Г-н Дянков, кабинетът прие новия проектобюджет за 2018-та година, запознахте ли се с него и как бихте го определили и коментирали?

Да, четох проектобюджета на Министерство на финансите. Също следях донякъде дебата в Министерски съвет, когато беше приет на първо четене. И смятам, че това е добър проектобюджет от гледна точка на това, че при добра икономическа ситуация в Европа като цяло има по-добри възможности и в България, и в другите страни от Европейския съюз за повече разходи в някои основни сектори. А този бюджет предлага точно тази идея за увеличаване на разходите в редица от основните ни сектори.

Наблюдава се положителен икономически ръст в България и Европа в последните години. Какви са Вашите прогнози ще продължат ли тези тенденции?

Смятам, че тази тенденция ще продължи поне в следващите три до пет години. И има две причини за това. Едната е, че след дълга финансова криза, каквато преживя Европа от 2009 до 2013-14 година, след нея естествено идва период на засилване на икономиките. Подобрява се икономическият цикъл. И втората причина е в политиката на Европейската централна банка. Увличаването на паричната маса в ЕС дава добро отражение във всичките икономики, дори икономики, които са извън Еврозоната като България. Същевременно активната монетарна политика на ЕЦБ продължава и днес, макар че е с по-забавени темпове. От тази гледна точка очаквам следващата и по-следващата година икономическият растеж в Българи да е около 4 процента, което е добро постижение спрямо последните няколко години. Въпреки че, от друга страна, не е на нивото от преди кризата, преди 2008 година, когато България растеше с 6- 6,5, процента. И точно за това трябва да се мисли – как да се вдигне още икономическият ръст над тези 3, 5 – 4 процента, които към момента имаме.

Симеон Дянков снимка: БГНЕС

По какъв начин може да се случи това допълнително повишаване, за което говорите?

За мен основният вариант е покрай големите инвестиции в инфраструктура, които се правят в България вече няколко години, да се направи по-активна икономическа политика. Около тези инфраструктурни проекти да се строи по-голяма икономика и отговорът на това е различен в различните части на България. В Южна България покрай строителството на магистрала „Тракия“, например, вече виждаме доста голям икономически подем в градове по магистралата като Сливен, като Ямбол, като Бургас, разбира се дори и в по-малките градове в Южна България. В Северна България това тепърва предстои със започването на магистрала „Хемус“. Но там, където вече имаме голяма инфраструктура – например Видин с Дунав мост – можем да се поучим от някои от нашите съседи, които веднага почват да строят бизнес паркове, логистични центрове, с цел да привлекат бизнес от съседни държави или транзитен бизнес, който в момента просто минава през България. По някои изчисления на Световната банка, например, това може да увеличи разтежа в България с още около процент, процент и половина – от 4 процента да стигнем до 5 – 5,5, което вече е много по-сериозен икономически ръст. И което дава възможност  за по-сериозни социални политики.

A logo of the European currency Euro stands in front of the headquarters of the European Central Bank (ECB) in Frankfurt am Main on June 6, 2013, 2013. The European Central Bank held its key rates unchanged, as widely expected, at its regular monthly policy meeting. The bank's new headquarter is to be finished in 2014. AFP PHOTO / DANIEL ROLAND (Photo credit should read DANIEL ROLAND/AFP/Getty Images)

Финансовата рамка за следващата година предвижда 510 лева минимална работна заплата , социалното министерство предлага увеличение за детските надбавки, също така са предвидени над 0,5 млрд. повече за образование и наука. На базата на това бихте ли определили проектобюджета за социален?

Действително някои политици побързаха да нарекат този бюджет социален. Аз не бих го нарекъл така. Просто след няколко тежки години в Европа и в България идва този по-голям икономически ръст. Както вече говорихме, той ще преобладава и в следващите няколко години. Следователно вече е време за социални политики, които просто не можеха да се изпълняват в рамките на кризисните години. От тази гледна точка, е много добре, че с проектобюджета се предвижда по-голяма инвестиция в средното образование. Аз смятам, това е положително и като социална мярка, но и като икономическа мярка, защото с времето това е голяма инвестиция в човешкия капитал в България и смятам, че в тази посока трябва да се върви и с този бюджет и със следващия. Разбира се, е възможно, благодарение на добрите икономически показатели да се увеличават и някои от социалните заплащания като детски надбавки и като минималната работна заплата. Като и за него също е дошло времето. Не смятам, че е в някаква политика, която е дошла на дневен ред изведнъж. Просто тази политика беше на дневен ред в последните години, но нямаше такива възможности.  Сега, когато бюджетът е по-широк, с повече възможности, това се случва.

Ако има нещо, което да ми липсва в този проектобюджет, това е много по-пряко да се засегне демографският срив и да се определят редица мерки, за да се спре този отлив на млади хора от България. Имам предвид тези, които излизат навън да учат и да работят особено. Какво може да се направи в България, да се отварят по-добри работни места, от гледна точка на заплащане. За този процес се говори доста в това правителство и в предишни правителства, но аз не виждам така да се каже група мерки, които явно да са насочени към борбата с демографския срив. От една страна, мерките, за които вече говорихме – увеличаване на учителски заплати, увеличаване на социалните помощи – те ще помогнат донякъде. Но това е само една част от мерките, които трябва да се въведат, за да виждаме по-голяма част от младите ни хора да остават и да работят в България.

пари левове 20 лева лев

Смятате ли, че заложените разходи са реалистични?

Да, разходите са напълно реалистични. Защото икономическата рамка на България зависи изцяло от икономическата рамка на Европа от гледна точка на общ икономически растеж, както и от гледище на това, че огромна част от нашите инвестиционни разходи всъщност са разходи по европейските фондове. В смисъл на получаване на европейски фондове в различните наши сектори. Може смело да се каже, че както следващата година ще е добра икономическа година, следователно може да се позволят по-големи разходи, така ще са и следващите две, три години. Така че тези разходи са напълно възможни.

Остава въпросът, и той се задава вече от икономисти – при такава добра икономическа политика защо се предвижда все пак бюджетен дефицит. Защо не почваме да трупаме по-големи излишъци, така че да сме готови да за следващата криза, която неминуемо ще дойде след няколко години. И тук според мен има два отговора. Единият е, че просто Министерство на финансите традиционно прави по-консервативен бюджет с дефицит, след което го преизпълнява, както стана миналата година например. Това е един възможен отговор. Като той е по-скоро тактически ход, отколкото стратегическо изпълнение на бюджета. Аз не съм привърженик на такава тактика. По-скоро бих искал да видя бюджет, който е на истински излишък, дори и малък, и да се върви от началото към него, а не в самия край на една фискална година да се види, че има излишък. Ако мисленето е, че в тези добри години е възможно да има дефицит, макар и малък, това за мен е грешно мислене и съответно трябва да се коригира между първо и второ четене в парламента. Но разходите определено са възможни в рамките на следващия бюджет.


Leave A Reply