„В БСП замириса на рози“. Това каза лидерът на партията Корнелия Нинова в интервю за БНТ през 2016-а. Три години по-късно обаче в БСП положението не изглежда така розово.

В седмицата преди традиционния за левицата събор на Бузлуджа Сергей Станишев публикува във в. „Дума“ позиция относно случващото се в партията под контрола на Нинова. „През последните години сме в перманентна война с „врага с партиен билет”. Първо „вредителите” бяха 9, после се заговори за „бандата на 50-те”, след последния конгрес вероятно са набелязани няколко стотин делегати, които не гласуват „правилно”, коментира лидерът на европейските социалисти, който от лидер на партията сега е разглеждан като вътрешна опозиция на опозицията.

Бузлуджа, 2016 г.

Бузлуджа, 2016 г.

От Бузлуджа Нинова обяви отново, че БСП не се продава (с този аргумент тя оттегли заявената си оставка след европейските избори) и призова привържениците на левицата да свалят кабинета. Сякаш, за да управляваш държава, е необходимо просто да бутнеш първия от стълбицата, вместо да спечелиш първенството.

На шахматната дъска на Нинова обаче има гражданска война. И ако преди 3 години за разногласията в партията знаеха малцина, сега те са достояние на широката публика и опитите на Нинова да удържи контрола излизат извън контрол. Не защото в партията има разногласия. Видяхме какво се случи в ГЕРБ, свидетели сме и на разединението на „Обединените патриоти“, „Реформаторския блок“ и кой ли още не. Това е тенденцията в модерната политика – партиите и идеологиите умират. За нея говорят проф. Зигмунд Бауман и писателят Умберто Еко в есето си „Втечненото общество“: „Кризата на идеологиите и партиите: в днешно време тя прилича на такси, в което се настаняват вождове и в преследването на повече избиратели те избират най-подходящата към момента идеология или партия – благодарение на което без минимално възмущение, даже напротив, ние се отнасяме с разбиране към всякакъв вид ренегати.“

нинова

В този смисъл БСП е част от общата тенденция. Проблемът е обаче, че БСП не е нова партия, парадоксално нейната „страрост“ е това, което ѝ дава живот, което държи верен електората ѝ. Всички опити да се „подмлади“ изглеждат карикатурни. На столетницата не ѝ отива да твърди, че е нова. Тя трябва да бъде мъдра, а на езика на многопартийната система, в която все още съществува политическият живот у нас, това означава да бъде консолидирана и последователна в действията си.
„Няма съмнение, че промяната е популярна и носи заряд. Има обаче тънка, почти незабележима, но принципна граница между „промяна“ и „подмяна“. И тук въпросът не опира до смяна на лицата, а става дума за идейната посока и политическото съдържание на БСП“ – коментира още Станишев „розовото“ положение в партията на розата.

Сергей Станишев с Корнелия Нинова снимка: БГНЕС

Сергей Станишев с Корнелия Нинова
снимка: БГНЕС

Критиката му е напълно точна. Както по отношение на просъществуването на БСП, така особено и по отношение на аспирациите на Нинова левицата да управлява. Една партия, която се подменя из основи с идването на всеки нов лидер, не може да управлява не защото не може да бутне властта или дори да спечели избори. А защото държавността е изградена на друг принцип – министрите се сменят, но администрацията остава. Така се гарантира приемствеността и устойчивостта на държавата. И ако този принцип убягва на някого, по-добре е да остане опозиция.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Именно принципност липсва в стила на лидерство на Нинова, в който всеки ден се иска нечия оставка, но хвърлената от нея се оттегля. Ежедневно се говори за поемане на управлението на държавата, но се отсъства от парламента и се саботира същата тази държава. Която не влиза в „безпринципни коалиции“, но оставя все по-отчетливо усещането, че се „коалира“ с президента противно на Конституцията и принципа за разделение на властите.

И тук е важно да се подчертае – промяната е полезна, но само докато не се изроди в измяна на принципа.

Какво е едно име? Това, което наричаме „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име, освен ако не остане само едното име…


Leave A Reply