Да, България на гражданите има нужда от демократи за силна и нова република базирана на реформаторски идеи. Това на пръв поглед сложно изречение съдържа в себе си повечето актуални десни проекти в българската политическа действителност. Тяхната численост се повишава с всеки изминал ден и всички те предявяват сериозни амбиции към властта, но дали тези амбиции ще се реализират и кой какво ще спечели от тази нова фрагментация вдясно?
След разпадането на СДС в началото на века дясното все още не може да постигне пълно обединение в лицето на единна партия и единен лидер. Вместо това думите изписани на сградата на Народното събрание „Съединението прави силата“ изглеждат все по-пренебрегвани от десните лидери. Първият по-значителен опит за сформиране на такова обединение олицетворяваше Реформаторския блок. Той успя до някаква степен да консолидира в себе си останките от бившото СДС, което доведе и до частичен успех с влизането в парламента и участието в кабинета „Борисов 2“ в коалиция с дясно-центристката партия ГЕРБ.
снимка: БГНЕС
Въпреки този успех за никого не беше тайна, че Реформаторският блок се гради на базата на големи компромиси и противоречия. Егото на лидерите в тези партии в по-голяма степен пречеше, отколкото помагаше. Опитите за налагане на едно или друго крило от РБ водеше до безброй вътрешни конфликти и неразбирателство, подпечатано със слаба комуникация и на моменти хаос. Тези проблеми създаваха една напрегната и несигурна среда, както вътре в самия блок, така и в коалиционното правителство.
Липсата на единна визия и силен лидер, който да изпъкне и да се наложи сред всички части на РБ, бяха предпоставки за обречеността на този опит за обединение вдясно. След воденето на една своеобразна студена вътрешно партийна война се стигна и до открито разцепление. ДСБ де факто излезе от Реформаторския блок още след напускането на Христо Иванов от поста на министър на правосъдието и обявеното излизане на Радан Кънев в опозиция. Въпреки това Кънев отказа да излезе от Реформаторския блок, а голяма част от представителите на ДСБ останаха на управленски позиции. Това доведе до тотален хаос в отношенията в Реформаторския блок.
Радан Кънев, снимка: БГНЕС
Официалното разцепление на Реформаторския блок настъпи чак след обявената оставка от премиера Бойко Борисов. ДСБ обяви, че ще поеме по нов път и се оттегли от Реформаторите. Радан Кънев заговори за нов всеобхватен политически проект, който да излезе от традиционните електорални граници на избирателите на ДСБ и да се бори с корупцията и статуквото. Всички очакваха това да се случи заедно с бившия правосъден министър Христо Иванов и кандидата за президент на Реформаторите Трайчо Трайков.
снимка: БГНЕС
Изненадващо за мнозина, а може би и за самия Кънев това не се случи. Формацията „Да, България“ бе учредена, а за неин лидер бе избран Христо Иванов. Радан Кънев, Трайчо Трайков и партийните кадри на ДСБ не бяха сред учредителите. Нещо повече, „Да, България“, поне засега, отказа да се определи като дясна партия, въпреки че голяма част от симпатизантите й определено имат десни възгледи. Новата формация цели да привлече симпатизанти както от левия, така и от десния политически спектър. Това доведе до създаването на още една формация, която убедено твърди, че няма да се самоопределя като партия – „Нова република“.
снимка: Да, България
„Нова република“ е новата опаковка на ДСБ за предстоящите избори, след напускането на Реформаторите, наречени от Кънев „килера на ГЕРБ“. В основата й седят именно познатите лица от партията на Радан Кънев със същите десни идеи и призиви за борба с корупцията. В организацията влиза и Трайчо Трайков и Мартин Димитров, които взеха решение да напуснат Реформаторския блок. На практика партията на Кънев търси нови политически хоризонти пред предстоящите избори. За всички беше ясно, че силно консервативната партия ДСБ няма как да надхвърли досегашния си обхват ако не се промени. „Нова република“ е именно опитът на Радан Кънев да се завърне в политиката с по-всеобхватна формация. Дали това ще се случи, ще разберем след изборите през март.
„Не коментирам вече килера на ГЕРБ“, това заяви Радан Кънев относно доскорошните си партньори от Реформаторския блок.
След като не стана част от проекта на Христо Иванов, лидерът на ДСБ и новото дясно обединение „Нова република“ Радан Кънев отправи покана за съвместни действия към „Да, България“. Поканата бе любезно отхвърлена от Христо Иванов в ефира на бтв, като той заяви, че партията ще се яви сама на предсрочните парламентарни избори.
„Дали ДСБ трябва да бъде част от блока? Да, и без това огромна част е тук в залата. Другото е заемане на героични пози на неудачници, изолирани от всичко“, заяви Москов на конгреса на РБ по адрес на Радан Кънев.
На фона на новите формирования, Реформаторския блок организира своя първи конгрес и се презареди в намален състав в готовност за предстоящите избори. Едно от основните лица на ДСБ Петър Москов се отцепи от вече отцепената ДСБ и реши да остане в Реформаторския блок. Москов дори застана на чело на предизборния щаб на партията. От доскорошни приятели Радан Кънев и Петър Москов се превърнаха в остри опоненти. За да е пълно разцеплението във вече разцепеното дясно създателят на ДСБ и бивш премиер на България Иван Костов също неколкократно се разграничи от партията си и водената от нея политика.
В борбата за синия вот на предстоящите избори ще се включат директно цели 3 формирования, от които само „Да, България“ е единен политически субект. Тази нова серия на фрагментации във вече фрагментираното дясно пространство едва ли ще доведе до положителен резултат за някоя от изброените политически организации. Това на практика е невъзможно, тъй като в голяма степен те са конкуренти в борбата за едни и същи гласоподаватели. Нещо повече, това разцепление може да изиграе лоша шега както на Реформаторите, така и на ДСБ и да остави и двете формации извън следващия парламент. Липсата на ориентация при „Да, България“ цели предотвратяване на този сценарии, като се опитат да излязат от границите на десния спектър и привлекат като симпатизанти част от политически неактивния български народ.
Каквото и да предприемат десните партии в оставащите два месеца до изборите, разединеното бъдеще няма да доведе до по-добри успехи за никоя от тях. Неразбориите вдясно, лошите отношения с ГЕРБ и нежеланието за обединение са само и единствено в полза на БСП и ДПС.
Разединението не прави силата.
