(бел. ред.) Публикуваме без редакторска намеса от личния профил във Фейсбук на Георг Даниелов, народен представител от ГЕРБ.
„Румен Гечев е бил вицепремиер в едно от най-спорните, а от мнозина смятано и за най-слабо правителство в историята на България след падането на социалистическия строй след 1989 г. – това на Жан Виденов за периода януари 1995 – февруари 1997 г.
Говорейки за дълг и дългови спирали преди дни г-н Гечев може би забравя, че по време на управлението на Жан Виденов, от което той е част като вицепремиер и министър на икономическото развитие, през 1996 г. дългът на България достига рекордните 303% от БВП на страната – нива, които през новата история на България не са достигани никога. Това е според официални данни от доклад на Министерството на финансите от 1999 г., период, когато заместник-министър на финансите с ресор за държавния дълг е Орешарски. Орешарски лично се е подписал под докладите на министерството с информацията за държавния дълг на страната през следващите години. Средното равнище за периода от 1990 – 1997 г. на дълга като процент от БВП е 160%. Т.е. Гечев, заедно с останалите активни правителствени участници в процесите на финансовата система, е допринесъл България да надмине дори гръцките сценарии, за които самият той говори, защото в момента като процент от БВП дългът на гръцкото правителство е около 180%. Според данните на НСИ в своя пик през февруари 1997 г. на месечна основа инфлацията в страната ни минава невъобразимите 242%, а на годишна – 1000%. В резултат от рязкото обезценяване на лева спрямо международните валути реалните доходи спадат значително – пенсиите стават 2 $, а някои заплати – 3 $.За радост, въпреки „експертното управление” на Гечев и останалите му колеги от кабинета Виденов България не счупва антирекорда в тази област, постигнат от Унгария в годините след Втората световна война, но страната ни остава в историята и се нарежда до редица държави, чиито финансови системи са допуснали състояния на изключително голяма хиперинфлация. БВП на страната още през първата година, в която новото правителство на Виденов стъпва на власт, е съпътстван от спад в огромни размери. За период от една година 1995 – 1996 г. БВП спада с около 3 млрд. $ според данните на Световната банка. По-голям спад като процент е бил регистриран само през 1991 г. Според Института за пазарна икономика това е спад от почти 10% за цялата година. Необслужваните кредити достигат 59% от общия размер, депозитите в банките намаляват и в крайна сметка 14 банки, управляващи повече от ¼ от общите активи в банковата система, фалират.
Тези резултати са постигнати най-вече след редица мерки, които са изключително спорни, а от мнозина смятани и за престъпни предвид факта, че обричат стотици хиляди българи да гладуват и да изпаднат в крайна бедност, което в крайна сметка довежда до януарските събития от 1997 г. Тогава България вече е изпаднала в тотален хаос, налице е зърнена криза и национални стачки. Приемането на някои закони, престъпната безстопанственост, заради която се стига до изчерпани запаси от пшеница и зърнени култури в цялата страна, както и липсата на контрол над банковата система, където се раздават необосновани и необезпечени кредити, са „политиката”, която довежда до вече описаните резултати. Ролята на г-н Гечев е значителна сред някои от тези мерки, като тази за закона за цените. През 1995 г. се приема закон, сред чиито инициатори е Гечев и с който се налага административен контрол на цените над голямо количество стоки. Според данните на НСИ делът на контролираните цени скача от 18% през 1994 г. до 52% през 1996 г. Въвеждането на подобни компрометиращи пазарната икономика и цялата финансова система на държавата мерки изкривява изключително много реалната икономика и крахът, до който се стига, е вече печално известен. Подобни политики са съвместими с плановата икономика, чието съществуване бе преустановено в България и останалите страни от сферата на влияние на СССР в началото на 90-те. Бавните реакции и изключително спорните решения по отношение на проблемите със селскостопанските продукти и трудностите с реколтата не само в национален, а в световен мащаб, са други моменти, които изострят и затрудняват живота на обикновения българин до крайна степен и го поставят в положение да не може да си купи хляб. Слабото управление се превръща и в предпоставка за засиленото влияние на престъпността, като някои от най-показните убийства в България се случват именно в този период (Луканов).
С други думи управлението на Жан Виденов, част от което са „корифеи„ като Румен Гечев, поставя страната ни в състояния, съизмерими с реално осезаеми кризи в пълния смисъл на думата. Случилото се вследствие на това управление довежда до крайна бедност значителна част от българското население, което губи спестяванията си вследствие на краха във финансово икономическата система на страната през 1996 – 1997 г. Щурмът на Народното събрание и позорното подаване на оставка от Виденов, заради трагичната политика на правителството, са резултатът от идеите, налагани от Гечев и останалите „експерти” в правителството. Правилното и единствено достойно решение за своето оттегляне от политическата сцена, което г-н Гечев бе взел след позорното падане от власт на БСП през 1997 г., бе помрачено от неговото завръщане в обществено-политическия живот през 2013 г.“
