Малко българи си мислеха преди две години, че управлението в България може да се осъществи във формат като настоящия. Още по-малко си мислеха, че подобна конфигурация на правителство и парламент могат да издържат дълго, след като резултатите от изборите през октомври 2014 г. бяха обявени. А най-малко някой си е представял, че с няколко десетки хиляди гласа партия може да получи толкова влияние, колкото ѝ е необходимо, за да упражнява власт по смисъла на Конституцията. Точно това обаче се случи.

Въпреки че още по време на предизборната кампания през 2014 г. представителите на Реформаторския блок неведнъж подчертаваха невъзможността за управление съвместно с ГЕРБ, в името на общото благо седемте партии в блока решиха да поемат отговорност и да участват в кабинета, подкрепен от общо четири политически сили.

4776587

снимка: БГНЕС

С течение на времето блокът претърпя тежки моменти и придоби интересна форма – едновременно подкрепящ и опониращ властта. Това се случи след като представителите на ДСБ ген. Атанас Атанасов и Радан Кънев – председател на партията, обявиха излизането в опозиция на партията, но така и не се отделиха от парламентарната група на Реформаторския блок. С течението на времето със своите действия те успяха да преобразуват незабравимото послание на Нелсън Мандела като разграничиха отговорността от свободата на действията си в управлението, които бяха и все още са следствие на резултатите от изборите.

В края на 2015 г. ДСБ обяви излизането си в опозиция на настоящото управление, а това бе съпътствано от множество моменти и ситуации, които белязаха развитието на партията до ден днешен. През последните няколко месеца интересните твърдения на г-н Кънев по отношение на местоположението на ДСБ в политическото пространство у нас и обясненията за партията му, която трябва да е опозиция на властта, бяха често срещани в публичното пространство. По-интересни бяха обаче неговите изказвания във връзка със съпартийците му, които и до този момент (16.5.2016 г. – няколко месеца по късно) са на ръководни длъжности и са част от изпълнителната власт в държавата. Те не само, че не бяха изтеглени от постовете си, но г-н Кънев наскоро обясни пред българската общественост, че не носи отговорност, а властта „ако иска, да ги маха”.

4752332

снимка: БГНЕС

Ако приемем за изключение продължаващия абсурд с министъра на здравеопазването, който до момента е редовен член на „опозиционната” ДСБ, то няма как да си затворим очите за всички останали длъжностни фигури от ДСБ, които все още са във властта като зам.-министъра в МВР Цвятко Георгиев, областни управители като този на Видин, зам.-областни управители като този в Габрово и още куп други.

Говорейки за министъра на здравеопазването са интересни критиките, които той отправи към ДСБ преди дни от ефира на bTV. Те заслужават повече внимание отколкото реално получиха най-вече предвид ролята на д-р Петър Москов като основател на партията. Здравният министър сам обяви, че не „вижда мястото на ДСБ в опозиция, създадена на пропутинова основа”. Категоричността, с която Москов подчерта несъвместимостта в моментната позиция на ДСБ с принципите, възприети като изконни за партията при основаването ѝ, пролича и от думите му, изречени в отговор на въпрос за това накъде отива ДСБ:

„Считам, че мястото на ДСБ не може да бъде в опозиция сред АБВ, БСП и ДПС. Става дума за сериозни неща, които не са свързани с това дали 15 човека ще ни разпознават като нашия говорител.”

4702554

снимка: БГНЕС

Думите на настоящия здравен министър в това ключово интервю може да се окажат така необходимият сигнал за ръководителите и поддръжниците на партията, които да обърнат поглед към проблемите пречещи на нормалното функциониране на ДСБ, защото е очевидно, че политиката на партията и неяснотите реално са много по-голям риск, отколкото г-н Кънев и ръководството на ДСБ си мислят. Това не би имало такова значение, ако „тъмносините от Кърниградска” не участваха в управлението на държавата.

Международната ситуация в момента, както и стремежите на България да догони средноевропейския стандарт на живот, са достатъчни, за да разберем ролята, която има стабилността за държавата. От тази гледна точка не е за пропускане изказването на г-н Кънев от ефира на NOVA отново преди дни, когато отрече възможността ДСБ да излезе от опозиция, след като АБВ от своя страна стана такава. Говорителят на ДСБ демонстрира интересен подход като едновременно заяви, че „не разбира какво може да промени в ситуацията на ДСБ” и същевременно припомни, че след гласуванията за конституционната реформа, когато ДСБ заяви излизането си в опозиция, е предупредил премиера Борисов, „че отваря врата към Москва, защото гласува предложенията и ляга на АБВ”. Най-вероятно това е причината здравният министър Москов да загатне за „пропутиновата” ориентация, която ДСБ придобива като остава опозиция редом с АБВ.

4818204

снимка: БГНЕС

За ситуацията в ДСБ може да се прецени и от случилото се преди дни във връзка с президентските избори. Преди дни Кънев и съпартийците му поставиха в изключително неловко положение все още действащия президент Росен Плевнелиев. След като от ДСБ обявиха, че ще настояват Плевнелиев да бъде подкрепен на предстоящите президентски избори, се оказа, че всъщност това въобще не е било съгласувано с държавния глава, който отрече да са водени подобни консултации и окачестви цялата ситуация като интриги. И въпреки че г-н Кънев явно е осъзнал състоянието на партията си, като заяви, че ДСБ „не са достатъчно силни, за да издигнат кандидат за президент”, подобни необмислени постъпки променят нагласите и на най-верните симпатизанти на „тъмносините от Кърниградска”.

4814458

снимка: БГНЕС

А думите на г-н Кънев от ефира на bTV, че е безотговорност ГЕРБ да бърза за предсрочни избори, както и че „е балкански синдром, опозицията непременно да иска избори”, е най-видното отражение на реалната политика, която партии от калибъра на ДСБ осъществяват. Как опозиция, която изразява мнение, но не желае да поеме отговорността за практическото осъществяване на идеите си, допринася за благото на обществено-политическата система? И каква е целта на политическа сила, която не желае да поеме отговорността за управление и бяга от избори? Все въпроси, чиито отговори са от изключително значение.

В момент, когато всяка секунда е ценна за разрешаването на проблеми като тези в образованието, здравеопазването и социално-осигурителната сфера, където милиарди допълнителни левове на данъкоплатците се изливат допълнително за функционирането на системата, изтерзаното българско общество няма нужда от изкуствени боричкания, прикрити зад фасадата на гръмогласни „принципи”. Дори неискрените изказвания и приказки за принципност и последователност биха били допустими, ако приносът към обществото е изведен на преден  план, а разрешаването на проблемите са над неосъзнатите идеали, които някои политически сили уж защитават.

*Цитат от автобиографичната книга за Нелсън Мандела – „Long Walk to Freedom”


Share Follow

Leave A Reply