В хода на вече приключилата първа пленарна сесия на Народното събрание се откроиха три основни икономически проблема. Дебатите по тях, разбира се, излязоха извън пленарната зала. Увеличаването на минималната пенсия беше във фокуса на вниманието още по време на предизборната кампания. Минималната работна заплата да бъде премахната, поискаха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Бизнесът поиска и отпадане на клас „Прослужено време“. По тези въпроси разговаряме с анализатора в Институтата за пазарна икономика (ИПИ) – Адриан Николов.

1. По отношение на дебата за премахването на минималната работна заплата финансовият министър Владислав Горанов е категоричен, че тя не трябва да отпада. Какво е вашето мнение по въпроса?

Със сигурност едно премахване на минималната заплата веднага и на момента без никакъв преходен период би бил прекалено шоков за нашата икономика. Затова по-скоро трябва да се говори първо за ремонтиране на настоящата минимална заплата и чак в много по-далечно бъдеще, когато икономиката вече поне до някаква степен, ориентирала се към по-мек режим на МВФ, чак тогава да се говори за тотално отмяна на такава мярка. Тоест това е един икономически риск, който би било по-добре да избегнем, ако имаме избор.

2. Какъв е най-подходящият механизъм за формирането на минималната работна заплата у нас, за нашата икономическа среда и бизнес-климат? Какви варианти има?

Това, за което аз отново се застъпвам е подход към ТРЗ по отделни икономически дейности, отделни географски региони. Тъй като има прекалено много икономически неравенства и между отделните отрасли, и между отделните региони в страната, за да може да имаме единен ТРЗ, който да отразява всички тях.
Тоест по-скоро по-подходящо би било да имаме един път регионална минимална заплата и втори път отраслова такава, както е в Япония. Или поне едно от двете – тоест да имаме или регионално решаване на минималната заплата, или отраслово вече в резултат или на формула, която е на база на макроикономически показатели, или на договорка между синдикати и работодатели, както е сега в България. Но не на ниво държава, а на отраслово ниво на икономика.

пари, финанси

3. Относно минималното повишаване на минималната пенсия – беше ли възможно по-голямо? Въпрос на политическа воля или по-скоро политиците тук са зависими главно от бюджета? Все пак решението беше взето след вече гласуван от друго Народно събрание бюджет.

Нивата на минималната пенсия като цяло са по-скоро въпрос на политическо решение, отколкото, съобразено с особеностите на икономиката. Тъй като все пак в един идеален случай пенсията би била отражение на това, което човек е свършил по време на активния си работен живот. Но както знаем в България това е просто невъзможно предвид начина, по който е устроен в момента пенсионната система. Тоест по-скоро въпросът е на политическата воля, доколко ще е възможно да се увеличат нивата на пенсията.

пари

4. Какви в действителност са мотивите на бизнеса да иска клас „Прослужено време“ да отпадне, след като в хода на дебатите стана ясно, че не е чак такъв приоритет? Изтъкната беше тезата, че чрез класа за прослужено време младите биват дискриминирани за сметка на старите. Има ли изобщо такава дискусия в обществото? И ако такъв проблем реално не стои на дневен ред, какъв е проблемът на бизнеса с клас „Прослужено време“?

Така нар. клас „Прослужено време“ всъщност мисля, че не е далеч в средата на дебата в българското законодателство. Но въпреки това е добре, поне според мен, че темата за него въобще застава в окото на публиката, тъй като то е просто един механизъм, който много силно изкривява начина, по който работодателите формират цената на труда на своите служители. Тоест един служител, който не полага никакви усилия да бъде подобрено качеството на работата си,  получава средства заради възрастта си и заради времето, което прекарва на определена позиция. И съответно работодателите по-скоро биха предпочели да назначават млади хора без опит, на които не се плаща съответния клас „Прослужено време“. Тъй че би било много по-лесно да го няма, за да може просто да имаме по-гъвкав начин на определяне на работната заплата.


Leave A Reply