Убитото 11-годишно момиче в Бургас стана повод психолозите да алармират за опасностите, които крие  интернет и в частност социалните мрежи за децата. В хода на разследването на убийството е установено, че жертвата и извършителят – 15-годишно момче, са се запознали в мрежата. „Детето има около 3000 приятели. Това е показателно за един двойствен живот. Апелирам родителите да бъдат внимателни към комуникациите на децата си в социалните мрежи, “ коментира прокурор Йовита Григорова. В средата на миналия месец безопасността на децата в интернет пространството отново бе водеща тема в обществото, след като 16-годишно българче стана поредният самоубиец заради играта „Син кит“.  Отново в името на популярността в социалните мрежи, десетки деца загубиха живота си заради модерните „екстремни селфита“.

Но какво тласка подрастващите към мрежата и защо тя оказва толкова голямо, дори пагубно влияние върху тях?

_79654327_net_bbc

Според изследванията върху етапите на развитие на Фройд и Ериксън в доучилищната възраст децата изграждат представите си за света, възприемайки като еталон за обществото своето семейство. С началото на училищната възраст започва и натрупването на личния им опит с опознаването и търсенето на място в широкото общество. Потенциалната разлика между тези два образа на социума в началото на пубертета често пъти провокира отхвърляне на продиктуваните от семейството норми като остарели, неотговарящи на индивидуалността на детето и в крайна сметка до неговото отдалечаване от родителите му. В опита да формира свой Аз на базата на желанието да отговори на всички очаквания на обществото  – семейство, преподаватели, приятели (Свръх-Аз), подрастващият в крайна сметка изпада в другата крайност и се отдава на импулсите на То –  неосъзната част на човешката психика, която не признава норми (забрани или изисквания), нито реалност (време и пространство) и е движена само от принципа на удоволствието.

eb419ea8b1cd7b482dc26cbf1ac5c7fe

Или с други думи: пубертетът и преходът към него е време, в което подрастващите преминават през множество търсения и обърквания. Децата, повече от всеки един от нас, имат нуждата да споделят тези свои лутания, за да намерят пътя си.  А когато в един момент връзката между родител и дете бъде прекъсната (поради съществени причини, или заради объркването на хлапето) и подрастващите не могат да се обърнат към най-близките си, поривът за споделяне ги кара да търсят подкрепа навън. Тук се поражда проблемът. Да, мрежата е място, в което децата могат да си играят помежду си, да общуват по интересуващите ги теми и да се социализират. Но опасностите са две. Първо, никога не можем да знаем кой стои пред отсрещния монитор – злонамерените потребители, които се представят за деца в мрежата, са отдавна позната заплаха. И второ освен, че има с кого да споделят, интернет се оказва привлекателен за младите и поради още една причина – във виртуалния свят те не се налага да се подчиняват на правилата, които възрастните им налагат в реалния свят. А в този податлив етап от тяхното развитие – те са готови на всичко в името на това да бъдат част от он-лайн социума – да са популярни, лайквани и с хиляди приятели.

eefcaf

Не е възможно да забраниш на един тийнеджър достъпа до мрежата, защото така го дистанцираш от връстниците му, от обществото и в крайна сметка единствено провокираш неговото бягство. Тайният шпионаж също не е желателен, защото ако изгубиш неговото доверие, то това отново ще го накара да се изолира от теб.  Да го оставиш свободно да се потопи в мрежата обаче отново не е допустим вариант.

cyber_movie1

Що се отнася до ролята на държавата – водят се училищни кампании, които включват раздаване на листовки на учениците и постоянно говорене от страна на учители и психолози за опасността. За децата обаче в общия случай това е част от онези досадни, дежурни реплики, които възрастните повтарят, защото не разбират. Борбата за връзката с детето е борба, която родителите се налага да водят сами. И поради това може би усилията за обясняване на проблема следва да се пренасочат именно към тях.

Едва ли има родител, който съзнателно би дистанцирал своето детето от себе си. По правило също така за родителството няма „правилна рецепта“ и често се оказва, че допускаме грешки по най-неочаквани начини. Но как тогава да предпазим подрастващите? Ако изходим от класическото за пубертета „бунтарско“ и „отричащо“ мислене, може би можем да видим един потенциално лош ход. Поставяйки се йерархично над подрастващия, той инстинктивно ни отхвърля и спира да споделя. И така в старанието си да бъдем добри „родители“ забравяме да бъдем преди всичко добри „приятели“ на детето си.  А те единствено търсят с кого да споделят…

150608182444-kelly-wallace-piece-full-169

 

 


Leave A Reply