Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред. През последните 20 години работи като експерт към „Програма Достъп до информация“ (ПДИ).

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Адвокат Кашъмов, на 22 юли бе публикуван на Портала за обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Част от предложенията гласят информацията с гриф „строго секретно“ да може да бъде презасекретена още два пъти, което означава до 90 години. Това няма ли да доведе до връщане на „вечната“ държавна тайна? И какво се цели според Вас, ако бъдат въведени тези промени?

Нека на първо място да направя едно пояснение. Това, че става въпрос за строго секретно, беше един конкретен пример, който ние даваме от „Програма Достъп до информация” за срока на защитата. Това може да доведе до случаите, за които говорим – за 30 години защита и продължаване до 90. В случаите, в които е следващото ниво секретност, срокът е 15 години, ще стане 45 и т.н. Тоест това по един абсолютно недопустим начин ограничава правото на гражданите за достъп до обществена информация при наличието на неясни съображения, защото класифицирането на информация, маркирането с гриф за сигурност, по начало не се обосновава. То не се мотивира. Остава в служителя. Това е така по закон и у нас и в другите държави. По този начин, от една страна, са развързани ръцете на един служител да поставя гриф, но от друга – това означава, че тук има възможност не само да се удвоява, но дори и да се утроява. Очевидно отива много далеч от първоначалния момент на засекретяване и създава опасност тази информация не само от близкото минало, но и от далечното, говорим за началото на 20. век и средата, да бъде покрита с държавната тайна. Това е нещо, което е напълно недопустимо в едно демократично общество от съвременен тип.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Във Вашето становище, което споменахте от „Програма Достъп до информация“, критикувате и унищожението на документи от МВР и службите. Какви са последствията, които предвиждате, ако се въведат тези искания?

Това също е една много опасна възможност, която за първи път законът би предвидил, ако се приемат тези промени, защото в момента има една ясна процедура, при която след изтичане на срока на защита на един документ, който е бил засекретен като държавна тайна, трябва поне в рамките на една година той да бъде подложен на обществен достъп до информация. Тоест да може всеки гражданин, журналист и организация да поиска достъп до него, но и да разбере какво управленско решение е било засекретено и по какви съображения. Възможността унищожаването да става по вътрешни правила, приети от изпълнителната власт – от министър, от шефове на служби, развързва ръцете точно на тези, които пазят класифицираните документи. По този начин те сами ще преценяват дали да унищожат един такъв документ още преди изтичане на срока на защитата. Това означава, че би се допуснала възможността при заобикаляне на закона да бъдат унищожавани документи, които никога не са видели бял свят. В една демократичната държава, където правото на гражданите е принцип, е абсолютно недопустимо да имат служители управленски документи, които да са извън обществен достъп винаги, и да има управленски практики, които никога няма да излязат на бял свят. Аз давам и този пример: наскоро, преди година-две, имаше и такъв казус, който беше провокиран от заявление на журналист, който е искал достъп до разработките на МВР от престъпните практики на босовете от прехода на 90-те години. Точно тази информация, т. нар. „оперативна”, ще бъде покрита от едно унищожаване. Това означава, че ние може да загубим една информация от историческо и обществено значение, която показва как се е управлявала държавата в ранните години на прехода, какви са били проблемите при справянето с престъпността. В крайна сметка, от тук може българският гражданин да разбере има ли в ден днешен в съвременната олигархия следи от тогавашните събития, практики и личностни. Това няма да може да го разбере, ако бъде приет такъв ред на унищожаване.

документи
А има ли проблем със сигурността в държавата ни? И ако да, то какъв е той?

Проблем със сигурността, от гледна точка на пазене на класифицирана информация, не е публично констатиран. Не виждаме някакви конкретни казуси, за това определена информация, която е била класифицирана примерно като държавна или служебна тайна, да не е била добре опазена. Обратно обаче, както казват експертите по сигурността и това го има дори в документа на НАТО, които България ползваше, приемайки Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) 2002 година. Всяко надкласифициране, тоест класифициране на документи, които не трябва да бъдат класифицирани, води до опасности от пробив в системата и до това, че евентуално една класифицирана информация много по-трудно ще може да бъде реално опазвана. В същото време ще се създаде възможността да се прикрива удобно информация за корупция, злоупотреби и нарушение на човешките права. Именно затова и „Програма Достъп до информация” издигна предложение, което се надяваме вносителят, а именно правителството, да възприеме. Както е в други демократични държави, да има и в нашия закон забрана такава информация, която прикрива корупция, злоупотреби и нарушения на основни човешки права, да бъде класифицирана. Няма какво да се лъжем – едно демократично общество може да съществува добре и да има едно добро благосъстояние на гражданите и да се увеличава тяхното имущество и състояние, тогава и само тогава, когато има реална прозрачност. Ограничението, тайната в една демокрация може да бъде само изключение, което да се прилага стриктно стеснително. Не може да се въвеждат такива практики, които реално връщат „вечната” държавна тайна, създават възможности за унищожаване на тайни документи и затова в тъмните стаички при секретните документи да бъде погребвана тайната на това как са управлявани гражданите и на това кой е отговорен за определени нарушения или нередности. Това не може да бъде в една демократична държава.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Освен предложението, което Вие казахте, има ли нужда от промени Закона за защита на класифицираната информация според Вас и ако да, то какви трябва да бъдат те?

Точно това смятам, че трябва да бъдат промените и те трябва да бъдат свързани с категорична и ясна забрана да бъде класифицирана информацията, която прикрива нередности, корупция, злоупотреби, нарушения на основни човешки права. Такава информация не би трябвало при никакви обстоятелства да бъде третирана като държавна или служебна тайна, защото тук надделява интересът на обществото да се знае за такива събития и съответно да има един обществен контрол, за това тези явления да бъдат изкоренявани и да има ефективна борба с тях. А тази борба не може да се води на тъмно.

снимка: Christopher Sadowski

снимка: Christopher Sadowski

Ще Ви дам един пример: преди време, някои разследващи журналисти се оплакаха, че след като са подали заявление за достъп до обществена информация, докато тече срокът за отговор, третите лица, за които се търси информация са били уведомявани, като са им били давани и контактите на журналистите, които се интересуват от техни документи. Това допустимо ли е според Вас и трябва ли да се дават данните на заявителя на третото лице? То има право да е информирано, но самите данни имат ли право да бъдат предадени?

Това, което законът предвижда, е, че наистина има възможност и в определени случаи това е и задължение на дадена държавна институция, от която се иска достъп до информация, да информира третото лице и да се търси неговото съгласие за предоставянето ѝ. Само че законът в никакъв случай не предвижда на това лице да бъде разкривана информация за това кой е заявителят и какви са неговите контакти и едва ли не да остави третото лице и заявителя в някакво състояние на саморазправа. Такова нещо законът не предвижда, което означава, че е нарушение, ако бъде давана такава информация на третите лица. Не бива да забравяме и случая със словашкия журналист Ян Куциак, който беше убит в неотдавнашното минало. Този случай беше свързан точно с едни съмнения, че е била предоставена информация на трети лица, които са били засегнати от това, от което се интересува журналистът. Именно затова в закона не се предвижда такава възможност в момента и не би било редно да се дават контакти на заявител, както и да се отваря врата за някакви взаимоотношения между заявители и трети лица.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Но е факт, че се допуска. Как според Вас трябва да се избегне това?

Това е въпрос, върху който може да се помисли. Въпросът е доколко говорим за някаква широко разпространена практика или става въпрос за инцидентен случай. За мен е ясно и в момента, според редакцията в закона, че такова предоставяне на информация е забранено. Разбира се, ако има такива казуси, които в по-широк план са разпространени, тогава ще трябва да се пристъпи и към законодателно изменение, което изрично да даде забрана за предоставяне на такава информация.

снимка: PropertyGuru

снимка: PropertyGuru

Виждате ли бъдеще за разследващата журналистика, ако бъдат приети тези промени в Закона за защита на класифицираната информация? 

Разследваща журналистика вероятно винаги ще има, доколкото такава има дори в държави с тоталитарно авторитарно управление. Въпросът е, че в тези държави разследващата журналистика или е изчезнала напълно, или е на изчезване, или всъщност много трудно може да осъществи своите задачи. И обратно, точно там, където имаме правова държава и демокрация, там разследващата журналистика може да върши своята общественополезна работа и да информира гражданите. От тази гледна точка, колкото повече е държавната тайна класифицираната информация, недостъпната информация, толкова повече би се затруднила разследващата журналистика. А още повече, ако има и възможност за унищожаване на документи, които никога не са видели бял свят. Много от разследващите журналисти работят точно по този начин. Те навързват отделните брънки от веригата, като често пъти това отива в един период назад в миналото, за да може да се изведат причините и последиците и следствията от тях, които виждаме до ден днешен. Подобни срокове от около 45-90 години, които допускат унищожаване на документи или пък третият проблем, върху който ние фокусираме вниманието – възможността да се класифицират цели сборове от документи, това е цяла поредица от папки за някакво дело, което се държи в администрация или в някаква институция само заради един документ, всичките тези практики на едно свръхзасектеряване биха довели до ограничаване на възможностите на разследващата журналистика.


Leave A Reply