Да разказваме митове преди избори не е коректно, особено когато Европа вече е качена на гърба на бика и е на път да бъде отвлечена.

1024px-Tizian_085

От избирането на нов лидер на ХДС в Германия след оставката на Ангела Меркел европейските медии активно се занимават с т. нар. „наследница“ на Меркел, докато в България никой дори не се опитва да произнесе името й. Анегрет Крамп-Каренбауер обаче заслужава да бъде обсъждана. Въпреки че е наричана „Меркел 2“, поради верността си към ХДС, а и защото такава е най-елементарната презумпция, тя се отличава значително от предшественицата си на поста. И то по начин, необходим за ХДС, а и за Европа в контекста на мястото, което ЕНП заема в ЕП.

Крамп-Каренбауер е първата жена министър-председател на германската федерална провинция Саарланд, израстнала е в град Пютлинген, където все още живее със съпруга си, за когото се омъжва 22-годишна и от когото има три деца. Католичка. Консервативна. Отчетливо последователна, член на ХДС от началото на кариерата си, с виждания за силна, единна Европа. Даваща си сметка, че ако Европейският проект се провали, дори Германия няма да може да запази благосъстоянието си. Но най-важното – притежаваща изключително адекватен на реалността подход при правене на консервативна политика. С аргументи, които не почиват на затваряне на политическото говорене в паралелни, несъответстващи с действителността конструкти, изключващи реални проблеми, какъвто недостатък можем да наблюдаваме в не малко отявлени консерватори. И най-вече отлищавача се с аргументи, построени върху автентични ценности, за което можем да съдим както от последователната й биография, нещо нетипично за мнозинството политици, така и от речта й, в която тя излага възгледите си като кандидат за поста генерален секретар на ХДС по време на партийния конгрес в Берлин:

“Какво казваме на възрастната съпружеска двойка, която живее в голям град и например казва: „Вече не смеем да пътуваме в метрото, защото не сме сигурни дали това е добро за нас или не”? Какъв отговор даваме на това? Какво казваме на младото семейство с деца, което с основание очаква да бъде подпомагано от държавата, и то независимо от това, как то иска да организира своя личен съвместен живот? Какво казваме на предприемача, който казва: „Искам да правя нещо, искам да създам работни места, но понякога имам впечатлението, че при мен спазването на едно указание се контролира от повече полицейски чиновници, отколкото някъде при някое престъпление”? Какво казваме на работника, който се страхува от дигитализацията, просто защото не знае, дали след половин година ще има все още работно място? (…) Всичко това са въпроси, които хората отправят към нас и ние трябва да дадем отговорите на тези неща. Сега питам вас: Кои от тези хора ще оставим настрана? На кои от тези въпроси казваме: „Това не ни интересува, тъй като то не съответства на корените ни”? Ние ще сме силни тогава, когато възприемаме всички тези хора като важни за нас и представляваме всички наши корени. Питам ви: какво е гражданското, консервативното и уж в юдео-християнската традиция на една партия, която вече не разглежда хората като хора, която вече не оценява хората според това, което са, какво могат да направят и какво допринасят, а която още от самото начало поставя хората в определени категории.”

31st Party Congress of the CDU

Но защо да обръщаме внимание на партийни лидери, когато Европа има по-големи проблеми – криза на личността, развод…
Защото Европа е на прага на избори за Европейски парламент, а именно този нов парламент и тези нови лица се очаква да работят за решаването на проблемите на Стария континент. По тази причина е наложително да развенчаем митологичните образи на някои европейски лидери, за да опитаме да върнем Европа в реалността.

През ноември в Брюксел, експерти от VoteWatch Europe представиха прогнозите си за предстоящите избори за Европейски парламент. Според тях, независимо от загубата на подкрепа, традиционно дясноцентристката Европейската народна партия все пак ще остане най-големата група в ЕП. Наред с това, данните от предишни гласувания очертават тенденция, според която социалдемократическите партии получават по-малка подкрепа дори в случаите, когато са в опозиция в собствените си държави. Крайно десните и зелените партии пък обичайно събират повече гласове на изборите за ЕП. И при условие, че Манфред Вебер, който има силно консервативни възгледи, бъде избран за председател на ЕК, след изборите Европа ще бъде управявана от десни. Което само по себе си не е лоша прогноза. Трябва обаче да си дадем сметка за нюансите на синьото в Европа, за да не се окаже удавен континентът, по вина на политици, които са се качили на задаващата се вълна, целящи повече гласове.

13 партии от най-голямата политическа група в ЕП ЕНП поискаха изключването на партията на Орбан “Фидес”. Причината е започналата вече предизборна кампания на Орбан, който превърна враждебното отношение към имиграцията в лайтмотив. В страната бяха разлепени плакати, обвиняващи председателя на ЕК Юнкер и Сорос в заговорничене за унищожаване на европейската цивилизация чрез довеждане на мюсюлмани на континента. Както и да е, въпреки апокалиптичните обвинения, Орбан се извини и помоли да не бъде изключван от ЕНП. Политическо поведение, което не само че не е последователно, но и е много далеч от мита за Орбан с образ на „алфа мъж“, който унгарският премиер налага за себе си и който го поддържа на политическата сцена.
По отношение на мигрантския въпрос, важно е да не забравяме, благодарение на разказващите епоса за Орбан, че той няма външни граници, които да защитава-каквато граница обаче България има. А по отношение на последователността в политиката, е важно да изтъкнем, в противовес на отбелязаното за Анегрет Крамп-Каренбауер, няколко момента от биографията на Орбан – който, сега върл противник на Сорос, някога е изучавал политически науки в Оксфорд със стипендия на същия този Сорос. Показателен е и фактът, че консервативният унгарски премиер в младежките си години е бил секретар на Комунистическия младежки съюз на Унгария. Вярно е, че противоречивите аспекти от биографията на политиците отдавна не правият впечатление на никого, но,ако ще вярваме на митове, то нека поне те да бъдат последователни. И ако ще митологизираме политици, нека поне да направим по-придирчив вкуса си за такива.

Орбан

Успехът на процеса по избор на председател на бъдещата Европейска комисия ще зависи в по-голяма степен от отразяването в националните медии, а не от политическите игри в Брюксел, сочи още цитираното по-горе проучване. И тук е мястото да си дадем сметка за характера на призмата, през която Европа бива представяна в България, особено месеци преди евровота. Когато Юнкер правеше опити в посока да реши проблемите на Европа със самоопределянето чрез Бялата книга за възможните пътища за Европа, в България тези опити бяха разказани като намерения за създаване на Европа на две скорости, от които разкази, разбира се, се възползва най-вече БСП. След което разказите придобиха още по-страшни сюжети с възможността да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция, като се роди митът за чудовищата от трети пол, от които пък се възползват различни консервативни движения, които ако изобщо са консервативни става въпрос за примитивен консерватизъм, разказващ митове за „алфа мъже“, джендъри и т.н, които са нелепи на фона на реалността. Освен това у нас съвсем наскоро, в един тон с ултраконсерваторите в Полша, Светият синод излезе с позиция, която впоследствие се оказа неофициална, в която поиска забрана на абортите. Няма съмнение, че от гледна точка на хуманизма и християнската традиция абортът е най-малкото безнравствен. Но от гледна точка на действителността на времето, в което живеем, забраната на аборта е още по-безнравствена. Защото никоя църква и ничия политическа идеология не може да възспре едно изплашено момиче да вземе такова решение, както не може да спре и лекаря, който иска да му бъде платено, да извърши аборт в условия, които не гарантират, че нито един от двата живота ще бъде запазен. Както става ясно, тези прочити са най-малкото едностранчиви, което категорично говори за използване на реалността и проблемите й в полза на политици, които биват както леви, така и десни, а също и неизбежните десни били някога (в митологично време, поне според тях) леви и обратното. А политиката най-вече е длъжна да кореспондира с реалността, в противен случай не служи на никого освен на политиците и разказвачите на митове.

768x432

Митове в условия на демокрация не бива да се разказват. Отдавна вече почти никой в Европа не вярва в митовете, разказвани от левите. Изключение, разбира се, прави електоратът на БСП в България. Атеистите сред политиците не са толкова опасни, хората се научиха да разпознават безнравствеността им. Страшно е обаче, когато хора, които твърдят, че защитават семейните ценности, християнските традиции всъщност просто са се качили на вълна, която може да ги изведе напред на следващите избори, без да се замислят твърде много какво могат да удавят чрез нея. Затова, ако някой ви държи слова в полза на митични лидери, смело защитаващи границите си или митове за чудовища от трети пол, и т.н., когато реалните ви проблеми са други, най-вероятно става въпрос за популисти-разказвачи на митове. Кавито има във всички политически движения, особено преди избори. Трябва да се пазим от паралелно говорене, паралелни реалностти и едностранчиви аргументи, ако искаме да решим проблемите на Европа. Защото Европа вече е качена на гърба на бика и е на път да бъде отвлечена.

* Според древногръцкия мит Европа е финикийска царска дъщеря, в която се влюбва бог Зевс. Той се явява пред нея в образ на бял бик и я отвлича на остров Крит. Там тя става негова жена и му ражда трима сина.


Leave A Reply