През изминалата седмица лидерите на турската и гръцката общност на Кипър проведоха решителен кръг от преговори в Женева, който може да сложи край на разединението на острова. Но все повече се надигат опасенията, че „историческата“ сделката може да се провали.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че пълно изтегляне на турските войски от разделения остров Кипър е „немислимо“. Гърция незабавно отговори на Ердоган, отсичайки, че няма да бъде намерено решение за Кипър, докато турската „окупация“ не бъде прекратена. Ердоган настоя, че войските трябва да останат, освен ако Гърция също се съгласи да изтегли своите сили.
Как се стига до разделянето на Кипър?
Кипър, снимка :EPA/CONSTANTINOS LARKOS
Обединена република Кипър получава независимост от Великобритания през 1960 г. На гръцката и турската общност са им гарантирани равни възможности за участие в управлението на новата държава. Осигурени са им места в правителствените и граждански институции. Според Договора от 1960 г. гаранти за съществуването на новата държава са Великобритания, Гърция и Турция.
снимка: EPA/THOMAS HODEL
Обединението трае едва три години след като през 1963 г. правителството на Кипър се разпада. Започва конфликт между кипърските гърци и кипърските турци. В резултат на правителствената криза кипърските турци губят постовете си в правителствените институции. С продължаването на конфликта кипърските турци, които населяват предимно селските райони, са блокирани в етнически анклави, заобиколени от компактно гръцко население. Това положение продължава 11 години до момента на разделянето на острова. В този период между двете кипърски общности избухват множество конфликти, в резултат на които на няколко пъти изострят отношенията между Турция и Гърция, които са на границата на обявяването на война.
снимка: EPA/KATIA CHRISTODOULOU
През 1974 г. се прави опит за преврат от гръцката военна хунта на острова. Кипърският президент архиепископ Макариос III е отстранен от власт, а контролът над острова преминава в ръцете на Никос Сампсон, представител на гръцката организация EOKA, която се бори за присъединяването на Кипър към Гърция. Опасявайки се от присъединяването на острова към Гърция, Турция изпраща свои войски, за да защитят турското население на острова. Това води до провал на гръцкия преврат и възстановяването на статуквото. Въпреки това Турция отказва да изтегли войските си и това се възприема от международната общност като нарушение на Договора за гаранциите и така остров Кипър се оказва разделен на северна част, контролирана от Турция и южна част, намираща се под контрола на кипърските гърци. През 1983 г. Севернокипърската турска република обявява независимост, но единствената държава, която я признава е Турция.
снимка: EPA/KATIA CHRISTODOULOU
Стъпки към обединението на Кипър
Международната общност, с изключение на Турция, не признава Северен Кипър като независима държава. Това не е първият опит на международната общност да осъществи обединение на острова. Последният опит за обединение се проваля на референдума, който се провежда на 26 април 2004 под егидата на ООН. Против обединението гласуват 75% от кипърските гърци, за разлика от кипърските турци, мнозинството от които гласуват за плана на Генералния секретар на ООН Кофи Анан (трябва да се отбележи, че на този референдум участват не само кипърските турци, но и преселниците от Турция, които според гръцките власти в Република Кипър превишават числеността на самите кипърски турци).
От месец май 2015 насам отново се водят преговори за търсене на решение на кипърския въпрос. Въпреки напредъка през последните 18 месеца обаче, редица важни въпроси останаха открити. Така се стигна до миналия понеделник, когато в Женева започна нов кръг преговори за повторното обединение на остров Кипър.
снимка: EPA/SEDAT SUNA
Като основен проблем пред обединението се очертава нежеланието на турския президент Ердоган да изтегли 35 000 турска армия от Северен Кипър и несъгласието му с предложението за прекратяване на статута на гаранти на Гърция, Великобритания и Турция на острова. Относно политическото обединение разбирателството е по-близо от всякога. Кипърската гръцка страна е готова да приеме предложението за ротационно президентство между двете народностни групи. В замяна представителите на кипърските турци вероятно ще се съгласят на намаляване на тяхната територия от 37% понастоящем на 28,5%. Относно темата за отговорностите на бъдещата федерална държава и двете независими части на страната цари единодушие. И по въпросите за собствеността или пък относно възможностите за завръщане на бежанците по родните им региони също не съществуват непреодолими различия.
снимка: EPA/PIERRE ALBOUY / POOL
По време на срещата в Женева лидерите на двете общности в етнически разделения Кипър предприеха „историческа“ стъпка към споразумение, като си размениха карти, очертаващи вижданията им за зоните, които гръцката и турската общност ще контролират в предвижданата бъдеща федерация. Границите, които следва да бъдат договорени и очертани в една съгласувана обща карта в по-нататъшните преговори, ще покажат колко хора, прокудени от домовете си при разделянето на острова през 1975 г., ще получат право да си върнат собствеността по сравнително бърза процедура.
снимка: EPA/LAURENT GILLIERON / POOL
В преговорите се включиха и лидери на ЕС, чийто член е Кипър, между които председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини, както и министърът на външните работи на Великобритания Борис Джонсън. Жан-Клод Юнкер каза пред репортери, че тези преговори са „последният шанс островът да бъде преобразуван по нормален начин“. Въпреки това едва ли този процес ще бъде завършен в Женева, тъй като представителите няма да успеят да уточнят всички детайли по едно бъдещо споразумение. Уточняването на детайлите ще отнеме много повече време, но тази среща може да се окаже ключът към приключването на този конфликт.
снимка: EPA/KATIA CHRISTODOULOU
Последните събития са обнадеждаващи и ако действително се реализира това обединение Европа ще стане свидетел на исторически успех в дипломацията. Този успех би дал почва за нови бъдещи успехи в други критични конфликти като войната в Сирия и конфликта в Украйна. След тежките последни години за Европейският съюз това обединение би дало надежда за по-добър развой на европейското бъдеще. В крайна сметка всяко обединение и предотвратен военен конфликт е победа за дипломацията и прогреса.
