В последните години дискусиите за градските среди в българските градове станаха повече от актуални. Свежите пари от ЕС дадоха възможност за много подобрения сред градовете ни. Това съживи и интереса на хората към промените в урбанизирана среда.

Столицата ни също се промени изключително много и то към добро, но сякаш липсва желанието за въвеждане на радикални мерки и масово включване на иновации. Пресен пример за това е бавещото се с години въвеждане на електронната почасова „тикет“ система в столицата. Друг пример е изграждането на стоянките за колела под наем и засиленото изграждане на велотрасета. Това са все практики отдавна познати в останалата част от Европа, а и в някои български градове.

София, снимка: Youtube

София, снимка: Youtube

Последната иновация в бъдещото развитие на европейската градска среда е тоталното премахване или масовото ограничаване на броя на колите в централните градски части. С това се цели генералното решаване на проблема с вредните емисии и липсата на място за пешеходци и колоездачи. По този начин се подобрява зелената градска среда, както и условията за туризъм в историческите места на градовете.

Бъдещето пред европейските градове изглежда така:

Осло: През 2015 градът представи план, чрез който до 2019 ще бъдат забранени всички коли в централната градска част.

ecosistemaurbanoorg

Осло, снимка: ecosistemaurbano.org

Мадрид: Мадрид ще забрани всички коли в центъра си до 2020 г. В момента се преправят 24 от най-натоварените улици в центъра на града, с цел приоритизиране на пешеходци и колоездачи.

madridavelocom

Мадрид, снимка: madridavelo.com

Хамбург: Хамбург смята да намали броя на коли и да даде предимство на пешеходците и колоездачите в целия град. До 2035 г. 40% от града трябва да е освободен от коли.

Хамбург, снимка: Wikipedia

Хамбург, снимка: Wikipedia

Копенхаген: Това е градът с най-добре развитата мрежа за колоездачи и пешеходци в Европа. Повече от 50% от населението ходи на работа с колела ежедневно. В момента се строят супер магистрали за колела, които обхващат целия град. Градът цели да стане напълно освободен от коли до 2025 г.

Копенхаген, снимка: fastcoexist.com

Копенхаген, снимка: fastcoexist.com

Париж: Париж планира да увеличи двойно пешеходните зони и велотрасетата си, за да може пешеходците и колоездачите да се придвижват свободно в центъра на града. От юли 2016 всички коли, произведени преди 1997 година нямат право да навлизат в централната градска част, заради вредните емисии, които излъчват.

Париж, снимка: Wikipedia

Париж, снимка: Wikipedia

Лондон: Градът ще забрани дизеловите коли до 2020 г. Столицата на Великобритания планира зона с ниско ниво на вредни емисии в централната част, която да се реализира до 2020 г.

Лондон, снимка: londonstreetsblog.org

Лондон, снимка: londonstreetsblog.org

Брюксел: Все повече и повече улици се затварят за коли в централната част на столицата на Европа. Градът вече е втори след Копенхаген по пешеходни зони в Европа. Политиката за затваряне на централни улици за коли ще продължи и в следващите години.

Брюксел, снимка: theculturetrip.com

Брюксел, снимка: theculturetrip.com

Пловдив: В последните години градът създаде най-дългата централна пешеходна зона в Европа с трасе от 1750 метра. Направиха се и множество пешеходни улици в централната градска част. Полагат се огромни усилия и за изграждането на цялостна вело мрежа в града, като досега са изградени 47 км от общо 60 планирани.

Пловдив, снимка: Skyscrapercity- Bulgaria

Пловдив, снимка: Skyscrapercity- Bulgaria

Пловдив, снимка: Skyscrapercity- Bulgaria

Пловдив, снимка: Skyscrapercity Bulgaria

Бургас: Бургас има най-добре развитата веломрежа в страната, както и перфектна система за отдаване на колела под наем. Градът усилено стимулира еко транспорта, а все повече улици стават пешеходни в централната градска част.

Бургас, снимка: Skyscrapercity- Bulgaria

Бургас, снимка: Skyscrapercity Bulgaria

Как може София да изпъкне като зелен и иновативен европейски град?

Трябва да признаем, че усилията на кмета на София Йорданка Фандъкова в последните години не са малко, но в сравнение с градовете, които изброихме е нужно още повече енергия и радикални промени, за да достигнем темпото на еко-развитие на другите европейски градове.

На първо място може да се изготви план за поетапно постигане на един зелен и освободен от коли център на града. Идеална предпоставка за това е строителството на третия лъч на метрото, който ще улесни придвижването до центъра на града още повече.

снимка: Метрополитен София

снимка: Метрополитен София

Трябва да се стимулира създаването на още повече буферни паркинги около централната зона. Така ще се създадат реални условия за шофьорите да оставят колите си и да продължат пеша през центъра. Тези буферни паркинги трябва да бъдат свързани с бавената с години система за отдаване на колела под наем, която се очаква да бъде безплатна за първия половин час от ползването. Така при тролей, метро, безплатни колела и близки пешеходни разстояния, шофьорите и посетителите на центъра няма да имат никакви оправдания за ползването на коли.

metropoliten-sofia2

снимка: Метрополитен София

Движението на коли в централната градска зона може да бъде ограничено до 20-30 км. Улиците трябва да бъдат стеснени, за сметка на велотрасета и пешеходци. Парко местата за коли в центъра силно намалени и обслужващи нуждите само на живущите в района и на доставчиците на стока. В момента всеки може да паркира в центъра срещу заплащане. Реално, ако искаме радикални промени в града, това трябва да се направи. Разбира се, това не трябва да става за сметка на живущите и работещите там. Те трябва да имат възможност да си паркират колата и то безплатно или срещу малка сума, но всички други нямат място в центъра с коли. Доставчиците на стоки за магазини трябва да се допускат в точно определено време всеки ден по график, както се прави в много градове в Западна Европа.

Като добър пример за такава ограничена зона може да се даде бизнес паркът в квартал Младост. Там има добре поддържана инфраструктура с приоритет за пешеходците и ограничен достъп чрез бариери. В една бъдеща подобна централна част подходящ вариант е поставянето на някакъв вид бариери, или автоматични колчета, които да ограничават влизането само за лица с карта за достъп. Такива карти трябва да се издават за живущите и работещите с право на парко място в региона, както и за доставчиците на стока.

снимка: Бизнес парк София

снимка: Бизнес парк София

Така ще се получи една радикално променена централна градска част на София, която е почти напълно освободена от коли. С плавен и последователен инвестиционен план след спиране на трафика улиците могат да започнат да се преустрояват, част от тях да стават пешеходни, други с тесни ленти за коли и широки тротоари. Част от улиците могат да бъдат направени по холандски модел, комбинирани трасета за коли/ автобуси и колоездачи с ограничение 20 или 30 км. Разбира се големите довозващи булеварди около центъра трябва да останат и да служат на колите за бързо изтегляне от центъра.

Херенвег, Холандия; снимка: Wikipedia

Херенвег, Холандия; снимка: Wikipedia

Всичко това може да се направи с много пари, но може и да се започне с по-малко. На първо време може да се започне с налагане на ограничението и обособяването на тази полупешеходна централна зона. Това може да стане заедно с пускането на централната част на третия лъч от софийското метро. Самото оформяне на модерната екологична инфраструктура може да се изгражда поетапно с времето.

София, снимка: nicerent.bg

София, снимка: nicerent.bg

Това е само една футуристична идея за едно по-добро бъдеще на столицата ни. Бъдеще, което не само че не е далечно, но напълно достижимо, стига да има воля, желание и радикална мисъл за иновации. В крайна сметка всеки план започва с една мечта и една идея.

София – най-екологичната столица в Европа? Защо не?


Share Follow

Leave A Reply