Живеем в свят на жестокост, на несигурност, на необходимост от прикриване на комплекси, свят, в който се действа импулсивно. Това е обществото на надделяването над другия, който ни пречи да бъдем такива, каквито искаме. Цялата ситуация излиза извън контрол, разумът губи своите очертания и дава превес на безрасъдния ни Аз, който следвайки ефекта на доминото руши създадения световен мир и добрите отношения между хората.

снимка: www.flyingnewsmagazine.com

снимка: www.flyingnewsmagazine.com

На какво се дължи целият този срив? Докъде може да ескалира той? Въпроси, които изникват в умовете ни ежедневно. Затрупани сме от новини, които ни карат да чувстваме възмущение и гняв, че тъкмо хората са виновниците за жестокостта, която убива и потъпква основни ценности. Разграничава ме се от случващото се, превръщаме нечия несправедлива съдба в най-актуалното събитие за деня, може би и за месеца, а след това всичко това бива забравено до следващата трагедия. Този цикъл се повтаря, той показва, че тенденцията човек да убива, да насилва и да нарушава закона, се превръща в често срещано явление, което ние възприемаме като част от нашия свят.

снимка: creditcards.com

снимка: creditcards.com

В 21-ви век, сочен като века на толерантността и равноправието на половете, като опозиция на това описание ежедневно невинни и безпомощни най-вече жени и деца стават жертви на насилие. За пример ще дам българската действителност. Според последното изследване на Фондация „Партньори“ от 2017 година всяка трета жена в България е подложена на домашно насилие, тоест това са приблизително 1 милион българки. По темата говори Гергана Куцева от „Български фонд за жените“ в интервю по повод Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени. По данни, изнесени в медиите, за 10 месеца у нас са убити 28 жени и 3 деца.

Дарик Радио

Дарик Радио

В медиите често се говори за превенция относно насилието върху жени, но случаите не намаляват, а точно обратното, сякаш злобата всеки изминал ден се учеличава. Жените се опитват да бъдат предпазливи навън, но за съжаление в дома насилието също ги преследва. Често хората менят характерите си, мислите си и предприемат крайни решения, такива с необратим край.

снимка: 24chasa.bg

снимка: 24chasa.bg

В края на октомври се разигра поредната кървава трагедия, при която жертвите бяха две. 26-годишният Викторио Александров застреля приятелката си Дарина и едногодишната им дъщеричка Никол. След убийството пред съдия извършителят на престъплението заяви, че не помни какво точно се е случило. „Не мога да повярвам, че съм го направил аз. Съжалявам за всяко едно мое действие“, допълни той.

По думите му е избухнал скандал между него и съпругата му Дарина, която не му е дала да вземе детето. „Следващото, което помня, е, че бягам. Бях с пистолет. Нямам спомен какво стана“, заявява обвиняемият. След неуспешен опит за самоубийство, Викторио Александров е откаран в „Пирогов” без опасност за живота.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

В началото на месец ноември Апелативната прокуратура в София остави за постоянно в ареста Викторио и съобщи, че мъжът е обвинен за извършено от него убийство на приятелката си (на 23 години) и на едногодишното им дете, както и за принуда спрямо таксиметров шофьор. След жестокото убийство в обществото се повдигнаха много въпроси – относно психическото състояние на Викторио, агресията в семейната среда и моралната гледна точка на очевидците,  в частност на таксиметровия шофьор, който е качил в колата си извършителя на престъплението и неговата дъщеричка.

Викторио Александров

Викторио Александров

В системата на нашето общество има много пробойни. Викторио е получил разрешение за работа с оръжие, дори е работил в охранителна фирма. Задаваме си резонно въпроса – ако обвиняемият има психическа нестабилност, то защо такива хора имат разрешение за работа с огнестрелно оръжие. Тук няма отговор, всичко се разследва, като в повечето случаи се стига до една задънена улица.

снимка: livescience.com

снимка: livescience.com

Относно моралните възгледи на обществото – най-висшата ценност за всеки един човек е неговият личен живот. В този смисъл често постъпваме егоистично, мислейки първо за нашата сигурност, а след това за този в беда. Все пак това е лична преценка. Не можем да съдим един таксиметров шофьор и да даваме оценки, тъй като не сме били на неговото място. „Трудно може да се прецени той в какво състояние е бил, дали е трябвало да пази собствения си живот. Той е гражданин, а всеки един гражданин може да попадне в такава ситуация и сам преценява дали може да помогне. На този етап нямаме достатъчно основания да търсим от него наказателна отговорност“, коментира министър Младен Маринов. Наказателна отговорност така и не е потърсена. В крайна сметка всеки е сам за себе си съдник.

насилие

В крайна сметка на лице са две жертви. Това семейство вече не съществува. Причините довели до това последствие може да бъдат различни. Родителите на убитата Дарина твърдят, че след скандал между него и убитата в събота и неделя, бащата на убитата е преспивал в дома, притеснявайки се от действия на извършителя на тежкото престъпление, Викторио я е изолирал от външния свят, всявал е страх и е отправял заплахи. Такива са симптомите в много домове.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Друг случай на брутално убийство разклати цялата държава. 30 годишната журналистка Виктория Маринова е била жестоко пребита, изнасилена и задушена. Започнаха да валят коментари по темата от всички политици, общественици. Темата се превърна в световна новина и сякаш политизирането й само даде повод за нападки на политическата сцена.

снимка: nmhc.org

снимка: nmhc.org

В Международния ден за борба с насилието над жени си задаваме въпроса докога ще продължаваме да търпим, да се надяваме на промяна. Нуждаем се от работеща съдебна система, която да защитава жените, да им напомни, че не са сами в своите страхове. Нека превърнем частните проблеми в обществени такива и да заявим гражданска позиция. Нека изкореним жестокостта и да покажем, че преди всичко е важна човещината.

 

 


Leave A Reply