Измина една бурна политическа година с множество изненади, както в България, така и в световен мащаб. На първо място беше шокиращият за Европа „Брекзит“ референдум през юни, който предреши бъдещето на Великобритания извън ЕС. Последваха президентските избори в САЩ, където мултимилиардерът с ексцентрични идеи Доналд Тръмп също постигна изненадваща победа и тепърва ще променя геополитическата ситуация в света.
Редом с изборите в САЩ дойдоха и президентските избори в България. Едни наглед не толкова съществени избори се оказаха разковничето за правителството „Борисов 2“. Лидерът на ГЕРБ даде заявка, че ще си подаде оставката при загуба на избори, които нямат нищо общо с парламента и правителството. Последва издигането на непопулярната кандидатура на Цецка Цачева, която се оказа недостатъчно подходяща за президент според хората. Така кандидатът подкрепен от БСП ген. Румен Радев спечели убедително изборите и изненадващо ГЕРБ претърпя първа загуба в политическия си живот.
снимка: Димитър Кьосемарлиев за KRIPIX ©
Като завършек на политическата година станахме свидетели на подобен на българския сценарии при референдум в Италия. Премиерът Матео Ренци заложи на карта правителството си при неуспех на инициирания от него референдум за конституционни промени. Резултатът без изненада доведе до оставката на Ренци. В същия ден се преповториха и изборите за президент в Австрия. Изненадващо за всички до балотаж стигна кандидатът на крайно дясна партия Норберт Хофер, което се случва за пръв път след края на Втората световна война. На балотажа разликата между него и независимият кандидат Александър Ван дер Белен бе по-малка от 4% и изборите бяха касирани. При повторно гласуване изненадата не се случи и Хофер загуби надпреварата.
Матео Ренци
снимка: БГНЕС
Всички тези събития създадоха предпоставки за още по бурна и непредсказуема 2017-та година. Година, която ще се окаже съдбоносна за бъдещето развитие на Европа и България.
Какво да очакваме през 2017-та година?
15 март: Генерални избори в Нидерландия.
Байненхоф, Хага, снимка: Уикипедия
Тези избори ще дадат насоката на нидерландската политика в близкото бъдеще. Изненадващо за мнозина в момента социологическите проучвания дават солидна електорална подкрепа за „Партията за свобода“ на Геерт Вилдерс, която е известна със своите силни евроскептични и антиимигрантски настроения. Една победа на тази партия може да доведе до нова сериозна нестабилност в Европа, тъй като заявката на Вилдерс е да инициира референдум за членството на страната във ЕС по подобие на „Брекзит“ референдума. Освен опасността от излизане на Нидерландия от ЕС, една такава победа би довела до нова вълна от засилени антиевропейски настроения във всички страни членки на Съюза.
Март/Април: Парламентарни избори в България.
снимка: БГНЕС
Шансовете за съставяне на ново правителство в рамките на този парламент намаляват с всеки един ден, а изглежда и големите партии предпочитат нови избори. Краят на март или началото на април е най-вероятният времеви период за провеждането им. Стабилната икономически България навлезе в нова политическа нестабилност, която най-вероятно ще приключи с тези бъдещи избори, но съществува опасност и от задълбочаване на кризата. Всичко зависи от подреждането в новия парламент и диалогът между отделните партии. Интересно би било и съотношението, ако се въведе противоречивата пълна мажоритарна система в два тура, предложена на референдум от сценаристите на развлекателно-хумористичното предаване Шоуто на Слави. Тези избори са важни също и за бъдещите международни отношения на страната. Какъв ще бъде диалогът с Русия, какъв ще бъде диалогът с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, какъв ще бъде диалогът и с партньорите в ЕС и НАТО, както и каква ще бъде реакцията към мигрантските проблеми. Това са все въпроси, които ще бъдат належащи пред бъдещия премиер на България след пролетните парламентарни избори.
4 май: Местни избори във Великобритания.
снимка: Getty Images
Тези избори на пръв поглед не изглеждат важни за общата политическа картина в ЕС, но не бива да бъдат подценявани. Те са предпоставка за електорално измерване на настроенията след изненадващия „Брекзит“ през 2016-та година. Ще станем свидетели или на остра реакция срещу последиците от очакваното излизане на Великобритания от Европейския съюз, или на затвърдяване на позициите на голяма част от британците, които са гласували за излизането на кралството от Обединена Европа. В зависимост от резултатите можем да станем свидетели на нови размествания в управлението на островната държава, както и на нови и по-важни избори. Важно е да се следят и настроенията сред шотландците, които се оказват най-твърди застъпници за ЕС във Великобритания.
Парламентарни избори в Италия.
Италианският парламент Монтеситорио, снимка: visitlazio.com
След злощастния за досегашния министър-председател на Италия Матео Ренци референдум, изборите в страната са неизбежни. Все още не е ясна конкретна дата или месец за провеждането им, но всички партии са на мнение, че те трябва да се проведат час по-скоро. Третата икономика в ЕС все още не може да се възстанови напълно от отминалата Световна финансова криза, която доведе страната до период на дългогодишна политическа нестабилност. Оставката на Ренци ще засили неимоверно политическата криза в страната. Рискът от навлизането на популистки и евроскептични партии в новия италиански парламент е по-голям от всякога. Един от основните претенденти остава както винаги бившият премиер Силвио Берлускони и неговата „Форца Италия“, Популистката формация „Пет звездно движение“, както и сепаратистката евроскептична формация „Северна лига“ също набират скорост.
7 май: Президентски избори във Франция.
Елисейският дворец, Париж, снимка: Wikipedia
Съдбоносните за Европа президентски избори във Франция ще покажат колко е силна надигащата се вълна на национализъм и евроскептицизъм в лицето на „Националният фронт“ на Марин Льо Пен. Последните социологически проучвания показват, че кандидатът на Консервативната партия Франсоа Фийон води в надпреварата, но до изборите има още много време. Дори и Льо Пен да не спечели изборите, нейната партия със сигурност ще постигне значителен резултат, който ще промени значително френският парламент в бъдеще. Досегашният президент Франсоа Оланд все още не е окончателният кандидат на френската левица, като в надпреварата ще се включи и сегашният премиер Мануел Валс. Въпреки това техните политики в последните години ги направиха повече от непопулярни и шансовете за победа на социалистическата партия клонят към нулата.
22 октомври: Федерални избори в Германия.
Бундестагът, Берлин, снимка: Уикипедия
Изключително важни за бъдещето на Европа са и следващите федерални избори в Германия. На тях ще бъдат избрани членовете на Бундестага, федералния парламент както и бъдещия канцлер на най-голямата европейска икономика. Сегашният канцлер Ангела Меркел все още не е заявила категорично дали ще се включи в надпреварата, но шансовете й за четвърти пореден мандат според социолозите са големи. Въпреки това Меркел си навлече много противници през последните години с нейната либерална и отворена политика към мигрантите. Рейтингите й значително спадат от последните федерални избори в Германия. От друга страна, както в повечето европейски държави, така и в Германия се надигат антиимигрантски, евроскептични партии. Според социологическите проучвания крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“ би взела около 14% ако изборите бяха днес. До изборите има още много време и тези проценти могат да се увеличат. Дори да не стигне до първото място, тази партия ще си осигури значително количество места в Бундестага, за да си осигури трибуна за агитация по теми като субсидиите към Гърция и Италия, проблемите в ЕС, както и мигрантите.
През 2016 година станахме свидетели на началото на радикални политически промени, които неимоверно ще се отразят на България, Европа и целия свят. В новата 2017 година тези процеси ще продължат с пълна сила и със сигурност ще оставят съдбоносна следа в развитието на Стария континент. За добро или лошо ще станем свидетели на значими политически процеси в Европа.
