Както вече информирахме, канцлерът на Германия Ангела Меркел ще се срещне с премиера Бойко Борисов на 27-ми август, събота, край Берлин. Тогава ще се състои среща с министър-председателите на Словения, България и Хърватия, както и с канцлера на Австрия. На 26-ти август пък Меркел ще проведе разговори с Холандия, Швеция, Дания и Финландия. Според източници на informо.bg от дипломатическите среди, тези разговори са “подгряващи” преди голямата среща на върха на 16 септември в Братислава, където се очаква да бъде изваден “горещият картоф” – а именно темата за така наречените “хотспот”-ове и връщането на мигранти. Припомняме, че първоначално идеята за “хотспот” се появи в програмата на Комисията за миграцията, предложена през май миналата година. Това, според ЕК, означава всички пристигащи бежанци да бъдат настанявани в приемни центрове във фронтовите държави – като например Гърция, Италия, в това число и България – и там да се извършват всички процедури по отсяването и релокацията.
Предложението включва освен професионална помощ и финансова такава за приемните страни. Според нашите източници зад тази идея стоят Германия и Холандия, които накратко казано са готови да приемат бежанци, но “подбрани”, а останлите, които не са получили статут или не са “желани” от тях, да останат в центровете на фронтовите държави. По наша информция премиерът Бойко Борисов категорично бил против това предложение и на 27-ми август ще защитава тази позиция на България, както и несъгласието на страната ни да й връщат мигранти от Европа. Притеснението за такъв сценарий идват от заявките на Вишеградската четворка, които отказват да приемат бежанци на квотен принцип. Нещо повече, само преди ден унгарските власти са получили искане от страни от Западна Европа за връщане обратно на около 20 000 мигранти, които не са получили право на убежище. В отговор Унгария се закани да върне всички тези мигранти в страните от Западните Балкани.
В най-тежка позиция се оказват именно Балканските страни – България и Гърция, които от една страна са подложени на натиск от големите западноевропейски страни, Вишеградската четворка, но и граничат с нестабилна Турция, от където започва пътят на бежанците към Европа. По неофициални данни бежанците в южната ни съседка надхвърлят 3 милиона души. Ето защо за България и Гърция са много важни добрите дипломатически отношения с Турция. Не е случаен фактът, че гръцкият премиер Алексис Ципрас разреши строителството на първата джамия в столицата Атина след Освобождението от Османско робство през 1829 година.
По- опитните дипломати ще видят зад ускорените действия на гръцкото правителство огромен жест на Ципрас към Ердоган. Досега Атина бе единствената столица в Европейския съюз, в която нямаше джамия. Нещо повече, Ципрас отпусна 950 000 евро държавни средства за тази цел. Джамията ще бъде построена върху терен, който е собственост на гръцките военноморски сили.
Българският премиер Бойко Борисов нееднокртано е изразявал опасенията си от отношенията Турция-ЕС във връзка с бежанската криза: “България става първата сигурна държава по мигрантския път – това означава всичко, което е в Европа, да се върне у нас. С едно кимване на глава – защото на границите ни от едната страна е Крим, от другата – Турция, се взимат решения там.”, заяви наскоро в интервю Борисов. За него остава задачата да балансира между различните сили, за да запази България в периферията на кризата.
