На 18.01.2017г. новоизбраният президент Румен Радев положи клетва пред Народното събрание. Два дни по-късно той прие почетния строй и влезе официално на „Дондуков 2”. Двете събития бяха съпроводени и с първите речи на Радев, произнесени вече от висотата на новата му длъжност. И, съвсем естествено, всеки жест и дума през времето на тези прояви бе наблюдаван „под лупа“, дискутиран, хвален, укоряван, осмиван и осъждан. Речите породиха изключително бурна политическа и медийна полемика. „Имате една седмица“ каза Радев на депутатите. Уместен или не, този коментар напомня едно – намираме се в предизборна капания. Което пък и обяснява вече споменатата разразила се полемика. Депутати и партийни членове се спуснаха в надпревара да коментират думите и действията на Президента. Но често анализът оставаше на заден план за сметка на прокламиране на партийни възгледи. А оттук произтичат и целите на следващите редове. Ако се абстрахираме от политическите пристрастия – какво каза Радев, какви заявки даде и какъв курс можем да очакваме оттук нататък?

снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС, Румен Радев

Първото слово на Радев като държавен глава бе белязано от няколко гафа. Те биха могли да се отдадат на неговото видимо притеснение. Това обаче не е в състояние да ги омаловажи. Критиките очертават няколко основни недостатъка: протоколни грешки, създаващи условия за напрежение; лапсуси; дълго, празнословно (клиширано) говорене, което диагностицира много, но предлага решение на малко проблеми; уклон към наподобяване на премиерска, а не президентска реч; изпускане на нервите, което може да се окаже знак за бъдещо противопоставяне на властите.

Съдебната реформа се коментира от Радев като основен приоритет на бъдещото правителство в речта му от 18.01. От вътрешната политика той засегна още въпросите за бедността, социалното неравенство, сигурността, референдума, здравеопазването и образованието. И докато част от посочените проблеми бяха просто констатирани, то по други от тях новоизбраният президент излезе с предложение за конкретни наложителни реформи.

Радев обърна голямо внимание на социалното разделение между града и селото, неравния старт пред децата, обезцененото образование и емигриращите младежи, които са принудени да търсят професионална и семейна реализация в чужбина. Това в действителност са тежки проблеми, които засягат голяма част от българския народ, но сред думите му не се откроиха проекти за противодействие на тези деструктивни за България процеси.

Бяха повдигнати въпроси от всички ресори, да, важни за България, но ненамиращи се под пряката юрисдикция на Президента. Затова той сметна за необходимо да обоснове акцентирането на тези теми. Така даде заявка за начина, по който планира да упражнява властта си.

„Дами и господа, като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но няма да допусна тяхното орязване и фактическо обезсилване. Осъзнавам ясно, че държавният глава по същество е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия. Но и никоя институция сама не е способна да постигне големи национални цели. Президентската институция съсредоточава широк кръг от функции и разполага с правомощия по отношение на трите власти. Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институции, политическите и обществените сили.“

Радев определи сигурността на страната като приоритетна задача. Той заяви, че ще следи отблизо изпълняването на проектите за финансиране на превъоръжаването на част от българската армия. Но още тук Президентът се оказа в ситуация на потенциално директно превишаване на правомощията си, като постави задължително условие на Министерството на отбраната. Той настоя реализацията на проектите “да бъде съпроводена задължително с принос към икономическото развитие на страната чрез разгръщане на програми за индустриално сътрудничество, внедряване на високи технологии, създаване на нови работни места и стимулиране на българската отбранителна индустрия.”

Както и се очакваше, още в първите изречения на речта, си Радев подчерта евроатлантическия, а не проруски курс на страната.  

“България днес е член на ЕС и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Ефективното членство предполага ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес, участване в изработването в общи решения. Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното”.

От думите му става ясно, че кризата в отношенията между ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, от друга, е очевидна. Но засилването на конфронтацията не е начин за решаването й, категоричен е той. Малко по-рано обаче, в хода на кампанията си, Радев официално се обяви против европейските санкции срещу Русия. Така той влезе в противоречие с официалната позиция на българското правителство, ЕС и НАТО. Генералът публично коментира, че Крим на практика вече е руски и трябва да се съобразяваме с този факт. Темата не бе засегната в речта му.

Така, сред многото въпроси, очертаващи се към новия президент, изпъкват два:

  1. В тази сложна външнополитическа обстановка – накъде трябва да поеме България?
  2. Едната седмица на Народното събрание изтече – какво предстои след нея?

Първият въпрос бе зададен наскоро от журналист, а Президентът го определи като “неуместен”. “Мисля, че такъв въпрос може да ми се задава само от хора, които не са чули моята реч”, категоричен бе  в интервю за БНТ държавният глава. “Това означава, че въпросът е абсолютно неуместен. И нямам намерение цял мандат да отговарям на неуместни въпроси.” Чухме речта Ви, господин Президент, но ако се налага и цял мандат ще се задава един и същи въпрос, ако продължаваме да получаваме все така неуместен отговор.

Президентът зададе евроатлантически курс. В същото време обаче категорично заяви, че преди всичко ще отстоява и защитава приоритетите на България. Къде е границата между съюзната политика и националните интереси? Допуска ли се възможно разминаване между тях? Може би мигрантската криза? Радев споменава ревизия на Дъблинското споразумение.

„Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света дават надежда за скорошно възстановяване на диалога (с Русия – бел.ред.)“, казва още Радев и подчертава, че във външната политика трябва да се търсят съюзници, а не врагове. Европейският курс е сигурен, но какви са очакванията за отношения с Русия и със САЩ?

5271611

снимка: БГНЕС, Румен Радев

„Българското председателство на Съвета на ЕС е предизвикателство, но и огромна възможност“, отбелязва още Радев. Възможност за какво, какви са очакванията? И в тази връзка, десет години след приемането ни в ЕС, докога България ще се нуждае от мониторинг? В интервю за France24 Президентът заяви и категоричното си мнение, че мястото на страната е в Шенген. Какви действия се предвиждат за постигането на тази цел?

Курсът е ясен, как ще го осъществим?

Вторият въпрос също съдържа много неизвестни. В четвъртък, 26.01, удари звънецът на последното пленарно заседание на 43-то НС. Днес в Гранитна зала на Министерски съвет се състоя официална церемония по встъпване в длъжност на служебното правителство.

Президентът Радев си постави големи политически цели в момент, в който властта в държавата се съсредоточава в ръцете му. Встъпителната му реч може и да бе критикувана за премиерско звучене, но сега той е този, който задава курса на Министерския съвет. Радев не пропусна да припомни факта, че работата на едно служебно правителство е да организира избори, а не да провежда политики. Въпреки това, от кабинета „Герджиков“ ще зависят някои важни решения. Например номинацията на следващия български еврокомисар, подготовка на председателството, евентуални промени в Избирателния кодекс.

Големият въпрос в случая е кой сформира служебното правителство? Президентът Радев или БСП? Разбира се, и двете страни отрекоха каквато и да било потенциална намеса от страна на политическата партия в работата на държавния глава. “БСП по никакъв начин не влияе на моя избор, но това не означава, че си забранявам да си вземам хора от ляво. Много важно е да запазя своята независимост, своята субективна преценка и свободата да вземам сам решения”, увери Раев пред БНТ още с влизането си на „Дондуков“ 2. Той обяви, че ще залага на експерти. В новия кабинет обаче, освен професионални достойнства, се открояват и сенките на политическото минало на неговите членове.

Герджиков

Огнян Герджиков

Впечатление прави изборът на проф. Огнян Герджиков. Само преди три месеца, той бе издигнат от инициативен комитет за кандидат-президент. Тогава сам се отказа от надпреварата, като се обоснова в открито писмо:

“Номинацията ми предизвика смут дори и в средите на политическите сили, които са ме номинирали. Това показва, че не мога да обединя нито лявото, нито дясното политическо пространство, а какво остава за обединение на нацията. Освен това президентът на България трябва да е с международен авторитет. Това е особено наложително сега, когато светът е изправен пред огромни изпитания. Имал съм многократно поводи да лансирам такава фигура, с авторитет и тежест в света. Докато аз съм непознат навън. Всичко това ме кара да мисля, че не отговарям на високите изисквания, които се поставят за президент на републиката”.

Такава е неговата собствена оценка за непригодността му за президентската институция. Нима към министър-председателя в една парламентарна република има по-малко „високи изисквания“?

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз-2018 е дългогодишният международен секретар на БСП Деница Златева. Тя беше плътно до Румен Радев по време на предизборната му кампания. Била е депутат от БСП и председател на комисията по контрол на еврофондовете в 42-ия парламент. Сама за себе си казва:

„Аз съм икономист по образование. От 1997 година сърцето ми принадлежи на БСП. Моята кауза е европейска България“.

Тогава Деница Златева става народен представител. 25-ти район в социалистическата партия се смята за „председателски“. От него са били избирани и Георги Първанов, и Сергей Станишев. Но за Деница Златева това е районът, в който членува в основната партийна организация на БСП.

Деница Златева– служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

Деница Златева– служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

Дали Деница Златева е предложение на Корнелия Нинова или е самостоятелен избор на Румен Радев, в момента не е важно. Като член на служебното правителство тя се приема от хората като назначение на „Позитано 20″.

А тези дни в социалните мрежи проф. Боян Дуранкев, дали съзнателно или не, опроверга мита, че Корнелия Нинова не участва в реденето на служебното правителство.

Проф. Дуранкев бе един от вариантите за служебен премиер и след като президентът избра да назначи проф. Огнян Герджиков, проф. Дуранкев благодари на всички, които са го подкрепяли „за участие в служебното правителство”.

„Благодаря на всички, които по един или друг начин ме подкрепяха по време на обсъжданията. Чувствам се много задължен за добрите думи на г-жа Нинова и проф. Гечев, казани за мен, както и за подкрепата”, написа икономистът.

Няма да се спирам поименно на състава на правителството. Биографията на неговите членове вече бе немалко обсъждана в публичното пространство. Ще си позволя само да цитирам едно, по мое мнение, доста подходящо определение на кабинета, което направи Десислава Атанасова. „Нещо старо, нещо ново, нещо на заем.“ И „нещо синьо“, бих добавила аз – за да довърша старата формула и за да сме обективни,че назначенията не са само леви. А има и такива от времето на Иван Костов – здравният министър Илко Семерджиев, към когото противоречията са не малко

Илко Семерджиев служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

Илко Семерджиев служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

.А тук остава последният въпрос. Ако генерал Радев е рушителят на статуквото (в каквото вярваха неговите избиратели), защо застана зад едно правителство на „старите кучета“?

„Mалко думи, но резултатни действия”, обяви за свое кредо Президентът, с което инспирира бурната реакция в парламентарната зала. Чухме думите; те не бях малко, но пък бяха пестеливи на обяснения. Сега очакваме действията. И ако търсим заявките на Радев за по-нататъшното му политическо поведение, то считам, че една се открои ясно. Президентът е летец и явно съумява да принесе едно от важните за оцеляване качества в авиацията в политиката – учи се и се адаптира бързо. Защото е факт, че огромната критика, която понесе след първата си реч бе чута и до голяма степен съобразена във втората, само два дни по-късно.

При едни оптимални условия имате пет години, господин Президент – използвайте ги мъдро.


Share Follow

Leave A Reply