Обърнахме се към Радослав Стоянов, Български хелзинкски комитет, член на организационния комитет на София Прайд 2017г. с няколко въпроса по повод статуса на съпругата на президента Десислава Радева за проведения Прайд на 10 юни в София.

Как ще коментирате позицията на съпругата на президента г-жа Радева?

Позицията на Десислава Радева е симптоматична за отказа на много български граждани и политици да се информират по проблемите на ЛГБТИ общността. Тя издава не просто неинформираност, но и поучителен тон от позицията на комфортно невежество: „Аз имам много гей приятели и затова не бих могла да бъда хомофобка, ама вие искате да сте много специални и се оплаквате без нужда, след като проблеми всъщност нямате“. Това послание е в рязък контраст с добре документираните проблеми, с които нехетеросексуалните, трансджендър и интерсекс хората се сблъскват, при това не само в България. Нещо повече – опитът да се омаловажи индивидуалната природа на тези проблеми, защото, видите ли, всички имали някакви проблеми, е всъщност опит да се отрекат проблемите, да се обезличат и заметат под килима.
Този подход не е новост. Това е подходът на българските власти от години – апатия и отричане. Хомофобското, бифобско и трансфобско насилие, тормоз и дискриминация, затруднения достъп до здравни услуги и пазар на труда на транс хората, осакатяващите медицински интервенции в ранна възраст – всичко това са не само реални, но и специфични проблеми на ЛГБТИ общността. Няма как да бъдат разрешени, ако естеството им на специфични бъде отречено, както прави Радева в изявлението си.

radoslav stoyanov

Радослав Стоянов, БХК, член на организационния комитет на София Прайд 2017

Единственият реален проблем, който тя засяга, е ситуацията с ХИВ/СПИН. Но тя не я засяга от легитимна загриженост, а като фалшив претекст, през който да дискредитира веднъж гей хората общо, като диспропорционално засегната от епидемията група, и втори път конкретно организаторите на София Прайд, с намек, че ние не се вълнуваме от този проблем. Ако Радева действително я беше грижа за ситуацията с ХИВ/СПИН, тя щеше да обърне внимание на това, че Глобалният фонд за борба с ХИВ, туберколоза и малария се оттегля от България, защото след като години наред финансираше множество дейности по превенция и диагностика вече очаква държавата ни да е укрепнала и сама да поеме тази роля. Държавата ни обаче не върши нищо подобно. Тя е спряла до приемането на един политически документ – Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в Република България (2016-2020 г.) – и не е мръднала на йота от тогава.

Освен да заявят управленска воля властите трябва с преобладаващо тяхно участие да пристъпят към действия – да се запознаят с рисковите общности, да подкрепят реално дейностите им, да налеят сили в хора и организации, които могат да извършват анонимно и безплатно консултиране, да обучават теренни сътрудници, да се сключат договори с лечебни заведения за безплатно изследване и много други.
Аз обаче мисля, че загрижеността на Радева ще спре до Фейсбук поста ѝ. Дано не съм прав.

Отношението, което е изразила в статуса си във Фейсбук обидно ли е към участниците в Прайда?

Обидно е по различни начини, но най-вече с отричането на индивидуалното естество на проблемите. Най-малкото, което един човек, който е жертва трябва да получи, а да му се признае точно какво е претърпял, а не просто, че е претърпял нещо.
Какъв сигнал дава на обществото съпругата на президента с този статус?

Сигналът е, че прайдът е по някакъв начин нелегитимен и че не адресира никакви реални или значими проблеми. Това, разбира се, не е така. Достатъчно е човек да прочете последния годишен доклад на БХК за правата на човека в България или да сравни България на картата на ИЛГА-Европа с другите държави на континента, за да види, че тази позиция е грозно изопачение.


Leave A Reply