С минимална преднина от едва 2,81% на 16 април 2017г. Реджеп Таийп Ердоган получи от народа зелена светлина за прокарването на 18 промени в Конституцията, които на практика му осигуряват еднолична власт. Така демокрацията послужи за собственото си ограничаване. И въпреки, че вотът тази неделя бе де факто “за” или “против” личността на Ердоган, последните събития не бива да се разглеждат фиксирано върху настоящата обстановка, колкото на фона на веригата от процеси, довели до нея.

epa05908908 A handout photo made available by the Turkish President Press office shows, Turkish President Recep Tayyip Erdogan (R) waving to supporters during a 'Vote Yes' rally in Istanbul, Turkey, 15 April 2017. A referendum on the constitutional reform in Turkey will be held on 16 April. The reform, passed by Turkish parliament on 21 January, would change the country's parliamentarian system of governance into a presidential one, which the opposition denounced as giving more power to Turkish president Recep Tayyip Erdogan. EPA/TURKISH PRESIDENT PRESS OFFICE HANDOUT HANDOUT EDITORIAL USE ONLY/NO SALES HANDOUT EDITORIAL USE ONLY/NO SALES

Снимка: EPA

Тук е моментът да се отбележи и какви точно промени предстоят пред Турция.

  1. Съдебната власт ще се упражнява от независими и безпристрастни съдилища в името на турския народ. Промяната тук, е че в сегашната формулировка липсва думата “безпристрастни”.
  2. Броят на депутатите във Великото национално събрание на Турция ще нарастне от 550 на 600.
  3. Възрастовият праг за депутатите пада от 25 години на 18 години.
  4. Изборите за Велико национално събрание на Турция и за президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден. Понастоящем парламентът има 4-годишен мандат и няма изискване изборите за президент и парламент да са в един ден.
  5. Новият меджлис ще изработва, променя и отменя закони, а сега той контролира работата на министерския съвет и му възлага правото да издава декрет със силата на закон.
  6. Вече президентът ще подписва върнатия за преразглеждане закон от меджлиса с гласовете “петдесет плюс един”.
  7. Само президентът ще има право да го свика меджлиса по време на ваканция, което досега може да стане и с искане на министерския съвет.
  8. Великото национално събрание на Турция ще има право да упражнява контролна дейност чрез иницииране на парламентарни проучвания, разследвания, общи заседания и писмени запитвания с цел получаване на информация, като отпада досегашната възможност за „устно запитване и иницииране на вот на недоверие“.
  9. Отпада изискването президентът да не бъде партиен член.
  10. Изпълнителната власт ще премине в ръцете на президента, той ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители, ще определя политиките по националната сигурност и ще може да издава декрети, свързани с изпълнителната власт.
  11. Меджлисът ще има право да инициира разследване срещу президента с гласовете на 301 депутати, а за придвижването на разследването към Върховния съд ще са нужни 401 гласа.
  12. Президентът ще има право да назначава един или повече вицепрезиденти на пряко негово подчинение. Той ще открива и закрива министерствата, както и техните подразделения в столицата и провинцията.
  13. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
  14. В случаите на бедствия и кризи, президентът ще има право да обявява извънредно положение.
  15. Военните съдилища биват заменени от дисциплинарни такива.
  16. Броят на членовете на Конституционния съд ще бъде намален от 17 на 15 души.
  17. Висшият съвет на прокурорите и съдиите ще се преименува на Съвет на прокурорите и съдиите. Условията за избиране на членове в този съвет също ще се регламентират наново, а броят на членовете му ще бъде намален от 23-ма на 13. Правосъдният министър и неговият заместник ще бъдат смятани за „естествени членове“ на този съвет, а от останалите 11 четирима ще избира президентът, а седем – парламентът. Новите членове ще бъдат избирани с мандат от четири години и възможност за еднократно преизбиране.
  18. Президентът ще внася проекта за бюджет седемдесет и пет дни преди началото на финансовата година. Ако бюджетът не бъде приложен, ще бъде актуализиран този от предходната година.

По-голямата част от тези промени ще влязат в сила със следващите избори в Турция на 3 ноември 2019г. Така Ердоган получава възможността да консолидира властта при евентуални изборни победи чак до 2029г. Тук следва да се отбележи и факта, че управлението на страната и към момента е временно съсредоточено в ръцете на президента, тъй като извънредното положение, обявено след неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. бе удължавано неколкократно, като това се случи за последен път вчера. Три от промените обаче предстои да бъдат приети незабавно. Това са:

  • Отпадането на изискването за непартиен президент. Така Реджеп Тайип Ердоган ще се завърне начело на управляващата Партия на справедливостта и развитието като неин председател;
  • Висшия съвет на съдиите и прокурорите се трансформира в Съвет на съдиите и прокурорите с всички гореспоменати промени;
  • Премахването на военните съдилища.
снимка: БГНЕС

снимка: БГНЕС

При анализиране на фактите на първо място прави впечатление разделението на народа. Кой как гласува? Трите най-големи града в Турция – Истанбул, Анкара и Измир – са гласували срещу промените. Турците в САЩ, Русия, Швеция, Финландия и Великобритания, както и Югоизточна Европа (включително България) казаха “не” на промените на Ердоган. Централната част от страната, селските райони и живущите в Германия, Франция, Австрия, Холандия и Белгия обаче подкрепиха президента. Това създава следния социален профил на гласоподавателите. Очевидна е стратификацията в Турция: в големите градове е концентрирана по-младата, образована и стремяща се към модернизация част от обществото, докато малките населени места са дом на по-бедните и консервативни турци. Подобно разделение можем да открием и в гласувалите в чужбина. В страни като Германия, Франция и Австрия е характерно “гастарбайтериството” на необразовани или ниско образовани работници, заети с тежък и ниско платен труд. В държави като САЩ, скандинавските страни и дори България новодошлите имигранти са по-скоро студенти. Така обрисуваната социална картина напомня друг радикален референдум от последните политически събития – Брекзита. Възрастното общество като че ли ограничи пътя към глобализация и модернизация на младите. Има сериозни очаквания много от недоволните от новата политическа ситуация в южната ни съседка да предпочетат емиграцията.

Но за да си отговорим на въпроса какво предстои пред Турция трябва да се запитаме защо народът каза “да” на ограничаването на демокрацията. Ердоган заяви категоричен курс на изолационизъм, а светът реагира с опасение. Отрича ли се Турция от “турския модел” и от пътя, завещан от Ататюрк? Един подобен политически курс не е ли ретрограден за развитието на такъв сериозен играч на международната сцена?

europe-turkey

Когато преди малко повече от 90 години южната ни съседка пое по пътя на Републиката тя се нуждаеше от Кемал Ататюрк. Останките от някогашната империя се рушаха и страната трябваше да влезе “в крак” с новия свят, за да оцелее след четири военни преврата (1960, 1971, 1980, 1997г.). Днес обаче Турция може би изпитва една нова своя необходимост – тази от Реджеп Ердоган. Тази от изолацията, към която другите държави я тласкаха.

Европа е “нацистка”, Европа “да си гледа работата”, “53 години чукаме на вратата на ЕС, а те ни карат да чакаме”, казва турският президент. Според мнозина политици и анализатори действията на Ердоган на практика категорично затвориха тази “врата към ЕС”. Той пое политики, характерни за един по-преден план от държавническото развитие. Точно заради изолираността.

Turkey referendum Photo by Burhan Ozbilici AP

Колкото и шум да се вдига по “Тексим” не можем да очакваме от едно до голяма степен затворено в Изтока общество да има “модерно Западно мислене”. Страхуваме се от неоосманизма и ислямизацията, но оставяме тези движения да се самоподклаждат в благоприятна и провокираща ги среда. И за да бъдем обективни докрай, редно е да се запитаме дали и “цивилизования Запад и Балканския регион”, които гледат сега с ужас случващото се край Босфора, нямат известна вина за “нецивилизованите действия на Изтока”.


Share Follow

Leave A Reply