Политическата въртележка с връчване на проучвателните мандати приключи. Президентът Росен Плевнелиев направи всичко възможно да даде шанс на политиците в рамките на този парламент да съставят ново правителство. Това не се случи. На 21-ви декември Реформаторския блок върна мандата неизпълнен. Топката остана в полето на държавния глава. Плевнелиев реши, че трети служебен кабинет в рамките на петгодишния си мандат няма да съставя и правителството в оставка ще работи до 22-ри януари, когато новоизбраният президент Румен Радев ще встъпи официално в длъжност. И се мотивира:

Росен Плевнелиев
„За да има плавен преход няма да назначавам служебно правителство. С две служебни правителства за месец ще станем за смях. Светът просто няма да ни разбере. Ще влезем в графа „Куриози“ на световните новини. Аз съм отговорен човек, експерименти няма да допусна. Положих всички усилия да избегнем предсрочните избори“.

И полемиката не закъсня. Срещу Плевнелиев се надигна вълна от неодобрение и обвинения заради отказа му да назначи служебен кабинет.

Валери Жаблянов – БСП
„Росен Плевнелиев задълбочи кризата заедно с кабинета „Борисов“ и се опитва да създаде неуправляема ситуация преди встъпването в длъжност на Румен Радев. Той умишлено забави и проточи сроковете, като така постави и кабинета „Борисов“, и новоизбрания президент в неудобна ситуация“

Не закъсня и реакцията на новоизбрания президент.

Румен Радев
„Призовавам политическите актьори да действат отговорно в създалата се ситуация и да не търсят краткосрочни ползи, пренебрегвайки разпоредбите на закона. Дългото сбогуване с властта не бива да прераства в конституционна криза.

Изтъкнатите в обръщението на Президента политически доводи и лична мотивация не отменят разпоредбите на Конституцията. Патосът на добрите намерения не замества закона.“

Критики към Плевнелиев отправи и Георги Първанов – президент 2002 – 2012 г.

Георги Първанов
„Президентът е задължен в случай на несъставяне на кабинет да свика и организира служебно правителство. Това изрично е записано в чл. 99, ал. 7, без да съдържа този текст в себе си възможности може или не може. Г-н Плевнелиев би трябвало да знае, че това не е концерт по желание.“

По казуса отношение взеха и бивши конституционни съдии.

Проф. Пламен Киров-бивш конституционен съдия

„Цялата процедура от 15 ноември ни водеше всеки ден да затвърдим убеждението си, че Плевнелиев няма да назначи служебно правителство. Разбира се, че имаше умисъл във връчването на мандатите – консултациите можеха да приключат за два дни. Умишлено беше забавен процесът за формиране на правителство“, коментира гостът в студиото на Bulgaria ON AIR. Очевидно Росен Плевнелиев изпитва много големи проблеми, когато му се налага да съставя служебен кабинет.“

Бившият конституционен съдия е убеден, че всеки би му отказал да стане премиер за това кратко време.

Росен Плевнелиев има опит в съставянето на служебни правителства. В рамките на мандата си той назначи две такива – след оставката на кабинета „Борисов 1“ и след падането на правителството на Пламен Орешарски. Проф. Киров най-вероятно е прав в твърдението си, че в момента може би никой не би се съгласил да стане служебен премиер за Коледноновогодишните празници. По Конституция основната задача на едно служебно правителство е да подготви провеждането на предсрочни избори.

В случая обаче казусът е по-сложен. В момента Плевнелиев е в края на мандата си. Според Основния закон президентът последните три месеца от мандата си няма право да разпуска Народното събрание и да насрочва избори. Има право обаче да състави служебен кабинет, само че срок за назначаването на такъв не е изрично посочен в Конституцията на Република България. Но пък в същото време служебният кабинет трябва да подготви провеждането на предсрочни избори, както вече споменах по-горе, само че такива президентът Плевнелиев, който трябва да назначи служебния кабинет няма право да насрочва – каза го и Конституционният съд- понеже е в последните три месеца от края на мандата си. Ситуацията е повече от сложна и позволява на политическите опоненти да тълкуват Конституцията, на който, както му изнася.

Основният закон на България е съставен и приет на 12 юли 1991-ва година от 7-то Велико народно събрание. Оттогава е променян частично пет пъти – през 2003-та, 2005-та, 2006-та и 2015-та година. Никой от законотворците обаче не си е представял казус като сегашния. Двама президенти – единият в края на мандата си, другият новоизбран, но още не в стъпил в длъжност, а по средата правителство в оставка.

Промяна в Конституцията – дали?

 

 


Share Follow

Leave A Reply