Две трети от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода, показват данни на „Тренд“. Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1004 български граждани между 1 и 8 февруари.

13

Според 46% в последните години няма промяна в околната среда в населеното място, където живеят. 14% посочват, че в последните години има подобряване в тази посока, а 27% – че се влошава състоянието на околната среда.

14

23% от българите очакват състоянието на околната среда в следващите 5 години да се подобри там, където живеят. 19% очакват да бъде по-лошо, а 40% смятат, че състоянието ще бъде същото, както е в настоящия момент. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.

15

40% от българите посочват, че въздухът в последните десет години в тяхното населено място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които посочват, че не се е променил (41%). Малко над две трети от живеещите в Столицата посочват, че въздухът в станал по-мръсен в последните десет години.

В проучването бяха заложени няколко индикатора, по които да се измери степента на тревожност на българите по темата за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, докато 31% посочват, че не се тревожат. 63% се тревожат за замърсяването на питейната вода. Висока степен на тревожност се отчита и по отношение на замърсяването на реките, където 65% посочват, че се тревожат. 70% от живеещите в малките населени места изразяват такива притеснения. Две трети от българите посочват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова притеснение.

16

Най-нисък дял на тревога се отчита по отношение на свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в населеното място, в което живеят, докато 42% посочват, че не се тревожат. Най-висок процент от хората посочват, че се тревожат за обезлесяване/сеч/измиране на горите – 73%. 66% пък посочват тревога по отношение на нарастването и на битовите отпадъци. Малко над половината от българите имат притеснения и по отношение на нарастването на промишлените отпадъци.

17

Близо половината от българите (47%) посочват, че смятат себе си по-скоро за природозащитник, докато 30% са на обратното мнение. Тук от изследователската агениця обръщат внимание на престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неминуемо повишава отговорите на природозащитниците, без те реално да правят определени стъпки в посока на опазването на природата. По отношение на степента на образование хората с висше образование в най-голям дял определят себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със средно образование, които дават този отговор – 46% с такава степен на образование.

18

Едва 4% от българите посочват, че са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. 45% посочват, че са направили малки промени, докато 37% от българите посочват, че не са направили никакви промени.

19

За конкретните стъпки, които са направени от страна на българите за екологията на страната ни, 26% декларират, че рециклират отпадъци. Това са съответно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират отпадъци. 22% от българите посочват, че купуват и биоразградими продукти. 72% посочват, че ползват енергоспестяващи крушки, докато 26% не го правят. Две трети от българите спестяват вода. Данните показват, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора, но това вероятно се прави по-скоро от финансова, а не от екологична гледна точка.

20

41% от българите, най-голям дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години. Висок е делът (23%) на тези, които не могат да преценят.


Leave A Reply