Асоциацията на организациите на българските работодатели иска оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Искането е във връзка с предложенията за административно увеличение на минималния осигурителен доход на 3,9% и увеличение на минималната работна заплата на  510 лв. през 2018 г.

снимка: aobe.bg

снимка: aobe.bg

Според работодателите тези намерения са в драстично противоречие с обективните икономически реалности и препоръки на Европейската комисия. Асоциацията на българските работодатели подчертава, че минималните осигурителни доходи са въведени преди близо 15 години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си, мярката произвела известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, тя вече не е актуална, а по-скоро стара, неефективна, „и се превръща в бреме и тежест за конкретността на икономиката и заетостта“.

пари
Според бизнеса у нас години след отключването на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не съответства на нуждите на икономиката и се разминава драстично както със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, така и с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.
пари левове 20 лева лев
Този доход само увеличава обхвата на сивия сектор в България и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация, подчертават работодателите и допълват, че тези аргументи са били представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Тези механизми за определяне на прагове на минималния осигурителен доход по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС. Въпреки това у нас е в ход увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно с това в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за минималния осигурителен доход, пишат още от Асоциацията.
калкулатор, бизнес, икономика, данъци
Бизнесът обръща и специално внимание на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст. Това увеличение не било обвързано с осигурителния принос и нарушавало принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. Работодателите подкрепят становището си със статистически данни, според които реалното административно увеличение на месечния доход за 2017 г. възлиза на 2.5%, а в същото време ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2017 година спрямо същия период на изминалата 2016 година е 11%. Данните показват още, че за същия времеви интервал приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10%, което допълнително и категорично доказвало неадекватността на праговете за минималния доход.

Европейската комисия Снимка: Лоек Ессерс/Loek Essers

Европейската комисия
Снимка: Лоек Ессерс/Loek Essers

Според Асоциацията на работодателите в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години се вижда, че Европейската комисия също не подкрепя определянето на минималния осигурителен доход по длъжности и икономически дейности, включително поради липсата на „прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и правила за административните увеличения на МОД“, нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платения труд.
пари
В заключение бизнесът обобщава, че публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за минималния осигурителен доход с 3,9 % и увеличение на минималната работна заплата на 510 лв. през 2018 г. не са консултирани предварително с работодателите като национално представителни работодателски организации. Според тях намеренията за промени в Проекта на Закона за бюджет на Държавното обществено осигуряване е стъпка, която е пряко насочена срещу социалния диалог. „Това намерение демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на Европейската комисия, вкл. за актуализация на минималната работна заплата след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж“, категорични са работодателите в България.
Бисер Петков
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че категорично опровергава твърдението, че решението му за административно определяне на минималните осигурителни доходи за 2018 г. не е консултирано с национално представителните работодателски организации. Бисер Петков припомня, че Министерството на труда и социалната политика е спазило процедурата по договаряне на минималния осигурителен доход, като чрез насоките по договаряне социалните партньори са били информирани за основните параметри за бюджетната прогноза за 2018 г., където е включен прогнозният размер на минималната работна заплата.
министерство труда и социалната политика
„Преговорите не се състояха поради отказа на работодателите да участват в тях. За да насърча социалния диалог, извън утвърдената процедура, лично в качеството ми на министър организирах три срещи на браншови организации на работодателите и на синдикатите, на които представители на работодателите отказаха да участват, с изключение на Българска браншова камара – Машиностроене“, отбелязва още министърът.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Той припомня, че на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 28 септември тази година е информирал членовете за намерението да определя административно нарастване на минималния осигурителен доход с 3.9 на сто (процентът е определен в съответствие с прогнозата за нарастване на БВП за 2018 г.). „Съгласно Кодекса за социално осигуряване в качеството ми на министър на труда и социалната политика съм длъжен да определя минималния осигурителен доход, който е част от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване“, допълва още Бисер Петков.
НОИ
Бисер Петков отбелязва, че в изпълнение на това задължение е внесъл предложение, което да се обсъди на заседание на Надзорния съвет на НОИ. Бюджетът на Държавно обществено осигуряване, който е част от държавния бюджет, тепърва ще се обсъжда със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество , след което ще бъде внесен в Министерския съвет, посочва още министърът на труда и социалната политика. По отношение на минималната работна заплата Бисер Петков уточнява, че Министерството на труда и социалната политика все още не е стартирало съгласувателна процедура по подготовка на нормативен акт на Министерския съвет за определяне на размера й за 2018 г.


Leave A Reply