Българската православна църква чества Кръстовден. Въздвижение на Светия кръст Господен е един от дванайсетте големи християнски празника.църква, свещи

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите. Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на Гроба Господен бил построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен на 14-и септември 335 година. За да може събралата се хилядна тълпа да види Светия кръст, епископът го повдигнал над главите на поклонниците. От там произлиза и името на празника. – Въздвижение на Светия кръст. В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри.


Leave A Reply