Антоан Тонев е директор на 17 СУ “Дамян Груев”. По образование е историк. През 2004 година завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като в бакалавърската степен специализацията му е по „Средновековна българска история“ (2008). През 2015 година успешно защитава дисертационен труд на тема „Преходът от федератски статут към ранносредновековна държавност в Европа и Средиземноморието (IV – VII век)“ и получава ОНС „доктор“. Потърсихме го, за да го попитаме за националното ни достойнство, уважаваме ли националните празници и възпитаваме ли децата си в патриотизъм?

Антоан Тонев

д-р Антоан Тонев

Д-р Тонев, какво означава за Вас датата 3-ти март?

3-ти март преди всичко е един идеал, идеал на поколения българи, раждали се, работили, борили се и умирали за каузата “Свободна България”. Трети март или 19-ти февруари, когато реално е подписан Санстефанският предварителен мирен договор е ония момент, в който българите изпълняват своята мисия да възстановят своята държава в етническите граници и това е идеал, който в следващите десетилетия ще се превърне в двигател на нашата държава и на нашия народ. Защото и през 1885-та, и през 1912, и през 1916, и през 1941 българите си спомняха за сан-стефанска България и за нея побеждаваха, и за нея умираха на бойното поле, и заради нея постигаха успехите си в ран и в мир.

Как да възпитаваме младите в патриотизъм?

Младите в патриотизъм можем да ги възпитаваме само като им припомняме славната ни история и като им доказваме нашите примери. Не може само погледът ни да бъде обърнат към миналото. Трябва и днес, тук и сега всеки един ден, всеки един час, всяка една минута ние да им показваме какво означава да си патриот, какво означава да си родолюбец, какво означава да си българин и това всъщност се припокрива със значението на истинския човек. Защото да си истински човек означава и да си истински българин.

Уважаваме ли националните си празници?

Иска ми се да вярвам, че уважаваме националните си празници. Понякога, може би можем да коментираме до колко хората стоящи на кормилото на държавата най-адекватно отбелязват нашите национални празници. Но народът ни обича и 3-ти март, и 6-ти септември, и 22-ри септември. Мисля, че днес все повече се обръщаме към патриотизма. Все повече се обръщаме към примерите от нашата история и от нашето настояще, които ни зареждат с гордост. Надявам се, че в бъдеще все по-тържествено ще отбелязваме нашите национални празници и не само на тези дне ще се сещаме какво са направили нашите герои, какви са техните завети, а всеки ден озарени от техния път ние ще вървим нагоре и напред.

Санстефанска България

Карта на Санстефанска България, снимка: Уикипедия

Губим ли националната си гордост?

Националната си гордост няма да загубим докато си спомняме кои са Раковски и Левски, докато помним Крум и Омуртаг и докато знаем какво е представлявала България през средновековието, каква е била България в първата половина на 20в. и колко усилия сме положили, за да модернизираме днес през 21в. нашата държава. Националната ни гордост не може да ни бъде отнета от някого, от нас самите зависи ние да я поддържаме и да предадем всички най-хубави нейни елементи на нашите деца.

Според Вас, народ, който не се обръща към своето минало има ли добро бъдеще?

Няма дърво без корени или поне аз не знам биолозите да са открили такова. Няма и народ без минало. Няма и човек без минало. И ако ние загърбим своето минало и плюем на него, тогава нас не ни чака светло бъдеще. Уповавайки се на миналото, работейки здраво в настоящето и вярвайки в светлото бъдеще, само тогава можем да постигнем желаните успехи и да превърнем България в модерна, независима и просперираща държава, в която, съм сигурен, всички ние искаме да живеем и в която, съм сигурен, че и децата ни биха живели по-добре.

Има ли различни интерпретации на датата 3-ти март?

О, със сигурност има различни интерпретации. Дори тук в България има различни интерпретации, ако се обърнем малко по-бавно към Европа и Света, и там ще видим много такива. Основно две са най-често споменаваните: Едната, че руснаците са ни освободили, другата, че руснаците са ни поробили на тая дата. Но, ние всъщност забравяме нещо много важно – нито едното, нито другото е вярно. Ние сами се освободихме, защото свободата се дължи на жертвите в Батак, на мъчениците, които умряха в пепелищата на Априлското въстание и на героизма на Опълченците на Шипка. Да, Русия, преследвайки своите интереси обяви Руско-турската война, но в тази война участваха не само руснаци, участваха румънци, естонци, сърби и най-различни други народи, всеки, преследващ някакви свои цели. Някой от войниците умираха наистина за чистата идея да помогнат на своите братя – православните християни в борбата срещу османците, но така или иначе, аз мисля, че свободата ни не е дадена даром, а е извоювана и по време на Априлското въстание и по време на руско-турската война, а и предишните десетилетия, когато българското възраждане превърна нашето общество в едно от най-напредналите по отношение на образованието общества в Европа. Защото българското образование през 19в. е едно от най-демократичните и българското школо се намираше в почти всеки по-голям български град. Нещо, с което западноевропейските държави не са можели да се похвалят по това време.

Свободна България

Литографията “Свободна България” на Георги Данчов – Зографина

Какво би могло да накара подрастващите да опознават българската история?

Българската история е заразителна във всеки един от своите аспекти. Като започнете от късната античност и стигнем до XXI век. Тя е една наистина динамична, изпълнена с превратности, с интриги, с победи и понякога с поражения история. Затова мисля, че всяко дете има желанието да я опознае. Просто трябва да му я поднесем по достъпен начин. И друго нещо си мисля, че може би трябва да обърнем малко повече внимание на културно-историческото си наследство. Да го експонираме правилно и да го покажем на нашите деца, за да го почустват те като част от същността си, да го обикнат и по тоя начин още повече да обикнат народа  и родината си, и утре по улиците ние да не виждаме отделни индивиди, а да виждаме хора, работещи за благото на едно общество – българското.

Защо имаме ниско национално самочувствие?

Защото от 600 години нашият народ преживява драматични времена. Първо знаете Османското владичество, след това проблемите, които настават след Берлинския договор и разделянето на България, комунистическото управление в родината ни, някак успяха да отделят човека от държавата. Превърнаха ни в черногледи и намалиха националното ни самочувствие, накараха ни да се увълчим един към друг, и ни накараха да вярваме, че българинът е едва ли не втора категория човек. Но, и в тия периоди се намираха хора, които да ни покажат, че не просто сме първа категория хора, а и че сред българите се раждат едни от най-големите водачи на своето време, в своята епоха. Имало е такива герои и във времето на Възраждането и във времето на Третото българско царство. Вярвам, че и днес ще има, убеден съм, че утре ще има много повече. Знам, че на България й предстои едно светло бъдеще, здраво стъпили на земята, работейки всеки ден за постигане на набелязаните цели. Вярвам, че нашият народ ще успее да постигне всичко, което иска и да превърне държавата си в една наистина процъфтяваща европейска държава. Това ще стане само с високо национално самочувствие и само, усещайки се част от един организъм, който има все по-добри и по-добри резултати.

 

 


Share Follow

Leave A Reply