Доц. д-р Милен Петров е преподавател във Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“ и специалист по сигурността в интернет. Той сподели пред Informo личното си мнение по „Фейсбук скандала“.

В последните седмици всички говорим за изтичането на личните ни данни през Фейсбук и за злоупотребата с тях. Но по какви начини биват използвани нашите данни? Защо е толкова опасно това, че някои компании са се сдобили, макар и неправомерно, с рождената ни дата, къде ходим на почивка и кои са приятелите ни?

Всъщност, това което става ясно, е, че изтича информация за изтичането на информация, не толкова за това, че досега данни не са изтичали. Под „изтичане“ се има предвид, че данните вече не са под контрол на компанията, на която Вие сте ги предоставили, а от нея са станали достояние (волно или неволно) на трети страни и те могат да се използват за различни цели. Веднъж изтекли, Вие можете да искате да декларирате, че : „Това повече не искам да се знае за мен“, но дори и да съществува такава възможност – на практика това ще се отнася само за първата компания, която разполага с тях, но не и за третите страни, които евентуално биха могли да я имат. Говорейки за „неправомерно използване или придобиване“, трябва да отбележим, че то може да не е непременно неправомерно. Когато използваме безплатни услуги в много случаи, ако се четат „правата за използване“, които сами даваме върху данните си (посредством лицензионните споразумения, които приемаме), се оказва, че не винаги е неправомерно. Както гласи една шега: Да четеш лицензионно споразумение е като да спориш с жена – каквото и да каже – накрая казваш „съгласен съм“. И тук е така – четеш, четеш и накрая се съгласяваш, дори някои от условията евентуално да са неприемливи за теб – нямаш особен избор, ако искаш да ползваш услугата на всяка цена.

Защо е опасно – защото например данните ни могат да бъдат включени в различен тип твърдения и да не знаем, че биват използвани в тях. Например, може да се види колко (и кои хора) са харесали, или не са харесали дадена публикация  и на тази база да се правят изводи и евентуални манипулации. Не казвам, че се правят, но трябва да знаем, виждайки обобщени данни, статистики и твърдения, да се внимава какви са източниците, как са интерпретирани и дали не се подправят.

Събиране на информация от типа „къде ходим на почивка“ – може, като цяло, да се използва за реклами и т.н., което не означава непременно лошо нещо, ако не се прекалява. Ако искаме евтина почивка, за която дори не подозираме че съществува, вероятно може да стигнем до нея чрез реклама, въпреки, че това с рекламите е доста неприятно като цяло. Но всяко безплатно нещо си има цена

Реална ли е заплахата от случилото се, или станахме свидетели на поредната масова медийна истерия, подклаждана от страх и липса на информация?

Дали има заплаха – по принцип има, но дали конкретната информация за изтичане на данни от ФБ е повод за нея – не само. Всъщност и информацията винаги се е събирала от всички, които се занимават с подобна дейност а, в случая стана по-явно (или се напомня) на по-широка аудитория, ако някой още не е разбрал, че това се случва. От както съществува и става масов Интернет, някой някъде събира различна информация, включително и за потребителите. Всъщност, може би от повече от век има компании, които събират данни на потребители и ги продават. Това е ставало (и все още става)  – чрез различни брошури, рекламни кампании, подаръци – като принципа е, че ни дават нещо – подарък, като в замяна попълваме въпросник в който пише „ще Ви вземем имената, електронен пощенски адрес и Вашето съгласие да Ви пращаме реклама“. Така с тази реклама – дали я изхвърляте или правите нещо друго – през електронната поща може да се следи. Но в действителност данни толкова пъти са изтичали, че ако само от тази случка се търси някаква сензация, то се създава новина, която, наистина е меко казано много неприятна, но се е случвала много пъти и преди.

автор: Люба Гъркова

автор: Люба Гъркова

Това, според Вас, частен проблем ли е със сигурността във Фейсбук, или е заплаха, която се крие зад всяка една социална медия?

Не само зад социалните, но и зад анти-социалните медии, въобще зад всичко, което е в Интернет. Сигурността е нещо, върху което трябва да се мисли, и за което трябва да се говори и хората трябва да са запознати с всяко едно приложение в мрежата, което използват – какви заплахи крие то и трябва да се внимава. Това не е проблем в частност на Фейсбук. Разбира се, като една от най-популярните мрежи, хората изискват от нея да пази все повече информация и й се вменяват допълнителни изисквания към сигурността, които не могат толкова лесно да бъдат интегрирани, имайки предвид мащаба на данните с които се работи. Но ако не искаме нещо да се знае – просто не трябва да го слагаме в Интернет.      

Как това, което споделяме с близките си в мрежата, е възможно да е повлияло на изборите в САЩ?

Кой знае – всичко влияе на всичко. Въпросът е дали влияе в положителна, или в отрицателна посока. В крайна сметка не знаем дали бягайки от съдбата си, ние не я предизвикваме – това е моето мнение.

Вманиачено ли е обществото да споделя и кога тази мания става опасна за нас?

Всъщност, вманиачено е по новите технологии. Вече дори и хора без големи технически умения – дори бабите и дядовците от няколко години, за децата да не говорим. Тук проблемът, който трябва да се адресира, е по какъв начин могат да се предпазят хората, които нямат достатъчна грамотност за заплахите в Интернет, или разбиране за това как работят нещата. Това е като с морето – дори да можете да плувате, трябва да внимавате, но ако не можете – трябва да влизате само до коленете. Като с всяко нещо от живота – всеки трябва да внимава.

Как можем да защитим данните си в Интернет?

Както вече отбелязах – като не ги публикуваме. Не искаме ли да има данни за нас в мрежата, просто не бива да ги слагаме там. И, ако се вманиачаваме по сигурността – да четем всяко едно споразумение, в което се съгласяваме в мрежата и да не се доверяваме на непроверени сайтове и приложения.

Спекулация или реалност, според Вас, е циркулиращата в Интернет информация, че скандалът може да доведе до затварянето на Фейсбук?

Да, това по-скоро е спекулация. Фейсбук е твърде голяма компания, за да може такива неща да я съборят лесно. Това, което може да стане, е да си променят правилата за това как ще работят с данните за определени части от света – например добавяне нови декларации, които да приемаме. т.е. , чисто спекулативно, това може да доведе до въвеждането на нова декларация за съгласие, с която да трябва да потвърдите, че приемате да се използват данните Ви, а отдолу, да пише: „ако не сте съгласни, просто не ползвайте нашата услуга.“ Всъщност, това е цената, която плащаме, за да използваме т.нар. „безплатни“ услуги.

Вие самият използвате ли социалните мрежи, или като експерт в областта, предпочитате да ги избягвате?

Да, ползвам. Но с голямо внимание какво и с кого споделям. Цитатите и публикациите, които някой споделя говорят повече за този, който ги използва, отколкото за този, който ги е изрекъл. Не е казано, че като се използват социалните мрежи, трябва да се качва персонална информация и да се споделя с всеки – ползват се и за четене на новини, но най-важното е когато сме в мрежата – да проверяваме източниците на това, което четем.

Т.е. Вашето мнение е, че въпросната предоставяна на трети страни информация се използва предимно с търговски цели – за показването пред потребителите на реклами, съобразени с тяхното търсене и интереси, така ли?

Това е единия начин, по който се използва, да. Друг възможен начин да се борави с информация, която може да е взета от няколко различни места, дори може да не е събрана само от Интернет – е как се използва. Никой не знае, просто разчитаме, че фирмите на които сме я предоставили са коректни. Ако някой реши да прави зловредни неща – не е невъзможно това да стане и то не е много контролирано и регламентирано. За съжаление все още сме сравнително в началото на масовото използване на социалните мрежи и никой още не знае всички сценарии по които могат да се използват тези данни. Реално могат да се създават фалшиви профили, но начина, по който контролират това и Фейсбук и други компании като Скайп, Вайбър и т.н. е изискването за телефонен номер. В България е задължително всеки телефон да бъде регистриран на нечие име и така тези фалшиви профили трудно биха осъществявали измами, защото зад тях някъде стои реално име. Т.е. нещата не са толкова страшни. От друга страна – данните вече са там, което значи, че все някой може да ги използва и за други цели. Например ако смятате глобалното затопляне за нещо хубаво, или за нещо лошо – в един момент, те могат да вземат вашето мнение от мрежите и да направят извод от тип „даден процент от хората смята еди-какво-си“. Т.е. Вие нямате контрол върху това за какви каузи се използват данните ви и вашето мнение. Може в 99% от случаите – да нямате против, че мнението Ви е използвано по даден начин, но могат да се правят и изводи с които меко казано не сте съгласни и върху които нямате абсолютно никакъв контрол. Бъдещето ще покаже всъщност какъв е проблема и какви са мащабите му, но като цяло, не може да се каже, че сме подготвени за всички възможни заплахи.

 

 


Leave A Reply