От „Обединени патриоти“ направихте предложение за промени в НПК, с които да се сложи край на практиката на редуциране присъдата с 1/3 при призната вина. Ще успеете ли да покарате промените и смятате ли, че те ще предизвикат необходимия ефект на фона на очевидно усложнената криминална обстановка в страната?

Отговорът ми и на двата ви въпроса е „да“. Надявам се поне. Нашите партньори в управлението от политическа партия ГЕРБ заявиха вече, че могат да седнат на разговор в тази посока. А дали ще повлияят на повишената криминална обстановка – нека не забравяме, че в наказателното право има две цели на наказанието. Едната цел е наказването на извършителя и втората цел е превенция. Тогава, когато в обществото остане чувството за безнаказаност, тогава означава, че нещо не е наред с една от двете задачи на наказанието. Защото, в крайна сметка, очевидно не успяваме да направим превенция. Очевидно не успяваме да наложим наказание справедливо според обществото за това, което е извършил признатият за виновен от български съд за конкретно деяние. Имахме идея да бъде по-разширен този състав. След консултации с нашите партньори се разбрахме да внесем промени по отношение на убийството – като това в Русе, което беше поредният повод, като това на студентката Вероника преди няколко години във Велико Търново. Тоест хора, които отдавна явно са загубили човешкото в себе си, които могат да си позволят да грабят, изнасилват и убиват по българските улици буквално за един или два лева, означава, че към тези хора не би трябвало обществото изобщо да се отнася снизходително и съответно да се възползват от тази вратичка в закона. Която, между другото, видни и изтъкнати юристи в областа на наказарелното право оценяват положително заради това, че всъщност се съкращава един много дълъг и сложен съдебен процес.

9t8p;5p;

Въпреки това обаче от тази вратичка тежките престъпници успяват да намалят голяма част от наказанието си. Съответно тогава, когато едно престъпление трябва да бъде наказано с дожвотен затвор или такъв с без право на замяна, вместо това се дават на доказания убиец 20 до 30 години и той реално на 14-15-та година може да е навън. И при случая с този циганин в Русе това означава, че буквално след 2, 3, 4 години той ще бъде на свобода и ще продължава да води живот, което не е правилно от гледна точка на тежестта на извършеното – посред бял ден едно жестоко, нечовешко деяние. Така че това е причината да се опитаме да прокараме за пореден път тези промени. Надявам се, че този път ще бъде успешен, защото вече няма търпимост към този тип криминални деяния.

Започвате и кампания за борба с фалшивите новини. Какви мерки предлагате в тази насока?
Това е една тема, по която работим от доста дълго време с колеги от ВМРО. Не толкова, защото смятаме, че ние сме най-добрите и въобще можем да решим всички проблеми. Това е един проблем, на който трябва да бъде намерено някакво решение. Защо пък не то да бъде намерено и в България? Това, което предложихме вчера на една кръгла маса с всички онези хора, които се занимават активно с журналистика в България, с всички редактори на медии и т.н., ние предложихме да бъдат направени две промени в българското законодателство. Едната промяна е свързана с това, че всеки един сайт, който се намира на територията на България, има достъпно съдържание на български език, според нас, както и според европейския регламент за GDPR трябва да има човек, който отговаря за личните данни. Защото се оказва по този регламент, че всъщност лични данни са включително IP адресът, от който се влиза във всеки един сайт. Тоест това, което ние предлагаме, е всъщност нашето законодателство да бъде съобразено с GDPR и съответно да се вкара в Закона за личните данни по частта на GDPR всеки един сайт да може да има информация кой точно го администрира.

снимка: thedoctorweighsin.com

снимка: thedoctorweighsin.com

Когато вече има лице за контакт на всеки един сайт, тогава, когато той пише някаква брутална глупост, може да му бъде потърсена съдебна отговорност. Това без никакъв проблем може да се накаже, съответно, когато пише безумия. Нека да подчертаем, че не е целта на тази акция да спре хората да пишат фалшиви новини, а просто да носят отговорност. Много е тънка разликата и вчера на дискусията това стана ясно, че се търси дефиниция на фалшивите новини. Това според нас е грешно. Дефиниция никога не би могла да бъде намерена, защото за един човек истината е една, за друг човек е друга и многообразието на гледни точки всъщност е онова, което прави прекрасен интернет и не би трябвало по никакъв начин да се опитваме да спрем това. Но задължително е тогава, когато пишеш нещо, ти да можеш да носиш отговорност за своите думи. И това е начинът, по който ние го предлагаме. Един сайт, който има съдържание на български език, трябва да има в себе си лице за контакт. Без значение дали това е търговски сайт или сайт, който информира по някакъв начин обществеността или каквото и да било друго. Абсолютно всеки един сайт би трябвало да има лице за контакт. Ако няма лице за контакт, съответно тогава държавата чре своите органи винаги би могла да поиска този сайт да бъде спрян за достъп на територията на България.

6658109

А между другото, по време на дискусията някои от хората вчера казаха, че би могло, разбира се, по този начин човек, ако иска да намери информацията, той ще направи това през прокси сървър или чрез някава друга интернет хватка и ще успее да се добере до достъп до това съдържание. Това не е проблем толкова в самия сайт, който пише някакви новини. Проблемът е по-скоро в това, че хората споделят тези фалшиви новини през „Фейсбук“, през „Туитър“, през социалните мрежи. По този начин всъщност тази новина не се разпространява. Когато направиш линка да неактивен, едва ли някой ще се опита да търси тази новина в самия сайт някъде. Това е горе-долу едното предложение, което би могло според нас да спре тази пандемия в социалните мрежи, защото когато носиш отговорност за думите си, ще бъдеш доста по-внимателен с тях.  И тази безконтролна анонимност във „Фейсбук“ всъщност е големият проблем според нас, който трябва да бъде решен по отношение на фалшивите новини.

6658107

Втората част обаче е изключително важна и тя е свързана с това, че ние така и не успяхме да намерим правна дефиниция на това кои точно са медии и кои са сайтове и информационни платформи. А трябва да бъде направена такава разлика. Защото всъщност всеки един интернет сайт, които претендира да бъде медия, трябва да може да бъде подложен на нормалната регулация, на които са подложени радиото и телевизията, а именно от СЕМ. Така че това, което предлагаме в тази част, е всъщност да отделим медиите в един държавен или по-скоро направен от държавата, но регулиран на някакъв частен принцип, но да бъде направен един домейн, който да бъде например .media. Не държим на авторските права, може да е наречен и по друг начин. Но някакъв домейн, който например да бъде .media и всеки един сайт, който претендира да бъде медия, да завършва с .media. А това, между другото, е един от смислите да има различни домейни в света – например .com за community, .info за информационни неща и т.н. Тоест не е лишено от логика в интернет пространството да бъдат разделени сайтовете с медийно съдържание в един отделен домейн, който да се занимава с това да има медйно съдържание вътре. Тогава биха могли сайтовете да бъдат регулирани и съответно съдържанието им няма да бъде с фалшиви новини. За да сме сигурни, че всеки би искал да влезе в този сайт, разбира се, на принципа на пръчката и моркова, търсим кое би могло да бъде това нещо. Разбира се, държавна принуда в случая не би бил добър вариант. Не можем да накараме всички насила, затова по-добрият вариант според нас беше да намерим това, което отделя едни сайтове от други. Оказва се, че това са договорите за медийно отразяване и съответно сключването на договори за реклама. Така че това е принципът, по който според нас трябва да се случат нещата и всеки, който претендира да бъде медия и иска да сключва договори за медийно отразяване и съответно за медийна реклама, трябва да завършва неговият сайт с .media или какъвто и друг домейн да бъде измислен.


Leave A Reply