Едно от най-обсъжданите политически събития в международен план в последните месеци е референдумът, на който британците ще решават дали да останат в рамките на Европейския съюз. Той бе неизменно съпътстван от яростна кампания на двете страни, като очaквния и прогнози непрекъснато се преплитaха с истинските резултати. Кампанията за осъществяване на Брекзит преобърна везните в своя полза, поставяйки на дневен ред наболели проблеми от ежедневието на британците, като заедно с тях представи и решенията, които натежаха в полза на евроскептиците.

Сред мотивите, които премиерът на Великобритания Дейвид Камерън постави за насрочването на допитването е за да докаже, че британците не искат изход от блока. И в началото на кампанията беше точно така. Проучванията сочеха голямо преимущество на тези, които искаха кралството да остане в пределите на ЕС, но с времето статистиките ставаха все по-колебливи, противоречиви и все повече се различаваха една от друга.

Борис Джонсън снимка: БГНЕС

Борис Джонсън
снимка: БГНЕС

Бившият кмет на Лондон Борис Джонсън и лидерът на английската Партия на независимостта Найджъл Фараж уцелиха право в десетката с кризата с бежанците, която ситуираха като основен мотив за напускане в кампанията си. Бежанската криза дава своето политическо отражение не само в Англия, а и във всички европейски страни. Македония и Унгария затвориха границите си за набезите на мигрантите, опитващи се да проникнат в сърцето на Стария континент, Австрия беше на косъм от това да бъде управлявана от крайнодесен президент, като това остави отпечатъка на дълбоко разцепление в обществото.

Найджъл Фараж снимка: БГНЕС

Найджъл Фараж
снимка: БГНЕС

За британците открай време действащата миграционна политика е пречка. Един от основните аргументи на поддръжниците на Брекзит е идеята, че с излизането на страната от ЕС, броят на мигрантите драстично ще намалее, защото на острова няма да идват хора от други членки на Съюза. CNN обаче пише, че мигрантите пристигащи във Великобритания от ЕС са 4000 по-малко на година отколкото тези, които са граждани на ЕС.

снимка: CNN

снимка: CNN

Въпреки това поддръжниците на Брекзит предлагат след отцепването от блока, Великобритания да въведе миграционна политика по модел на тези в Австралия и Канада. А именно страната да определя какви кадри са необходими в момента, а желаещите да работят и живеят на Острова ще трябва да попълват документи, където да посочват какви са техните умения. Ако те не отговарят на нуждите на пазара, няма да им бъдат давани визи за пребиваване. За вече живеещите във Великобритания няма да има промени, както тези изисквания няма да важат и за ирландците, защото те имат отделни споразумения с кралството по въпроса.

В отговор на това предложение Иън Престън от икономическата катедра на лондонския университет твърди, че икономиката има механизми, чрез които сама контролира притока на мигранти. „Просто е. Когато икономиката се развива добре, все повече хора ще идват, за да работят, а когато се забави – броят на имигрантите ще намалява. “

Често срещано е недоволството, че нискоквалифицираната работна ръка, идваща във Великобритания от Източна Европа краде работните места на британците и източва социалната им система. Изследванията доказват, че мигрантите много по-рядко използват например облагите на системата за здравеопазване, отколкото местните. А много изследователи изразяват становището, че едва ли средностатистическият англичанин ще се съгласи да върши работата, която извършва емигрантът и за която не се изиска образование.

Един от най-широко разглежданите, анализирани и следени аспекти от възможността Великобритания да затвори вратата си към ЕС е този с търговията и икономиката на страната. Една от първите и най-лесни за разбиране дори от неразбиращите индикации за това какво предстои да се случи при евентуален Брекзит е курсът на паунда. Според изследвания, цитирани от Блумбърг, британската лира се е обезценила с 4% само от началото на годината досега. Изданието посочва, че денят след референдума ще е критичен – ако Великобритания реши да се отцепи, валутата им може да падне под 1,35$, което би било спад с над 8% спрямо сегашното ниво. Ако обаче Съюзът се запази в сегашния си състав, анализаторите очакват цената на лирата да скочи до 1,50$.

Стойности на паунда спрямо долара при евентуален Брекзит Източник: Bloomberg

Стойности на паунда спрямо долара ден след евентуален Брекзит
Източник: Bloomberg

Друго изследване, проведено от Axioma Inc. сочи, че при евентуален Брекзит на 23 юни, в деня след това английските акции може да загубят до 24% от стойността си, като инвестициите в лири ще спаднат с 10% спрямо тези в евро. „Има възможност Брекзит да не се случи, но ако все пак се случи, никой не е абсолютно психически подготвен за последствията все още…“, твърди Филип Джейкъб, който е един от авторите на проучването.

Според премиера Дейвид Камерън при Брекзит Великобритания би загубила 500 млн. консуматори на продуктите, които се произвеждат в страната, пише Ройтерс. Агенцията предоставя данни, според които Кралството изнася 44% от брутния си вътрешен продукт за ЕС, докато само 8% от износа на блока отива в Страната. И с невъоръжено око се вижда, че при потенциално напускане на съюза страната би претърпяла много по-голяма загуба, отколкото съюзът.

Дейвид Камерън снимка: БГНЕС

Дейвид Камерън
снимка: БГНЕС

Защитниците на идеята за изход упорито успокояват, че за Великобритания ще е по-лесно да сключва договори със страни извън ЕС, защото ще отпаднат ограниченията, които той налага. Най-големите надежди на евроскептиците са хиперикономиките на страни като САЩ или Китай. Дали обаче те ще бъдат оправдани при положение, че по време на посещението си в страната през април президентът на САЩ Барак Обама заяви, че при Брекзит Великобритания „ще стане последна на опашката“ на търговските преговори? Китай също не гледа с добро око на идеята.

Барак Обама, Дейвид Камерън снимка: БГНЕС

Барак Обама, Дейвид Камерън
снимка: БГНЕС

Кампанията за изход от ЕС набляга на факта, че ЕС би сключвал търговски договори със страната заради важността на нейния износ. Има една особеност, която обаче те пропускат. От една страна ЕС може да не желае да сключва сделки с Великобритания просто заради решението ѝ да излезе от съюза. От друга страна, ако все пак има възможност за сделка между двете страни, Великобритания все пак ще бъде принудена да позволи свободното движение на хора от ЕС на територията на страната си. Подобно е положението с Швейцария, която не е членка на Съюза, но има двустранни отношения с него и позволява свободното движение на хора.

Все пак евроскептиците заявяват, че може да бъде сключен договор, подобен на този, който има ЕС с Канада – те имат търговски взаимоотношения, но не е в сила споразумение за свободно движение на хора. Анализатори, цитирани от Ройтерс твърдят, че въпросното споразумение е преговаряно в продължение на 10 години и не е изцяло подходящо за икономиката на Великобритания.

При икономическите прогнози за бъдещето на Великобритания извън ЕС преобладават тъмните краски. Никой анализатор не може да каже със сигурност какво би се случило, защото ситуацията е без прецедент, но е ясно изразено мнението, че икономиката на Кралството ще се свие, паундът ще се обезцени, от което ще скочи инфлацията, а пазарът ще се свие без международните си търговски договори.

Зад Брекзит се крие голяма политическа опасност, за която алармират множество експерти. Широко се твърди, че напускането на Великобритания няма да остане прецедент в историята. Нестабилността, пуснала корени в устоите на Европейския съюз може да се разрасне и много други държави, в които се е настанил евроскептицизмът може да последват примера на Кралството. В интервю за немското издание Билд президентът на Европейския съвет Доналд Туск казва: „Никой не може да предвиди какво ще се случи в дългосрочен план… Страхувам се, че Брекзит ще е началото на края не само за Европейския съюз, а и за цялата европейска политическа цивилизация.“ Найджъл Фараж също предупреди за това, но с надежда в гласа каза „Брекзит е първата стъпка към, надявам се, дезинтеграцията на блока“.

Действия на страните от ЕС след Брекзит Източник: Bloomberg

Действия на страните от ЕС след Брекзит
Източник: Bloomberg

Според Блумбърг в още в първия ден след Брекзит Германия и Франция ще се опитат да направят всичко възможно, за да предотвратят разпадането на ЕС на съставните му части. Въпреки тази опасност най-вероятно е колебаещите се държави да изчакат разумен период от време преди да предприемат такава крачка. Преди всичко ще искат да видят дали ще настъпи криза във Великобритания и как страната би се справила с нея. Ако изходът е благоприятен всяка от тях, решила се да поеме по този път внимателно да прецени икономическите и политическите си възможности преди да обяви, че е решена на подобна крачка.

И вътрешнополитическа криза дебне да разкъса Кралството при евентуален изход. Дейвид Камерън ще трябва да се справи с нея, като е твърде вероятно да прекрати управлението си или да направи кардинални промени в кабинета, тъй като много от неговите министри са всъщност поддръжници на Брекзит.

Според някои проучвания болшинството от хората в Шотландия, която няколко пъти инициира референдуми за отделяне от Великобритания, не искат Брекзит. Възможно е ако все пак гласовете в полза на изхода са повече, това да се превърне в гориво за задвижването на нов референдум в Шотландия, този път с различен резултат.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

Великобритания вече търпи загуби само заради колебанието си дали иска да остане част от Европейския съюз – финансови, икономически, политически. Ако Брекзит стане реалност загубите най-вероятно ще са още по-големи, ако се съди по анализите на специалистите. Но най-важните загуби, които на Великобритания може да се наложи да понесе са човешките. Съдбите хората в цялата страна ще са подложени на риск, а първата жертва на Брекзит беше дадена на 16-ти юни. Депутатката от долната камара на британския парламент и активен участник в кампанията за оставане Джо Кокс беше зверски убита. Убиецът и е с доказани неонацистки убеждения. Този случай е достатъчно показателен малък модел на това какво ще се случи с Европа ако разделението не бъде преодоляно и обединението не се утвърди. Това е пример за това как крайностите убиват демокрацията, как фанатизмът унищожава европейските ценности. Макар и да не е ясно дали ще има Брекзит и какво ще донесе той със себе си, ясно е, че трябва да се се предприемат мерки, за да се предотвратят човешките жертви на решенията на глобалната политика.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

 

 


Share Follow

Leave A Reply