Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) се проведе на тема „Национална политика за осигуряване на киберсигурност“. Неговото свикване бе направено във връзка с националната стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020″, съставена от Съвета по сигурността към МС.
На срещата бе решено МС да подготви Законопроект за закона за противодействие на тероризма, който да бъде внесен за обсъждане в НС. „Нуждата от приемане на такъв нормативен акт е провокирана от нарастването на терористичните заплахи – радикализацията и присъединяването на граждани на ЕС към структурите на „Ислямска държава“, обяви Президентът. „Засилват се заплахите от асиметричен транснационален характер. Наблюдаваме експанзия на тероризма, основаващ се на религиозен и етнически екстремизъм вследствие на разпадащата се държавност в редица страни от Близкия Изток, Северна Африка, и др. Дългосрочен негативен ефект оказва феноменът чуждестранни терористични бойци“, допълни Плевненлиев след края на заседанието. Политическите сили, с изключение на „Атака“, са единодушни, че такъв законопроект трябва да бъде изготвен в най-кратки срокове.
Президентът отбеляза и нуждата от въвеждане на превантивни мерки, които да гарантират сигурността на страната в сегашните условия, в които Европа се намира. „В това отношение е важно българските институции да предприемат достатъчно ефективни превантивни мерки, за да се предпазим от развитието на такива процеси и у нас„, заяви той.
На заседанието е постигнат консенсус около наложителността България да защити своята граница чрез промени във вътрешното законодателство, без да се чакат външна намеса от ЕС и трайни мерки на Съюза за въздействие и превенция. „На изпитание са поставени основни общи политики на ЕС. Дъблинската система за отговорността за предоставяне на убежище не може да бъде оценена като адекватна на спецификата и мащаба на миграционния поток. Недостатъчно ефективна е и Шенгенската система за граничен и визов контрол“, допълни Плевненлиев.
В рамките на КСНС беше обсъдено и изграждането на специална координираща мрежа, която да осигури защитата на информационната и комуникационната инфраструктура в страната, повишаване сигурността на ведомствените мрежи, намаляване риска от неправомерно извличане на информация от интернет и стабилност на държавата в дигиталната сфера – първа стъпка към възможността за реализиране на електронно правителство в България.
Разисквани бяха и въпросите, свързани с възможно „политическо противопоставяне между ЕС, НАТО, от една страна, и Русия, от друга„, евентуален прием на нови държави-членки в ЕС и принципната позиция на България по темата, газовите доставки, бежанската криза и сигурността като цяло.
