Вътрешното министерство вече ще има правото да търси в интернет пространството лични кореспонденции и да следи телефонните разговори на всички граждани. Решението е прието и от парламента, който одобри на първо четене поправки в Закона за електронните съобщения по предложение на МВР и вносител на поправките- Министерски съвет.
В промените е заложено, че данните от предприятията, които предлагат обществени електронни съобщителни мрежи и услуги и които се съхраняват за срок от 6 месеца, може да бъдат предоставяни при необходимост за нуждите на всички силови служби.
Ще има възможност тези данни да се използват от МВР за предотвратяване и разследване на престъпления. Те ще се ползват още и за издирване на лица, за които може да се направи категорично предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление.
Депутатът от БСП Красимир Янков изрази своето притеснение, че приетите текстове са първа стъпка към ограничаване на правата на гражданите и създават риск от злоупотреби, като в отговор на тези промени, левицата обмисля да сезира Конституционния съд по въпроса.
Красимир Янков
снимка: БГНЕС
В отговор на тези притеснения, заместник-вътрешният министър Красимир Ципов заяви: “Въобще не може да се говори за полицейски произвол, защото подслушването на телефоните, електронните пощи и съобщенията ще става след разрешение от съда.“
Красимир Ципов
снима: БГНЕС
Ципов допълнително обясни, че искането, което се подава от компетентните органи, е мотивирано и трябва да съдържа правното основание и целта, за която се искат графични данни, какви точно са те и за какъв период от време.
Достъпът до такива данни ще е възможен, след като председател на районен съд издаде решение или от друг упълномощен съдия.
Очаква се след приемането на тези промени, всички служби да използват в оперативно-издирвателната си дейност възможностите на модерната съобщителна техника и технологии, без да погазват конституционните права на гражданите.
Службите, които могат да искат достъп до данни са следните: Главна дирекция „Полиция“, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция “Гранична полиция“, областните дирекции на вътрешното ведомство, както и Държавна агенция „Разузнаване“.
