Годишно между 20 и 25 млн. лв. отиват при учителите за допълнително обучение за интеграция на малцинствата. Това каза министърът на образованието и културата Красимир Вълчев в интервю за бТВ.

Във връзка с промените във висшето образование, министър Вълчев коментира, че се провежда политика за преструктуриране на приема. „Имаме висок процент нерационален прием, който избуя основно в стопанските и правните науки. От няколко години негативният демографски тренд от края на века дойде и във висшето образование. Ние стартираме политика за преструктурирането на приема и финансирането – намаляваме приема в професионални направления като „Икономика“, „Право“ и „Администрация и управление“, а увеличаваме приема в други, където се очаква недостиг – инженерните, педагогическите, аграрните науки и др. Предоставяме допълнително втори стипендии и финансиране на висшите училища“, обясни Вълчев.

снимка: Уикипедия

снимка: Уикипедия

Той посочи, че финансирането на един учащ в Стопанската академия в Свищов се увеличава близо 20% на фона на намаления прием. „Държавната политика за намаляване на приема е само един от проблемите на това учебно заведение. В този район например имаме четири висши училища, които предлагат обучение в направление „Икономика“ и това е сред основните проблеми на академията“, заяви Вълчев. „Най-драматичният недостиг през следващите години ще бъде в аграрните, природо-математическите и инженерните науки. Секторът „Образование“ ще има най-голям недостиг на кадри след 10-15 години. Затова трябва да провеждаме целенасочена политика“, коментира образователният министър.

Вълчев посочи, че най-добрият инструмент за дългосрочна интеграция на малцинствата е образованието. „Стартираме два проекта за допълнително обучение по български език за децата, на които това не е майчин език. Годишно между 20 и 25 млн. лв. отиват при учителите за допълнително обучение за интеграция на малцинствата“, обясни той.


Leave A Reply