Лятото свърши и нишката около предстоящите кандидат-президентски избори започна да се разплита. Ден след ден неяснотите около предстоящата, може би най-интересна кандидат-президентска кампания, отпадат една по една. Залозите са големи. Въпреки че България е парламентарна република и почти цялата власт е съсредоточена в Народното събрание, тези избори се оказват жизненоважни за водещите партии. Това се дължи на няколко основни фактора.

sf_largo_prezidentstvo_01

снимка: president.bg

На първо място президентски избори в средата на един правителствен мандат са едно своеобразно социологическо проучване. Това проучване представя с възможно най-голяма точност избирателните нагласи. Никоя социологическа агенция не може да даде такива категорични резултати. И сега е моментът партиите да се преброят.

На второ място големите промени в политическия живот в България стимулират нови и стари лидери, управляващи и опозиция да се доказват. БСП излизат с нов лидер в лицето на Корнелия Нинова, ГЕРБ искат да задържат преднината си и да покажат, че не спада доверието към тях, АБВ иска да покаже, че има алтернатива в ляво, а Реформаторите искат да докажат, че могат да бъдат единни. Появяват се и обединените патриоти около Красимир Каракачанов, които за първи път ще се борят заедно на избори.

Росен Плевнелиев, Снимка: БГНЕС

Росен Плевнелиев,
Снимка: БГНЕС

Трети основен фактор са международните отношения. Както знаем сегашният президент Росен Плевнелиев имаше ясен анти-Путин и про-Западен изказ. Това доведе до влошаване на отношенията с Русия, което не се понрави на част от българското население. Така позабравеният конфликт Русия-Запад, приличащ на Студена война, дава шанс на българските политици да спечелят нови симпатизанти.

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

В цялата важност на създалата се ситуация стратегиите на партиите са повече от интересни. На първо място е проблемното в последните години българско ляво. При тях се появиха искри на надежда, че могат да се обединят и да издигнат обща кандидатура, която да има реален шанс да постигне нещо на изборите. Въпреки силните си кандидати в лицето на Първанов и Калфин, АБВ направи крачка назад и отстъпи пред общата кандидатура с БСП. Точно когато нещата бяха тръгнали в правилната посока за левите, от БСП заявиха, че ще издигнат ген. Радев сами. Дали от приповдигнато самочувствие, дали от някакъв задкулисен раздор, БСП отказаха подкрепата на АБВ.

Калфин, Петков

снимка: БГНЕС

Всяко едно разединение може да се приеме като груба грешка, но това бе фатална. Партията столетница си направи харакири, докато забива нож в гърба на Георги Първанов. На лидера на АБВ не му остана нищо друго, освен да издигне свой собствен кандидат, а по-подходящ от Ивайло Калфин трудно може да се намери. Така се стига до ситуация, описана още в притчите за Кубрат и снопа с пръчки: заедно сме по-силни, разединени ще паднем. Вместо двете леви партии да се обединят около една обща кандидатура и да поканят Татяна Дончева също в своята коалиция, те избраха пътя на разединение. Твърдият ляв вот ще бъде разделен между две ярки кандидатури. Не бива да пропускаме и кандидатурата на самата Дончева, както и неочакваното издигане на бившия премиер Орешарски. Тези кандидат-президентски номинации също ще разсеят левия вот. При така стекли се обстоятелства единствената надежда, която остава на левите партии, е някоя от тях да стигне до балотаж и тогава пак да седнат на маса и да започнат нови преговори за обединение.

Реформаторски блок, снимка: БГНЕС

Реформаторски блок,
снимка: БГНЕС

Вдясно неизвестността продължава. След няколко опита и различни мнения Реформаторите успяха да издигнат свой кандидат в лицето на Трайчо Трайков. Това обаче стана трудно и с голяма доза разногласия, както всичко друго в тази коалиция. Липсата на ясно изразена фигура на лидер с авторитет и голямо публично одобрение също допринесе за сложната ситуация. Така се стигна до издигане на бивш министър от първото правителство на ГЕРБ. Основните фигури в Блока като Радан Кънев, Меглена Кунева и Божидар Лукарски не пожелаха  да съберат смелост и да се включат в надпреварата. Може би, дори някой от тях да беше решил, едва ли щеше другите да го подкрепят. Това доведе до нов компромисен вариант за издигането на един не толкова популярен политик.

Трайчо Трайков, Радан Кънев, Гроздан Караджов

снимка: БГНЕС

В ГЕРБ неяснотата скоро ще приключи. Въпреки това до последния ден преди официалното обявяване на кандидата на партията така и никой не може да каже с категоричност кой ще е той. В медийното пространство се завъртяха много имена, предположения, „сигурни източници“ и т.н. Завъртяха се имената на Йорданка Фандъкова, Румяна Бъчварова, Томислав Дончев, Димитър Николов, Николай Младенов и Кристалина Георгиева. После всички бяха убедени, че лично Бойко Борисов ще се кандидатира, въпреки многократните отричания от негова страна. Стигна се отново до името на кмета на София. В последните седмици всички бяха убедени, че ще е тя. Георги Марков дори заяви, че кандидатът ще е жена, което допълнително спомогна за теорията, че това ще е Фандъкова. Появи се и името на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Спекулациите покрай нея категорично приключиха след като правителството я номинира за кандидат за генерален секретар на ООН.

Цачева

снимка: БГНЕС

Последното име, което се завъртя, е това на Цецка Цачева. Председателят на българския парламент е силна фигура с характер и авторитет, но опитът ѝ на международна сцена е слаб. Ако трябва реално да се погледне, кои от имената, с които се спекулира, имат опит в международните отношения, то категорично това са Томислав Дончев и Николай Младенов. Дончев е силно позната фигура в Европа, той дори за кратко беше и евродепутат. Николай Младенов беше външен министър при кабинета „Борисов 1“, а през 2013 г. е назначен за специален представител на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун за Ирак и за ръководител на мисията на ООН там. И двамата изглеждат повече от подходящи за кандидатурата, но и при двамата съществуват сериозни спънки за това. Вицепремиерът Томислав Донев ще координира дейностите по подготовката на предстоящите избори за президент и вицепрезидент и националния референдум, ако се стигне до негова номинация ще започнат сериозни спекулации от опозицията относно достоверността на изборите. Николай Младенов пък се оказва слабо позната фигура сред българите. Дълго време не е присъствал на българската политическа сцена и издигането му би било сериозен риск.

ГЕРБ Борисов

снимка: БГНЕС

Истината е, че броени часове преди официалното обявяване на кандидатурата никой няма представа кой ще е, може би само Бойко Борисов знае. Дали забавянето на номинацията е правилен ход или не, ще си проличи след изборите, но едно е сигурно, неизвестността събужда интерес във всички – когото и да издигнат за свой кандидат със сигурност ще предизвика грандиозен отзвук в медиите и българското общество.

fseg

снимка: president.bg

Проблемите и неяснотите около номинациите на водещите партии за предстоящите избори показват само едно – за тях тези избори са изключително важни, те надхвърлят важността на президентската институция. Именно тази важност създаде множество спекулации и напрежение още преди същинското начало на кампанията. Очаква ни един още по-напрегнат предизборен месец, а кулминацията ще бъде в началото на ноември. Тогава ще разберем не само кой е новият президент на България, но и няколко други важни неща за лявото и дясното: Запазва ли се хегемонията на ГЕРБ в дясно и в цялото българско политическо пространство?; Ще си подобрят ли резултатите Реформаторите или след изборите ще сме свидетели на техен крах и разцепление?; Ще остане ли БСП символ на лявото в България или ще бъдат изместени от „новото ляво“ в лицето на АБВ и „Движение 21“? Очаква ни интересен край на политическата година.

 


Share Follow

Leave A Reply