Григор Димитров направи поредното си разочароващо представяне на турнира в Истанбул, като изпусна една почти спечелена титла на финала. Какво пречи на най-добрата ни ракета да бъде сред най-добрите в световния тенис?
Бурната му кариера започна перспективно още от своето начало след спечелването на няколко турнира, а много специалисти го определиха за наследник на Роджър Федерер. Това събуди надежди и в българската аудитория, която е жадна за спортни постижения.
За съжаление в последните години българският спорт е в тотална деградация, а спортните гордости за българина стават все по-голям дефицит. Една от малкото останали радости бяха постиженията на българските национали по волейбол и възходът на Гришо. Той влезе в топ 10 на световния тенис-постижение невиждано досега в мъжкия тенис в България. Това даде много надежди сред хората, че и ние ще си имаме един Федерер, или Джокович.
За жалост след възхода дойде и падението. Григор излезе от топ 10, изявите му ставаха все по-неубедителни, а новините около него бяха повече в таблоидите и жълтите издания, отколкото в спортните. Славата му донесе титла на мъжки секссимвол в тениса, от там многобройни фенки и изкушения. Последва бурната му връзка с по-голямата от него топ тенисистка Мария Шарапова. Въпреки нейната подкрепа по трибуните, Гришо продължи с неубедителните си прояви. Огромният потенциал, който загатва се оказва недостатъчен. Той така и не съумява да изолира елементарните грешки, които допуска, за да може да е достоен съперник на топ 10, а защо не и топ 3.
Жълтините около него не спряха. Той се раздели с руската топ тенисистка, а медиите започнаха да го свързват с редица известни изкусителки. Дойде моментът, в който той отново влезе в топ кориците на всички медийни издания и това отново не беше с негови спортни постижения, а с новата си изгора- много по-възрастната от него певица Никол Шерцингер.
Причините за неговата непостоянност се търсеха на много места. Първо се говореше, че е твърде млад и тепърва ще се учи, ще изолира грешките си, ще изкарва на преден план силните си качества. Това обаче отмина, днес Димитров е на 25 години, което е зряла възраст в тениса. За справка- най-успешната година в кариерата на Новак Джокович е 2007 година когато той е едва на 20 години. Роджър Федерер, чиито стил всички приписват на Гришо, печели първия си турнир от голям шлем- Уимбълдън през 2003 година, когато е на 22 години. За Димитров вече годините не могат да са оправдание.
Като друга причина се споменаваше предният му треньор- Роджър Рашиид. Двамата се разделиха след турнира Уимбълдън през 2015 година. Григор търсеше промяна и я намери в лицето на треньора Йохан Ортегрен от шведската академия „Good to Great“. Това партньорство беше видяно като нова надежда за хасковския тенисист, да разгърне потенциала си, да придобие постоянство и да надгражда. За съжаление това не се случва. Кариерата му продължава да бъде на приливи и отливи, като се редуват прекрасни с неубедителни игри. Атрактивният му стил на игра печели хиляди фенове по света, но неумението му да печели важните битки продължава да бъде спънка в развитието му.
Именно в решителните срещи Григор се проваля. Това говори само за едно – липсва му психиката на победител. За да си победител трябва да мислиш като такъв, трябва да излизаш като такъв още преди да е започнал двубоя. Трябва да имаш самочувствието на победител. Гришо не губи, заради липса на качества, Гришо губи, заради липса на характер. Един спортист трябва да е хладнокръвен да не позволява на емоциите му да вземат превес, да не мисли за провала и успеха, а да е съсредоточен върху момента. Най-добрият ни тенисист не е такъв. Той не може да контролира емоциите си, а може би и се разсейва твърде много със странични неща.
За да стигне Григор Димитров от играча с много качества, на когото малко не му достига, до безкомпромисния победител, той трябва първо да пребори себе си. Не е късно все още и цяла България го подкрепя. Всичко зависи от него.
