Един от най-големите и отблъскващи пороци на комунистическата идеология е онова особено лицемерно политическо поведение в посока както на суверена, така и на самата власт. Това характерно двуличие обаче се оказва, се унаследява. То е особено гротескно в проявлението му спрямо „народа“, но същевременно е много интересно, проявено спрямо властта по двете линии – към онези на власт и към самата власт като конструкт. Интересно е, защото освен, че е крайно лицемерно, то е и до голяма степен шизофренно – от една страна, властта е очевидната цел, както от БСП многократно и открито заявяват в последните няколко месеца, но същевременно, от друга, властта извън тяхната собствена не само се демонизира „по всички точки“, но се и нихилизира – в което всъщност се проявява онази най-изначална комунистическа черта – анархизмът. В случая с българската социалистическа партия тази особеност, унаследена може би неволно и все пак виновно, проличава най-силно предизборно. Много ясно всичко това си пролича в създалата се ситуация около протестите в мина „Бабино“.
снимка: БГНЕС
За няколко дни стана ясно, че от БСП, в чийто естествен ресор – социална несправедливост- попада случаят, до голяма степен очаквано „яхнаха“ темата. Но стана ясно също и че мината е била отдадена на концесия за 1 лев, когато министърът на енергетиката е бил от БСП, а негов заместник е била именно Корнелия Нинова. Няма нужда да се коментира колко точно политически неадекватно и честно казано нагло е да подсилваш предизборната си кампания като използваш проблем, за който носиш конкретна политическа вина. И въпреки, че не съм напълно убедена до каква степен тук може да се говори единствено за конкретна вина, защото ми се струва, че по-скоро този тип политическо поведение е някакъв типичен белег на лявото в политиката, все пак може би в случаят все пак е редно обвинителите да смекчат тона и самопровъзгласената „алтернатива“ да премине към алтернативно говорене. Като тук е наложително да стане ясно, че става въпрос за словесно поемане на отговорност чрез популистки формули от типа на „Виновни сме за…, за и за…“ и „Аз съм БСП“, казани по притеснително неподходящ начин в неподходящо време.
Мая Манолова в Бобов дол
снимка: БГНЕС
Или посредством институцията на омбудсмана, който е строго непартиен, не защото на някакво популистко равнище няма да проработи, а защото говори за много ниско ниво на правене на политика. В този ред на мисли същото би било и при правенето на опити този механизъм да се приложи и по отношение на президентската институция, какъвто на този етап изглежда е случаят с повечето, издигнати, за да участват реално в президентския вот, кандидати. Защото нелепостта на трупането на политически дивиденти по този начин, би трябвало автоматично да го забранява. И въпреки, че е крайно удобно социалистическата партия в опозиция и предизборно да „се заеме“ с казус, който всъщност става ясно е от частен характер и по закон не препраща към намеса от страна на държавата, „заемането“ с всеки удобен случай, който попада в категорията „социална несправедливост“, започва да става съмнително от към претенцията за безкористност. И понеже на този етап изгледът, че проблемът с протестите под земята е решен, остава въпросът защо българската социалистическата партия съзнателно наследява и прилежно прилага всички онези механизми, присъщи и налагащи онази идеология, след като до голяма степен именно това политическо самосъзнание и поведение е свалило и е причината комунистическият режим да се счита заслужено за престъпен. И ако в политиката наистина съществува принцип на такова генетично унаследяване, кой и по какъв начин трябва да разомагьоса кръга?
