Докато България спори колко и къде да са изборните секции извън страната, лондончани си избират нов кмет. И не, че двете събития са по някакъв начин свързани, освен със самото наличие на „избори“, но дори това не е малко.
В надпреварата за кметския пост на Лондон, който е и един от основните финансови центрове в света, са вплетени двама кандидати. Лейбърист и консерватор. И тук – следващите редове са за по-любопитните. Лейбъристката партия, т.е. Работническата партия, води своето съществуване от профсъюзите на Обединеното кралство и социалистическите партии. Така тя се оформя като политическо лоно с широк идеологически обхват – от засилен социализъм до умерен социалдемократизъм. Консерваторите, от друга страна, могат в изначален свой първообраз да бъдат определени като поддръжници на йерархизацията в обществото. И ето го сблъсъкът, който от столетия насам въвлича в своя танц Стария континент.
Но този път колизията не е еднопластова. Протагонистът в изборното съперничество на този етап е Садик Хан – кандидатурата на лейбъристите. Според британските медии, предизборните проучвания показват, че той е моментният фаворит. Садик Хан е син на автобусен шофьор от пакистански произход. Така Хан има шанса да стане първият кмет – мюсюлманин на мегаполиса. Докато антагонистът Зак Голдсмит – милиардерът, издигнат от консерваторите, изостава с 12% по предварителните прогнози. Той обаче има подкрепата на настоящия кмет Борис Джонсън и обещава да продължи водената от него политика.
Британските медии коментират, че днешният вот ще е своеобразен тест за нагласите по отношение излизането на Кралството от Европейския съюз. Консерваторите запазват неутралитет по темата, докато Лейбъристката партия по-скоро е „за“ оставане в Съюза.
Следователно изборът, който лондончани ще направят, не е онзи обикновен избор между политически партии, течения и идеологии и със сигурност няма да има само локално значение. Той е чисто човешки и някак прагматичен. На Балканите още съдим по дрехите – по тях посрещаме, а за жалост и по тях изпращаме. И докато у нас се спори и се прилагат различни трикове около изборното законодателство, един град с население, по-голямо от това на България, избира не само политиката, която ще следва, но и човекът, когото да последва.
