Потърсихме депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов за коментар относно промените в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие. Промените са инициирани от председателя на парламента Цвета Караянчева и народни представители от ГЕРБ.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Г-н Кирилов, очаквате ли с новите промени в Наказателния кодекс, които инициирахте, да намалеят случаите на домашно насилие?

Категорично! Очаквам да се подобри положението с криминологенната обстановка, свързана с домашното насилие. Смятам, че ще се отрази превантивният ефект от тези мерки и промените ще получат сериозна обществена подкрепа. Мисля, че обществото като цяло има нужда от дебат за защита на жените и децата от домашно насилие, както и за борбата срещу домашното насилие.

Първата група от промени обхваща предвиждането на квалифициран състав за престъпленията, които са извършени срещу личността – убийство, тежка телесна повреда и средна телесна повреда. За пръв път предвиждаме и инкриминиране на леката телесна повреда, както и всички форми на принуда и склоняване.насилие

Ще има и инкриминиране на психическия тормоз. В тази връзка много от жертвите на домашно насилие се страхуват да потърсят закрила при физически и психически тормоз. Смятате ли, че с новите промени, които ще дадат повече права на жертвите, те ще се почувстват по-закриляни в лицето на държавните институции?

Така е. С криминализирането на психическото насилие и преследването един от ефектите ще бъде подкрепата за жертвите да търсят правата си и да търсят защита по всички правни способи, които са предвидени в законодателството, включително и по наказателен.

Това са втората група изменения, които са изцяло нови. Тук действително има правно предизвикателство. Стремежът ни беше да формулираме състав на психическото насилие, така че да имаме и достатъчно конкретика в елементите и да има възможност за благоприятна форма и начин за неговото доказване. Редом с психическото насилие, сме предвидили отделен състав и за преследването, като също сме търсили еластичност, за да се обхванат всички възможни форми в нашето технологично време, защото то може да бъде не пряко физическо, а непосредствено и чрез технически средства за комуникация.

снимка: ЕРА/БГНЕС

снимка: ЕРА/БГНЕС

Тоест модерните технологии – телефони, интернет, социални мрежи?

Точно така. Включително преследването може да бъде и с активност спрямо трети лица. Например да се явява преследвача на местоработата, да издирва лицето при близки и познати. Множество са формите, които се надяваме този състав да обхване.

По тези въпроси сме изцяло отворени за дебат, включително и за обсъждане на алтернативни предложения за дефиниции. Бихме се радвали и ако научната общност се включи в това обсъждане. Даваме си сметка, че това е една трудна правна задача и че има нужда от прецизиране.Истанбулска конвенция -1030x717

В Истанбулската конвенция е засегната същата тематика за домашното насилие. Продиктувани ли са тези промени в Наказателния кодекс донякъде от невъзможността за прилагане на Истанбулската конвенция в България? Алтернатива ли е това на Истанбулската конвенция?

Точно така. Както обявих още в началото на август месец, след решението на Конституционния съд по питането ни за конституционната съобразност при ратифицирането на Истанбулската конвенция. Ние възприехме, че трябва да постигнем максимален ефект, за прилагането на тези мерки, които са съвместими с българското законодателство. Затова тогава обявихме и сега пак, че продължаваме да се фокусираме първо в посока на изменение на Наказателния кодекс, по отношение на наказателната превенция и преследване на домашното насилие.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Второ, което е в процес на работа, но имаме напредък, са измененията в Закона за домашното насилие по отношение на стабилизиране на ефектите на заповедта за защита на жертвите. И трето – няма да спираме работата по създаване на благоприятни предпоставки и подходяща инфраструктура, така че жертвите да имат защита. Включително и продължаване на работата по разкриване на нови центрове за защита.

Така че смятаме, че това е безспорната част от мерките, които бяха предвидени в Истанбулската конвенция. Те нямат нищо общо с интерпретацията на понятията „джендър“, или „социален пол“. Те са относими към всички полове, защото жертви на домашно насилие могат да бъдат и мъже. Смятаме, че съдържателно ще постигнем препоръките и целите на Истанбулската конвенция, без да засягаме критични в интерпретацията понятия.

 


Leave A Reply