Д-р Георги Проданов е преподавател по политически науки, главен асистент в Нов български университет. Изследователските му интереси са в сферата на политическите елити, международните отношения на постсъветското пространство и Близкия Изток. Автор на главата „Качество на демокрацията и качество елитите“, в колективната монография „Качеството на демокрацията в България“ (2015). Член на редакционната колегия на списание Scientific Papers of the Gdańsk School of Higher Education и списание „Политически анализи“ при департамент „Политически науки“, НБУ.

Когато говорим за руска намеса в политиката на други страни, на преден план изниква световният скандал от миналата година със съмненията за руска намеса в изборите в САЩ в полза на настоящия президент Доналд Тръмп. Все още няма категорични доказателства по въпроса, но за сметка на това към момента съмненията продължават да оказват влияние на политическия живот в страната. В този случай руската намеса или американската параноя към Русия изиграха решаващия дестабилизиращ ход?

Мисля, че е крайно време да излезем от едноизмерното пространство, в което се анализира проблема с руската намеса. Темата има най-малко две проекции и от тях могат да бъдат изведени и анализирани десетки сценарии, което е и редно да бъде търсено в новинарския поток, вместо акцентът да бъде свеждан до фигурата на Тръмп и евентуалното му сваляне от поста. На първо място стои въпросът имало ли е руска намеса или не. Тук никой от двата възможни отговора не е еднозначен и не гарантира спокойствието на американската нация за в бъдеще, както и на никого другиго, в условията на глобалната свръхсвързаност, в която живеем.

Доналд Тръмп
Самият факт, че се стигна до скандал, оставки и разследване, за мен е показателен и аз съм склонен да приема, че руска намеса е имало, друг е въпроса, дали тя е била организирана от официална Русия, или е дело на други, да ги наречем неофициални, групи. Ако се спрем на тази хипотеза, следващият въпрос е, тя била ли е умишлено използвана от Тръмп или неговия екип в изборите. Отговорът тук е най-вероятно отрицателен и според мен, именно това е причината темата за евентуалната руска намеса в президентските избори да заглъхне и да изпадне от дневния ред на критиците на Тръмп.

Разследването все още не е приключило, но причината за намалелия интерес е в това, че резултатите са предопределени – няма да се докаже пряко, умишлено участие на хора от екипа на Тръмп, или на самият президент, в съглашателски действия с представители на Русия, официални или не. И това е добрата новина за Америка. Лошата новина за тях е, че руското докосване показва, че светът е по-глобален отколкото изглежда, комуникациите e почти невъзможно да бъдат защитени и всяко едно добре организирано и технически обезпечено малцинство, може да се окаже сериозен фактор в политиката на други държави. А намесата в политиката на други страни е нещо, което преди беше запазено за един относително тесен кръг държави – защото беше постижимо само с много пари, или с много непублично влияние, или със сила… Само си спомнете колко избори в съседни и далечни държави са били предрешени от предоставянето на финанси и медийно влияние от САЩ, Русия, арабските държави…

Предизборна кампания в САЩ 2016, Снимка: EPA/JUSTIN LANE

Предизборна кампания в САЩ 2016, Снимка: EPA/JUSTIN LANE

Второто измерение на проблема е, че ако се потвърди руска намеса и се окаже, че тя действително е повлияла върху резултата от изборите, то какво следва за света като цяло? За Тръмп ситуацията ще бъде ясна, вероятно импийчмънт и съд. Какво ще се случи обаче с реда, с който сме свикнали да живеем, да тълкуваме суверенитета и да определяме границите на намесата, на поводите за война? Ето ви въпрос с нулев резултат: ако се докаже, че Русия официално е атакувала чрез електронни средства САЩ и тяхната избирателна система, то това повод ли е за ответни действия и какви трябва да са те? ООН ли ще трябва да се сезира, или това е казус бели? А ако Русия не е пряко замесена, а намесата е организирана чрез други фактори, трета страна?

epaselect epa06072364 US President Donald J. Trump at the official reception to the opening day of the G20 summit in Hamburg, Germany, 07 July 2017. The G20 Summit (or G-20 or Group of Twenty) is an international forum for governments from 20 major economies. The summit is taking place in Hamburg 07 to 08 July 2017. EPA/DANIEL KOPATSCH

В глобалното електронно село, в което живеем, е наивно да се мисли, че САЩ, Русия или която и да е друга страна, са недосегаеми или имунизирани срещу опасностите в глобалната мрежа. Проблеми като настоящия, са по-скоро сигнал за необходимостта от актуализация на системите за сигурност, на ограничаване на възможностите за влияние отвън, на изтичането на информация. Спомнете си случаите с Джулиан Асанж, с Уикилийкс или досиетата „Панама“. На прага сме на коренно различна ситуация, както във вътрешната политика на държавите, така и в международните отношения и би било самоубийство да обясняваме проблемите днес със средствата от вчера.

Съвсем скоро стана ясно, че Фейсбук е разкрила финансирана от Русия кампания за разпространение на предизвикващи разделение социални и политически послания. Какъв знак дава воденето на такъв тип политика от държава от ранга на Русия? Можем ли да четем това като слабост от нейна страна? Анализаторите сочат, че Русия все по-малко може да разчита на „меката сила“?

Темата за хибридната война стана актуална в момента, в който държавите осъзнаха, че са проспали цял етап в развитието на обществата си и няколко етапа в развитието на технологиите. Резкият бум на комуникациите, на достъпа до Интернет, даде възможност на „русия Ванка“ да общува с „чичо Сам“ без да ползва стандартните канали на опосредствана комуникация, които вменяваха определени роли и на двамата. Чатовете, ICQ, Фейсбук и социалните мрежи направиха революция във възможностите за обмен на новини между отделните хора, те вече разполагат с информация от първа ръка. Държавата, в ролята на регулатор на отношения, на идеолог, на политически структурирано общество се оказа на заден план. И хибридните новини са начина, чрез който държавите се опитват да натикат гражданите си обратно в контролираната, позната и сигурна зона, в която предимство имат организираните новини. Следствие на тях е и хибридната война, като опит за изнасяне на предимство извън територията, за постигане на превъзходство на една държава спрямо друга. В случая няма значение кой води подобна война, Русия или друга държава. Важното е, че чрез подобни методи, чрез разпространяване на предизвикващи разделение социални и политически послания, чрез фалшиви новини се постига нов, различен тип възможност за влияние на места, които преди бяха запазена територия за националната пропаганда. Ако през Втората световна война се е налагало да хвърлят позиви към цивилното население със самолети, сега е достатъчно да организирате игра с лайкове във Фейсбук и ще постигнете по-големи поражения.

Русия Кремлин Москва
Това, че Русия използва подобни средства не може да бъде третирано като укор към нея, най-малкото защото е трудно да се установи дали това е официална държавна политика. Да, най-вероятно е, видимо е дори, но за момента няма как да се установи и да бъде обоснован ефекта от такива действия. Разбира се, това поставя на дневен ред поредица въпроси: агресивна държава ли е Русия? Какви са целите й? Има ли тя друго възможно поведение в настоящата ситуация? Не е ли това опит да се избегне същият негативен сценарий за самата Русия, т.е. да стане жертва на външна хибридна атака?

Владимир Путин, снимка: EPA/БГНЕС

Трябва да се разделим със спонтанното очакване, че технологиите носят предимно добро, че държавите и институциите съществуват за добро, че „меката сила“ непременно води до положителни резултати. Действията на Русия са част от стратегическия й арсенал, от стремежа да излезе от геополитическата си изолираност. Те доказват, че бе успяла временно да постигне предимство в разработването на варианти за компенсиране на оръжейните и политически дисбаланси, в които се намира, и да разполага с нов инструмент за влияние в държавите, с които граничи. Русия трудно може да използва „мека сила“, поради чисто вътрешните си специфики, защото доверието и привлекателността на политическия модел са ключови в тази концепция. В този смисъл, тя компенсира липсата на „мека сила“ с опит да разработи влияние чрез „скрита сила“, също толкова незабележима, като „меката“ и подобно ефективна. Проблемът е, че тази хибридна сила е агресивна и преследва негативни цели, поне за момента.

Европейският съвет за външна политика публикува доклад за това как Русия управлява политическата си война в Европа. За какво става въпрос тук – американската параноя е заразила и Европа, задействаните механизми от близкото минало все още работят или действително има активизирани към този момент действия от руска страна в тази посока в Европа? По отношение на споменатия доклад – той твърди, че Русия има намерение да използва България като „троянски кон“ в ЕС и НАТО. Бихте ли се съгласили с такава хипотеза и ако – да, докъде е стигнала Русия в тези си намерения? Спомняме си породилото се недоверие сред част от избирателите от срещата между лидерът на БСП Корнелия Нинова и Леонид Решетников преди президентските избори.

Докладът на Марк Галеоти „Контролиране на хаоса: Как Русия управлява политическата си война в Европа“ до голяма степен следва тезите на Янош Бугайски, които той изведе в книгата си „Студен мир: новият империализъм на Русия“ преди десетина години. Арсеналът чрез който руската външна политика търси пробив в слабите звена на НАТО и Европейския съюз е добре известен. Ясно е и, че зоната на Балканите е силно уязвимото място, няма нужда да се спираме само на текста за опасността от овладяването на България отвътре, защото Кипър, Гърция и Румъния са в подобна ситуация, някои от тях дори в по-тежка. Да, без съмнение политиката на Русия дава поводи за безпокойство и случващото се в Украйна, и съседните на Русия държави от постсъветското пространство, е доказателство за това. Европа има дълга история на търсене на баланс в отношенията си с Русия и със сигурност в настоящия момент едно от нещата, които успешно постига, е това да сдържа Русия, „сдържане с цел растеж“, както го нарича Бугайски. Имам предвид общата европейска политика в сферата на енергийните проекти, ембаргото, което действа, все неща, които от една страна водят до консолидация на съюза, а от друга, показват на руските партньори, че бъдещето е въпрос на реципрочност в отношенията. Нещо, на което Русия не е свикнала, но все по-вероятно ще трябва да приеме, ще трябва да „израсте“ до него. В тези отношения Европейския съюз има възможност да покаже еманципирането си от параноичността, както казахте, на САЩ и да формулира нови политики, нещо което напоследък все по-често се промъква в изявленията на Меркел и Макрон.

epa06072773 A handout photo made available by the German Government on 07 July 2017 shows US President Donald J. Trump (C), Russian President Vladimir Putin (R) and President of the European Commission Jean-Claude Juncker (L) standing together during the G20 leaders retreat meeting as part of the G20 summit in Hamburg, Germany, 07 July 2017. The G20 Summit (or G-20 or Group of Twenty) is an international forum for governments from 20 major economies. The summit is taking place in Hamburg from 07 to 08 July 2017. EPA/STEFFEN KUGLER / GERMAN GOVERNMENT HANDOUT HANDOUT EDITORIAL USE ONLY/NO SALES

А вътрешната употреба на темата Русия у нас е мръсна приказка, от която мнозина се опитват да се възползват, по мои наблюдения предимно за своя сметка – нека си спомним, че партия „Атака“ също има руска връзка, макар да има определени симпатии към „Майн кампф“. Няма да цитирам император Веспасиан, но това е една от причините политическата ни система да е толкова податлива на хибридни влияния, а такава система лесно може да е троянски кон, при това не само на един ездач.

Как бихте коментирали реакцията на руската страна на обвиненията по нейн адрес – определено не прозира никакво безпокойство. Русия по-скоро демонстрира досада, окачествявайки ги като абсурдни? В края на март след изборите в България и Холандия, руският заместник-външен министър Алексей Мешков коментира, че когато подкрепящите сътрудничество с Москва партии претърпяват поражение, никой не говори за руска намеса.

Темата Русия и нейните намеси, успешни, или не в политиката на близки и далечни държави е вечна и е безсмислено да бъде търсено универсално обяснение за действията й в отделните случаи. Версиите за имперските амбиции, за автократизма на Вл. Путин, за жизненото й пространство, удобно подплатени с исторически факти, са изтърканото оправдение, което периодично някои анализатори преоткриват и което пречи тя да бъде анализирана извън травматичните спомени на Европа.

epa06075050 Russian President Vladimir Putin (L) and Russian Foreign Minister Sergey Lavrov (R) wait for Turkish President Recep Tayyip Erdogan (not pictured) prior to their their bilateral meeting on the sidelines of the G20 summit in Hamburg, Germany, 08 July 2017. The G20 Summit (or G-20 or Group of Twenty) is an international forum for governments from 20 major economies. The summit is taking place in Hamburg from 07 to 08 July 2017. EPA/ALEXANDER ZEMLIANICHENKO / POOL POOL PHOTO

Да, Русия има склонност, особено във външната си политика да повтаря едни и същи действия, включително и грешки. Онова, което със сигурност обаче не трябва да се прави, когато се опитваме да анализираме действията й, е да ги приемаме едностранчиво, единствено като заплаха. Русия преследва своите стратегически интереси и формира свои лобита в отделни държави, било чрез финансиране, било чрез разпространяване на слухове и хибридни действия. Включително, без да подбира особено, с какви партии и лидери си партнира. За съжаление на интелигентните хора, това е абсолютно нормално за държава, която може да си го позволи, след като има срещу себе си уязвим, или евтин съперник. Действията на Русия ще спрат да бъдат заплаха, тогава, когато срещу нея има ясна политика и ясни лидери, които да противопоставят различна, конкурентна, версия за отношенията между Русия и Европа.


Leave A Reply