София празнува на датата 17-ти септември от четвърт век. За 25-та поредна година Денят на София се отбелязва на 17-ти септември, когато православната църква почита Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Датата е избрана за празник на столицата през 1992 година (25-ти март).

Снимка: Informo

Снимка: Informo

За 132-те години, откакто София е столица (3 април 1879 година), празникът й е бил отбелязван на три различни ключови дати. Първата дата, която се е чествала като празник на София, е 23-ти декември. На този ден през 1877 г. София е освободена от турско робство. На 3 април 1979 г. по повод стогодишнината от обявяването на София за столица на България Министерския съвет обявява 3 април за Ден на София. През 1992 година, на 25-ти март, е решено Денят на града да бъде преместен на 17-ти септември.

Снимка: Informo

Снимка: Informo

Датата 17 септември съответства с църковния празник „Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов“. В църковните среди съществува полемика дали тази дата е подходяща за празник на столицата. Причината е, че София носи името на късноантичния катедрален храм „Света София“. Съществува традиця, според която населените места празнуват на датата, на която се почита светеца- покровител. Той става патрон на града.

Църквата Св. София

Църквата Св. София

И понеже името на столичния храм „Света София“ се свързва не с мъченицата София, а с Божията Премъдрост – абстракция, означаваща Второто лице на Светата троица – Бог-Слово, църквата отбелязва своя храмов празник на датата 25 март. Това кара част от представителите на БПЦ да смятат, че тази дата е трябвало да бъде определена за Ден на София и отчитат като груба грешка взетото през 1992 година решение по време на мандата на столичния кмет Александър Янчулев.

Снимка: Informo

Снимка: Informo

Действително образът на мъдростта в християнството ( „софия“ означава мъдрост на старогръцки) се възприема като висша абстракция, която не може да бъде оттъждествана с какъвто и да е човешки облик. Но в защита на избора на 17-ти септември за празник на София, трябва да се изтъкне, че символната натовареност на образите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов има по-дълбок прочит. Някои възприемат, че в проявения стоицизъм от майката при жертвата на дъщерите й за вярата, е закодирана есенцията на християнското разбиране за мъдрост.  А в Първото послание на апостол Павел към коринтяните се казва: „…И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта“.

Снимка: Informo

Снимка: Informo

Полемика сред обществото и в Църквата създава и статуята на София, както сякаш традиционно повечето исторически и културни паметници в столицата.

По първоначален план статуята трябва да е „Света София“. В разрез със символиката на датата 17-ти септември като ден, в който се почита паметта на Светите мъченици София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов, обаче статуята изобразява жена, която прилича много повече на езическа богиния, отколкото на християнска светица. Инициативата за монумента е на столичния кмет Стефан Софиянски от 1998 година. На фона на общественото негодувание, авторът на статуята посочва, че монументът принадлежи на София, а не на християнската църква и символът е за всички столичани, независимо от религията.

Снимка: informo.bg

Снимка: informo.bg

В защита на статуята трябва да кажем, че през комунистическия режим на нейното мястото e издигнат паметник на Ленин премахнат едва през 1991 година. Но най-вече трябва да си припомним защо на Учредителното събрание през 1879 година именно София, която по онова време не впечатлява с архитектура, е избрана за столица. София притежава еклектичност, каквато може би никой друг български град няма и която й позволява да расте.

София

За съжаление, именно невъзможността и нежеланието да мислим еклектично, твърде чето ни вкарва в полемики за паметници и дати. Нека на днешния 17-ти септември си пожелаем мъдростта да започнем да живеем в мир с паметта си, за да позволим на бъдещето да порасне.


Leave A Reply