През изминалите седмици станахме свидетели на една очаквана и една неочаквана среща между България и Русия. В навечерието на 24-ти май президентът Румен Радев замина на планирано посещение в Русия и проведе срещи с премиера Димитрий Медведев и президента Владимир Путин. От тази среща голямата новина се оказа твърдението и на Путин и на Радев, че и премиерът на България Бойко Борисов ще посети руската столица в най-скоро време. И ако първата среща не бе изненада за никого, то втората определено не бе очаквана от обществото, особено по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Това е едва втората официална среща между Бойко Борисов и Владимир Путин, след визитата на руския президент в България през 2011 г. В неполитическите среди срещата от 2011 г. се запомни с нестандартния подарък на българския премиер към руския президент- каракачанско кученце. В политическите среди тази среща беше естествено продължение на политическите и икономически интереси на Руската федерация към България- т.нар. „Голям шлем“, включващ АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и петролопровода „Бургас- Александруполис“.488531-putin-i-borisov-razgovaraa-za-realizacija-na-energetski-proekti

Днес, 7 години по-късно отношенията между двете страни изглеждат много по-различно. Влошените отношения между Русия и ЕС, поради кризата в Украйна и Сирия, няма как да не се отразят и на отношенията с България, която е част от европейското семейство. Проектите от „Големия шлем“ са спрени, а руският икономически и геополитически интерес в България е нарушен. Двете страни на практика нямаха никакви отношения, с изключения на прехвърчането на дипломатически искри. Този период приключи с последните две визити в Москва.

снимка: AtomInfo.BG

снимка: AtomInfo.BG

Въпросът днес е какво следва оттук нататък в българо-руските взаимоотношения и какво доведе до размразяването на леда- изненадващ завой на изток от страна на Борисов, или чисто прагматична външна политика?

България е част от голямото европейско семейство и винаги е била, дори преди да има Европейски съюз. Това е безспорен факт и би било наивно някой да си мисли, че ако България погледне на изток, то тя ще се стреми да стане част от евразийската сфера на влияние. Друг безспорен факт е, че България се намира в ключово геостратегическо пространство в близост до двете евразийски сили и основни съседи на ЕС- Русия и Турция. Тази локация не позволява на България да остава безразлична към тези страни, още по-малко да има лоши отношения с тях.

epa06773919 Russian President Vladimir Putin (R) and Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov (L) hug each other after a joint news conference following their talks in the Kremlin in Moscow, Russia, 30 May 2018. Putin and Borissov discussed the possibility of extending a prospective natural gas pipeline from Russia to Turkey to reach Bulgaria and make the country a major gas hub for southern Europe. EPA/PAVEL GOLOVKIN / POOL

EPA/PAVEL GOLOVKIN / POOL

При тази сложна международна обстановка, действията на Борисов са по-скоро прагматично завръщане към диалог с Русия, от колкото рязък завой. Моментът беше подходящ за подновяване на диалога и българският президент и премиер, въпреки различията си, си помогнаха в тази задача. Целта на посещенията бе изпълнена- разчупване на леда, подновяване на диалога и общите планове.1423566023

Освен, че отвори нова страница във взаимоотношенията между двете страни, срещата между Борисов и Путин зададе нов тон във външната политика на България и на сегашното правителство. Безусловното следване на общата европейска външна политика приключи и се предприе нов подход на лавиране и извличане на ползи в стил Орбан. До някъде тази промяна може да се дължи и на факта, че за поредна година европейската бюрокрация отлага и забавя членството на България в Шенген и Еврозоната.Шенген

Очакванията на правителството бяха по време на председателството на Съвета на ЕС в София, България да получи необходимата подкрепа и да има раздвижване по интеграцията в монетния и граничен съюз. За съжаление това не се случи, а България продължава да е в безкрайна позиция на изчакване, без конкретен срок и план за присъединяване. Подобна бе и съдбата на Западните Балкани. Това поредно отлагане от страна на ЕС може да е една от причините за изненадващото лавиране в посока Русия от страна на Борисов. Може да се тълкува като дипломатичен знак за несъгласие с водената от Брюксел с години интеграционна политика към България.ердоган, борисов, юнкер, туск

От друга страна причината за тази среща може да се търси и в желанията на Брюксел. В последно време България се превърна в медиатор между ЕС и друг проблемен съсед- Турция. Ролята на свързваща линия за диалог се оказа успешна за България и ЕС, като се стигна до среща във Варна между турския президент Реджеп Ердоган и европейските лидери. ЕС само би имал полза, ако чрез България открие нов начин за комуникация с Русия и президента Путин. 34062994_2181638945397497_5558836614840451072_o

Каквито и да са мотивите за тази среща, тя беше неизбежна и твърде дълго отлагана. Независимо от отношенията между две страни, диалогът не трябва да спира, а за България и нейното геостратегическо положение е от ключов интерес да поддържа добри отношения както със страните от европейското си семейство, така и със съседите на изток. Разбира се тези отношения трябва да се базират на чисто прагматично ниво и в съзвучие с българските национални интереси. Строителство на АЕЦ „Белене“, или разклонение на „Турски поток“ към България трябва да има само и единствено, ако е финансово изгодно и в интерес за българската държава.

 

 


Leave A Reply