Парламентът прие промените в Изборния кодекс на първо четене. „За“ промените гласуваха 122 народни представители, „против“ – 96 и „въздържали се“ – 1.  Измененията са внесени от ГЕРБ и подписани от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Текстовете предвиждат отмяна на машинното гласуване за местни и парламентарни избори. Този вид гласуване ще остане за президентски и европейски вот.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

По време на дебатите в пленарната зала заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев заяви, че партията ще настоява за машинно броене на гласовете и няма да подкрепи промените в изборното законодателство. „Дайте да седнем между първо и второ четене и да решим проблема за тези избори отделно, но да решим проблема и занапред, така че да има време машините да се произведат, софтуерът да се създаде и евентуално да има и машинно броене“, коментира той.

Йордан Цонев снимка: БГНЕС

Йордан Цонев
снимка: БГНЕС

Според Филип Попов от БСП управляващите се плашат от предстоящите избори и затова искат да премахнат машинното гласуване. Попов упрекна ГЕРБ, че се опитват на наложат диктатура. „Ерозира доверието и подкрепата във властта, а тя от своя страна подхожда агресивно и брутално, за да се запази като власт, като първата жертва, разбира се, е демокрацията във всичките ѝ измерения. При всички тези факти да се постави като пречка за въвеждане на машинното гласуване някакви технически проблеми, които са и разрешими, звучи обидно към интелекта на всички български граждани. Абсолютно несериозно и неиздържано, мисля“, отбеляза той.

Филип Попов снимка: БГНЕС

Филип Попов
снимка: БГНЕС

Това е второто отваряне на Изборния кодекс за тази година. През февруари на два пъти депутатите се занимаваха с промените в изборното законодателство. На 14 февруари 2019 г. депутатите приеха изменения в Изборния кодекс, с които решиха хартиеното гласуване да бъде заменено с машинно на вота след местните избори през 2019 г. Предложеният текст предвиждаше още при европейския вот машинно гласуване да се проведе в най-малко 3000 избирателни секции, а за общите избори за общински съветници и кметове през 2019 машинно гласуване да бъде осъществено в най-малко 6000 избирателни секции.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

На 26 юни 2019 г. на заседание на Правната комисия след евровота председателят на ЦИК Стефка Стоева отчете, че увеличаването на броя на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до увеличаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този вид избори може да повлияе на резултата.Стоева отчете още, че 58 967 избиратели са гласували с машини, което е 7,59% от всички гласоподаватели. Председателят на ЦИК уточни, че в секциите с машинно гласуване само 27,7% от избирателите са избрали да гласуват с машина, останалите 72,3% са предпочели да гласуват с хартиена бюлетина.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

„Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласуване с оглед броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за организиране на обществената поръчка, за допълнителното възнаграждение на членовете на секционните избирателни комисии с машинно гласуване, възлиза на около 59 лв.“, посочи също Стоева. По думите ѝ за сравнение цената на един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лв. „Общата цена на бюлетините е 1 489 989 лв“, каза още Стоева. Тя подчерта, че въпреки трудностите, всичките машини са доставени в 3000 секции. По думите ѝ в 149 от тях няма избирател, който да е гласувал машинно.


Leave A Reply