Анализ на мултиезичната европейска новинарска медия “Евронюз“ показва и проучва какво влияние има членството на България и Румъния в Европейския съюз, което стана факт на 1-ви януари 2007 година. От текстът на Крис Харис става ясно, че брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете страни за последното десетилетие. В България БВП на глава от населението е 41% от средния за Общността при влизането в съюза през 2007 година, достигайки до 47% през 2015-та – последната година, за която има налична информация.
В същото време при северната ни съседка през 2015 година БВП е почти 57%, покачване от отчетените 43% през 2007 година, показват данните на „Евростат“. По-малък е и броят на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване и в двете балкански страни. В България приблизително 60% влизат в тази категория през 2007 година, а през 2015 година са 41,3%. В Румъния стойностите спадат от 47% преди десетилетие до 37,4% през 2015 година. Независимо от тези позитивни индикатори, не всички слоеве в румънското общество усещат промените своите портфейли, обяснява румънският политически анализатор Раду Магдин пред медията. „Да, може да се каже, че регистрираме икономически растеж, може да се каже, че след икономическата криза Румъния е икономическият тигър на Европа“, каза той.
„Има обаче едно чувство на безсилие, което не е може да се обясни от Европа, в смисъл, че икономическият растеж не може да се отрази в джобовете на хората. Структурата на икономиката е базирана основно на износ. Печалбите, които се правят от многонационални компании, се отразяват в растежа, но е много трудно да се отнесе този растеж към джобовете на хората, тъй като те не участват в преразпределението“, добавя от своя страна анализаторът. Но какво точно се случва с всички българи и румънци, които работят в чужбина? Софийски медии съобщават през 2015 година, че броят на българите, работещи в чужбина (2,5 млн. души) е по-голям от работната сила в страната (2,2 млн. души). В същото време Румъния има най-бързо растящата диаспора в годините 2000-2015 за страна, която не се намира във военен конфликт, по данни на ООН. Магдин обяснява тези факти по следния начин- „Има огромно изтичане на мозъци. Истината е, че много малко от тях се връщат след години в чужбина. Въпреки това някои се връщат за кратки периоди, също като работниците в Брюксел, които са помагали на румънския премиер Дачиан Чолош по различни проекти. Бих казал, особено в случая на Букурещ, че все повече хора се връщат, дори и в други части на страната. Например аз почивах в Северна Румъния и там имаше цяло село от хора, които са отишли да работят в чужбина, цели семейства, заети в сферата на строителството във Великобритания, и всички те се бяха върнали за Коледа и започват да строят къщи у дома. Фактът, че правят това, означава, че виждат бъдещето си в Румъния“, посочва още Магдин.
Снимка: Twitter – European Parliament
И двете държави – и Румъния, и България, имат полза от парите, изпратени вкъщи, показват данни на „Евростат“. За 10 години България е получила 456 млн. евро под формата на трансфери с лични средства през 2015 година, което е увеличение от 268,9 млн. евро. През 2010 година Румъния е докарала печалба от 503,7 млн. евро, а през 2015 година увеличение от 375,9 млн. евро три години по-рано.
Данните за европейското финансиране сочат, че от 368-те млн. евро вложени за удължаване на софийското метро до 355-те млн. евро, отделени за подобряване на водата и инфраструктурата на отпадните води в Румъния, дори и най-пламенният евроскептик не би имал възможността да спори за това, че Брюксел не инвестира в двете държави. Северната ни съседка е разпределила 23 млрд. евро за финансовия период 2014-2020 в сравнение със 7,6 млрд. евро за България. Според Магдин обаче и двете държави са получили милиарди през предишния финансов период до 2013 година и са използвали зле парите – „Хората очакваха, че през 2007 година тези пари просто ще се налеят в страната и след това ще бъдат преразпределени. Ние ръководихме зле управляването на европейските фондове. Става въпрос за идеи, бюрокрация, канцеларщина, но също така и корупция. Смятам, че от самото начало имаше липса на визия за това какво трябва да се прави с тези пари. Ние влязохме неподготвени в ЕС“, добавя Магдин и смята, че едно от ключовите преимущества на членството в ЕС за Румъния е натискът от страна на Брюксел за справяне с корупцията, което дава положителни резултати, за разлика от България.
По-щастливи ли са българите и румънците? И българите, и румънците са по-щастливи отколкото преди десетилетие, според данни на проучване от „Евробарометър“.
Само 36% от българите, запитани през 2007 година, са посочили, че са доволни от начина си на живот, в сравнение с 53% от румънците. До есента на тази година 51% от българските граждани са заявили, че са доволни от живота си, за сметка на 58% от румънците. Магдин е на мнение двете страни имат сходен начин на мислене – “Мисля, че ние имаме начин на мислене за оплакване, харесва ни да вярваме, че нашите държави са най-лошите на света, но това не е вярно. Хората започват да живеят по-добре, по-щастливи са в държавите си, но нашият типичен навик да критикуваме всичко все още съществува. Ние живеем по-добре, най-вече в големите градове, където инвестициите са повече“, казва той.
Какво е бъдещето на Румъния и България в ЕС?
Според анализаторът Румъния и България действат на европейската сцена така, сякаш кандидатстват за ЕС, а не са пълноправни членове, но по всяка вероятност и двете страни ще се борят за повече присъствие в средносрочен план. “Това е така най-вече защото и двете държави се готвят да поемат ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през следващите две години. В допълнение“, посочва Магдин, който мисли, че Румъния може да поиска от Брюксел повече гъвкавост по отношение на размера на нейния дефицит, тъй като новото правителство в страната ще се опита да изпълни предизборните си обещания. „Понякога човек има усещането, че Румъния и България са заели позицията на добрите деца в блока – понякога прекалено добри и може би невинаги гледащи своите собствени интереси. Смятам, че това ще се промени, не чрез по-твърд тон от София и Букурещ, но ще видим двете държави да казват „Хора, ние не ви причиняваме никакви проблеми, ние сме еврофили, и двете ще имаме европейско председателство през следващите две години , дайте ни почивка, дайте ни пространство, помогнете ни да представим успешно европейския проект“, добавя Магдин
