Президентът на Република Турция Редждеб Тайип Ердоган се обърна към мюсюлманите на Балканите в своя реч като ги нарече „част от душевните граници на Турция“. По време на местния конгрес на партията му в град Сакария още в първата си реч спомена за българските турци. В Сакария живеят много изселници както от България, така и от балканските страни.

Ето част от речта на президента Ердоган изнесена в град Сакария на 11 март:

“От този великолепен салон искам лично от моето име и от името на народа да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния. Братът на Сакария- Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и на Мостар, споделяме нашата сърдечност. На тези братя, който носят в сърцата си и в очите си, за тези молещи се за успеха на Турция, пращаме наши поздрави на всички жертви и потиснати наши братя. Всеки път го казвам: Тези градове физически са разположени в границите на други страни, но те са част от нашите душевни граници. Значението на Турция е треска от два пъти от площта 780 хил. квадратни километра. Половината от сърцетo ни е в Истанбул, Диарбекир, Трабзон, Анталия, Измир, а другата половина е Алепо, Киркук, Ерусалим, Санджак и Бухара“


Това не е първото подобно изявление на турския президент и той е известен с неприкритите си симпатии към Османската империя и неоосманистките си идеи. Въпросът, който възниква пред засегнатите страни и по-специално към България е какво има предвид лидерът на все по-авторитарната Турция под „душевни граници“ и какъв е геостратегическият замисъл на това изявление.

Ахмед Давутоглу снимка: EPA

Ахмед Давутоглу
снимка: EPA

Преди известно време бившият министър-председател на Турция Ахмет Давутоглу публикува своята книга „Стратегическата дълбочина“, която позиционира мястото на Турция в международните отношения. В нея става ясно, че Турция трябва да използва остатъците от бившата османска хегемония в региона на Балканите, за да се наложи като важен геополитически играч на международно ниво. Давутоглу описва тази стратегия като мюсюлманска „дъга“ на влияние, започваща от Босна, Косово и Албания, минаваща през Македония, през гръцките и през нашите земи. В книгата се цитират българските територии като Кърджали и районите в Западна Тракия и Източна Тракия. За Давутоглу това е „жизненоважна дъга”, чрез която Турция оползотворява своята геополитика на Балканите и в Света”.

"Неоосманизация на Балканите". Публикация в британското издание Асфар. Призрен, Косово

„Неоосманизация на Балканите“. Публикация в британското издание Асфар.
Призрен, Косово

В тази „дъга” се споменават като инструмент за влияние мюсюлманските малцинства останали в тези държави от османско време. Тоест мюсюлманските малцинства на Балканите са лостът, чрез който Турция да оказва влияние на геополитическата сцена на Балканите. Това не е само идея прокламирана от турски политолог, какъвто е бившият вече министър-председател Давутоглу, но и държавна политика на президента Ердоган. Турските и мюсюлманските мнозинства в Албания и Босна и Херцеговина, както и малцинствата в България, Гърция, Македония, областта Санджак в Сърбия, Косово и Румъния, са важен елемент от Балканската политика на Турция.

Територии с компактно мюсюлманско население на Балканите. снимка: Уикипедия

Територии с компактно мюсюлманско население на Балканите.
снимка: Уикипедия

Ердоган използва исляма, не само за за духовно, но и за културно и политическо влияние в региона. Тази политика на влияние на Турция вече дава своите проявления. В Западните Балкани стотици джамии се строят или ремонтират и разширяват с пари от Турция. Финансирането идва под предтекст за дарение от Дирекцията за религиозни дейности на Република Турция, известна като „Дианет“. Под управлението на Ердоган Дианетът е увеличил четворно своя бюджет от 2006 до 2015 година, а служителите са нараснали двойно до 150 000. През 2012 година Дианетът създава и свой телевизионен религиозен канал. Според мнозина западни наблюдатели тази институция е променила фундаментално своята функция след идването на власт на „Партията на спаведливостта и развитието“ на турския президент. От орган, който трябва да следи религиозните дейности в страната и гарантира ненамесването на исляма в секуларната република Турция, Дианетът се превръща в орган пропагандиращ консервативния сунитски ислям в страната и в чужбина.

Новата голяма джамия в Тирана, Албания снимка: Уикипедия

Новата голяма джамия в Тирана, Албания.
снимка: Уикипедия

Това го превръща и в лост за влияние на Балканите. В столицата на доскорошната слаборелигиозна Албания в момента се строи най-големият мюсюлмански храм на Балканите. Джамията се строи изцяло с турско финансиране от Дианетът и е в традиционен неоосманистки стил. Реджеп Ердоган присъстваше на първата й копка през 2015 година. Положението е подобно и в останалите държави от Западните Балкани. Във Скопие също е започнало строителство на мащабна джамия, финансирана от Турция, която вклюва  закрит паркинг, курсове за Коран, конферентни зали, кухня, лятна къща и административна сграда. Подобна е ситуацията и в десетки градове и села с мюсюлманско население в Западните Балкани. Джамиите, освен за религиозни цели се използват и за геополитическо маркиране на територията на влияние на новата стратегическа „дъга“ от турската външнополитическа доктрина.

Бъдещата джамия в Скопие. снимка: Уикипедия

Бъдещата джамия в Скопие.
снимка: Уикипедия

Освен чрез строеж на джамии в „душевните граници“ на Турция, страната опитва да налага влиянието си и чрез създаване на турски идентитет сред нетурското мюсюлманско население в региона. Това се случва, освен чрез религиозно обучение и чрез обучения по турски, културни посещения в Турция и идентифициране с исторически паметници и личности от османската история в региона. Пример за това е македонската община Жупа. От нея произхожда бащата на турския национален герой Кемал Ататюк и е с предимно македонско население, изповядващо исляма. В процеса на годините то е силно турцизирано. Преди години къщата на семейството на Ататюрк е възстановена изцяло и се поддържа ежегодно с пари от Турция.

Възстановената къща на семейството на Ататюрк в Македония. Снимка: Skyscrapercity

Възстановената къща на семейството на Ататюрк в  Жупа,Македония.
Снимка: Skyscrapercity

Слабото управленско, икономическо и държавническо състояние на страните от Западните Балкани ги прави лесно-достъпни за външно влияние в големи мащаби. Това създава благоприятна среда за налагане на турските външнополитически амбиции в „душевните граници“ на Ердоган. Нещата не са така силно изразени в източната част на Балканите. Амбициите на турския президент да построи джамия в Атина и втора джамия в София все още са далеч от реализиране. Масово строителство на нови джамии с финансиране от Турция, по подобие на Западните Балкани, в България и Гърция няма.

Центъра на с.Абланица. Едно от най-големите българо-мохамедански села в България.

Центъра на с.Абланица. Едно от най-големите българо-мохамедански села в България.                    снимка: Уикипедия

Усилията на турската външна доктрина в България и Гърция са фокусирани предимно във възстановяването на стари джамии и паметници от османско време, както и културното приобщаване на местното мюсюлманско население. Значителното на брой мохамеданско население в Родопите от двете страни на границите е основна цел в тази доктрина. Опитът за създаване на турско самосъзнание сред българските мохамедани се налага с променлив интезитет в последните две десетилетия. Въпреки приятелските и съюзнически отношения между България, Гърция и Турция, при засилване на тези опити може сериозно да се наруши националния интерес на двете европейски страни.

снимка: EPA

снимка: EPA

От едни „душевни граници“ мюсюлманката „дъга“ на влияние на Турция на Балканите може да се превърне в заплаха за териториалната цялост на споменатите страни. Българското външно министерство реагира адекватно и дипломатично след изказването на Ердоган. В позицията на МВнР пише следното:

По повод коментара на президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган, споменаващ Кърджали, Министерството на външните работи на Република България отбелязва:
– всяка държава с богата и дълга история би могла да твърди, че нейните духовни и културни граници излизат извън физическите.
– ако политическата реторика в отделните държави избере по някаква причина да се връща към миналото, то почти винаги може да очертае граници, които се отличават от сегашните.
– в действителност, днешните държавни граници са утвърдени с международни договори, признати от всички държави и не подлежат на съмнение, нито на преразглеждане. България и Република Турция, които се радват на отлични двустранни отношения, не правят изключение от тези договори.

снимка: EPA

снимка: EPA

По логиката на изказването на турския президент, България и Гърция също могат да намерят своите душевни граници извън пределите на страните си. На пример в Одрин и Истанбул, но това разбира се не трябва да е обвързано с реални териториални претенции. Засега такива реални претенции няма и турският президент, но подобни изказвания като речта в Сакария трябва да се следят внимателно от политиците в балканските страни и България, защото могат да се окажат сигнал за една по дългосрочна стратегия на влияние, която нарушава редица национални интереси.

 

 


Leave A Reply