неговата чета. Всеки който е чел произведенията на Ботев, може да сподели своите впечатления, че той винаги е бил недоволен по различен начин от това как е устроен света. Също така, че изпитва и недоволство от литературата, която е чел през годините, че е недоволен от работата на българите в странство, че е недоволен от постоянните разочарования в отношенията си с останалите революционери, дори и от себе си.

445a41ea311fc6a89674d78accb0965e

В днешното време, срещайки такава личност, можем да изразим скромното мнение, че той е странен, но въпреки това един обикновен човек. Поради тази причина трудно може да бъде открит човек, който за първи път да среща творчеството на Ботев, да го разбере, а и да го оцени. Най-тъжен остава фактът, че в объркания живот, който живеем, не всеки може да спре на 2 юни за една минута и отдаде почит пред паметта му. Не всеки ще отдели няколко минути да прочете част от Ботевите стихотворения и нещо от неговата публицистика, която е повече от актуална и в наши дни. Но Христо Ботев ще остане жив. Било то чрез своето творчество или чрез своите завети, но най-вече той съществува чрез нас – един народ, който все още се опитва ожесточено да не забрави своята история, а и своите истински ценности в една объркана и прекалено извратена действителност.


Leave A Reply