Близо 100 000 000 евро инвестиции са привлечени в редица икономически сектори след началото на Плана за инвестиции в Европа, обещан от Жан-Клод Юнкер.
Основната поставена цел в Планът „Юнкер“ е да се съберат 315 000 000 евро инвестиции за срок от три години, които да се инвестират в икономиките на Европа до 2018 година. Европейската комисия обяви, че ще удължи срока на схемата, а в случай, че темпото на бизнес финансиране в някои страни-членки компенсира изоставането на други в общата статистика, то за България все още е трудно да се каже дали инициативата номинално ще спомогне за ръста на брутния вътрешен продукт.
снимка: houisingeurope.eu
В София предстои дискусия, посветена на “Планът „Юнкер“ – възможностите за инвестиции в България.“
Идеята на този инвестиционен план е да се използва малка част от обществения бюджет на ЕС като банкова гаранция в помощ на частния сектор, както и вложения в различни конкурентоспособни икономически начинания. Вместо да се наливат директно средства в 28-те държави, както става с еврофондовете, идеята на Юнкер цели да съживи реалната икономика и да накара фирмите да имат по-висока производителност, а след това да има висок ръст на заетостта.
Най-крупната част от плана е привличането на капиталовложения за големи инфраструктурни проекти в сфери на енергетиката, дигитализацията и модерните технологии. Към момента Европейската инвестиционна банка в Люксембург, която ръководи Фонда за стратегически инвестиции, е одобрила около 64 проекта за финансиране на стойност 9 300 000 000 евро.
снимка: eeas.europa.eu
През изминалата една година от началото на Планът “Юнкер“, някои от по-силните икономики в Западна Европа са се възползвали първи, като вече са започнали да инвестират в съобщителната система за високоскоростен интернет, нисковъглеродните индустрии, екологично строителство на сгради, източници на възобновяема енергия. Франция оглавява листата с 10 одобрени проекта, Италия и Испания имат по 8, Великобритания е с 9, а Гърция има един одобрен агропроект.
снимка: БГНЕС
Европейската комисия пусна портал в интернет пространството за инвестициите, където са налице 4 български проекта и още 2 с българско участие- високоволтово трасе между Добруджа и Бургас, преносна високоволтова линия между „Марица-изток“ с град Пловдив, Бургас с „Марица-изток“ 3, Интермодален терминал “Варна“, „Международна зона за бързо икономическо развитие“ в близост до Хасково, както и газопровод съвместно със Словакия, Унгария, Румъния, и транспортна възлова хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция в туристическия отрасъл.
Само първите два проекта се разглеждат от Европейската инвестиционна банка, но нито един от всички тях не е стигнал на етап до кандидатстване или одобрение, съобщи говорителят на ЕИБ Кристоф Рохе.
“В България са одобрени за финансиране 4 проекта на стойност 9 600 000 евро от Европейския инвестиционен фонд. Очакваме той да привлече инвестиции в размер на 220 000 000 евро, от които ще се възползват 600 малки и средни предприятия.“, обобщи накратко говорителят на комисията по икономическите въпроси Аника Брайдхарт.
Все пак от Европейската банка дават надежди, че тепърва шансовете се увеличават, обясни Кристоф Рохе:
“След старта на инвестиционния план ЕИБ получи множество молби за финансиране от Фонда за стратегически инвестиции, които не отговаряха на критериите – или защото проектите не бяха достатъчно „узрели“, или просто защото им липсваше икономическа рентабилност. Сега, когато вече повече се знае, какво може и какво не може ЕФСИ, се задава нов списък от по-реалистични предложения.“
