Антоан Тонев е директор на 17 СУ „Дамян Груев“. По образование е историк. През 2004 година завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като в бакалавърската степен специализацията му е по „Средновековна българска история“ (2008). През 2015 година успешно защитава дисертационен труд на тема „Преходът от федератски статут към ранносредновековна държавност в Европа и Средиземноморието (IV – VII век)“ и получава ОНС „доктор“.

Как оценявате посещението на руския патриарх Кирил за честването на 140-тата годишнина от Освобождението? Смятате ли, че присъствието му носи правилното послание, след като Руската православна църва, както сочи историята, често е стояла на антибългарски позиции?

По принцип този въпрос може да се разгледа от няколко възможни аспекта. Дали трябва от чисто държавническа и символна гледна точка да присъства руският патриарх на една такава годишнина? Може би тук отговорът е – да. По простата причина, че достатъчно руски воини са загинали по време на Руско-турската война от 1877-78 година и те имат право техният духовен предстоятел да почете паметта им. Така че на храм-паметника в село Шипка може да присъства руският патриарх и е редно от тази църква той да отслужи заедно с българския патриарх.

6104286

От друга страна, вашият въпрос е много коректен, защото Руската православна църква твърде често е заставала на откровено антибългарски позиции. Но за разлика от руснаците, които често ни напомнят едно или друго нещо, както и патриарх Кирил направи, тръгвайки си от България, ние сме проявявали по-често християнската любов и сме им прощавали всички грешки, които са допуснали. Така че, от тази гледна точка, по-добрите християни в случая бяхме ние българите и затова поканихме руския патриарх и изтърпяхме, общо взето, неговото отношение към народа.

6105936

Смятам, че такива посещения са наложителни. Смятам, че те скрепяват дружбата между православните църкви. И бях наистина разочарован от факта, че това посещение се превърна не в един празник на православието, а в едно място за изказване на политически мантри. Тъй като не е това работата на Църквата и не може един правослвен патриарх да си позволява да влиза в исторически и политически диспути, тъй като църквата трябва да обединява хората и особено православните народи, а не да ги разделя, като ги противопоставя. И надявам се сега, когато Българската църква ще се опита да става църква-майка на Охридската архиепископия- Македонската православна църква, очакваме искрена подкрепа от Руската православна църква, защото това е единствената правилна позиция. И ако патриарх Кирил толкова се интересува от история, нека наистина да подаде ръка на Българската православна църква и заедно да постигнем най-доброто за Охридската архиепископия.

Следейки провеждането на тържествата за Националния празник, смятате ли, че се манипулира историята, като се изтъква участието на руските войници за сметка на всички останали нации, учасвали в Освобождението на страната ни? И има ли право патриарх Кирил да се огорчава, че сме благодарили на финландци, румънци, литовци и други народи за Освобождението?

Аз не мисля, че не е християнско, на първо място, един човек, особено пък патриарх, да разграничава хората на етнически принцип. Не можах да разбера изказването на патриарх Кирил и какво точно го е подразнило и провокирало при положение, че наистина в Руско-турската война от 1877-78 година са загинали по бранните полета на нашата земя воини от над 30 различни народа, дори може би и повече без значение в коя армия точно са се сражавали – дали в тази на имперска Русия или на Румъния, на Сърбия и Черна гора. Но така или иначе това са хора, които са дали живота си по нашите бойни полета и всички те заслужават еднаква признателност. И чест прави на българските политици, че този път изтъкнаха ролята на не само един единствен народ освободител, както доскоро се правеше, а споменаха и представителите на други народи, които загинаха за нашата свобода.

6104292

Защо приносът на един руски войник да е по-важен от приноса на един литовски или естонски войник, защото такива има загинали немалко за нашата свобода. И наистина не прилича на един православен йерарх да говори по този начин, при положение, че много от хората, загинали за нашата свобода са също православни. Такива са били още и украинците и беларусците, които междудругото някак пропускаме често, но в крайна сметка и те не са етнически руснаци, а са участвали във войната.

Като историк смятате ли, че трябва да сменим датата на Националния ни празник? Има ли по-подходяща предвид противоречията, които често се създават около 3-ти март?

Наистина много интересен въпрос. Като историк гледната точка е една, а като човек, като гражданин тя може да бъде съвсем различна. Аз мога да ви кажа защо трябва да почитаме Трети март като официален празник. Не казвам като национален съвсем нарочно. Като официален празник Трети март е важен, защото тогава се ражда един идеал. Тогава се ражда Санстефанска България, която поколения наред българите ще се опитват да възстановят. Но всъщност тя ще покаже някои от най-добрите черти от характера на българина. И борбата за нейното възстановяване всъщност ще е борба за напредъка на българския народ и за неговото съревноваване с другите европейски народи. Това няма да е борба за едни 220 хиляди квадратни километра, а ще е борба за това един народ да покаже, че сам е достоен да пише своята история. И че има сили да се съревновава с всички други европейски народи, били те на Изток или на Запад.

991-ratio-shipka

Но ако ме питате като гражданин има ли по-подходяща дата, която няма да разделя никога нашия народ по време на отбелязване на Националния празник, аз смятам, че такива дати в българската история има достатъчно. Но може би две се открояват като най-удачни. Едната, която според мен е най-подходяща е 22-ри септември, Защото на 22-ри септември 1908 година започва новото летоброене на Третото българско царство. Възстновява се една стародавна традиция и връзката с Първото и Второто царство, които бяха скъсани дотогава, напълно се възстановяват. 22-ри септември определено е подходяща дата, другата много подходяща дата е 6-ти септември, защото тогава българският народ извърши едно дело сам без подкрепата, ами напротив, въпреки всички Велики сили. И всъщност Съединиението бе защитено и на политическото, и на военното поле със силите само на българския народ. Така че и двете дати са особено подходящи да бъдат не само официални, а едната от тях да бъде и национален празник. Мисля, че да, в такава посока може да се мисли, но това е решение, което трябва да вземем мнозинството от българския народ. Това не е решение, което да вземат нито само историците, нито само политиците. Може би като общество ние заедно трябва да преминем един период, който да прецени кой от тези празници ще натоварим с най-голямо значение и кой ще обявим за национален.

 


Leave A Reply