Преди 141 години в един необичайно студен и снежен априлски ден, точно като днешния, избухва Априлското въстание. Въстанието е връхна точка в амбициите и борбите на българския народ за независима държавност, след близо пет века чужда власт. Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. По план въстанието е трябвало за започне на 1 май, но поради предателство избухва по-рано.

Възстановка на Априлското въстание, снимка: БГНЕС

Възстановка на Априлското въстание, снимка: БГНЕС

След неуспеха на Старозагорското въстание от 1875 г., апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево (Румъния) и съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г. Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.aprilsko-vastanie-1876-stenna-karta-kolektiv_0

Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище. На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател. Ненко Терзийски от село Балдево, Пазарджишко, уведомил турските власти за взетите на събранието в Оборище решения и полицията предприела мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпратила в Копривщица и Панагюрище специални конни отделения. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е неуспешен, но в отговор ръководителят на копривщенските революционери обявява въстанието на 20 април. Конакът бил превзет, църковните камбани забили, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.

koprivshtica-3

Къщата и паметника на Тодор Каблешков в Копривщица.

Веднага след превземането на града, Тодор Каблешков съставя известното „кърваво писмо“, с което уведомява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор на писмото, Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещава знамето на въстанието, изработено от учителката Райна поп Георгиева. Изграждат се укрепителни лагери около Панагюрище, Клисура, на връх Еледжик и други, сформират се бойни отряди като „Хвърковатата чета“ на Георги Бенковски. Въстаническите действия се разпространяват из всички краища на окръга.

18-5-1-600x315

Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Картина: Димитър Гюдженов

Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др. Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.

Баташкото клане, картина: А. Пиотровский

Баташкото клане, картина: А. Пиотровский

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.

Ботевата чета на козлодуйския бряг. Картина: Димитър Гюдженев

Ботевата чета на козлодуйския бряг. Картина: Димитър Гюдженев

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност. Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев. На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.

1

Турските зверства в България. Специален доклад на американския журналист Джануариъс Макгахан за клането в Батак и Априлското въстание.

Априлското въстание било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били напразно. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее“. Зверското потушаване на въстанието предизвикало възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия. Своята солидарност към българите изразяват и представителите на общността във всички балкански страни, както и в много други държави — Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, САЩ, Франция и Русия. Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите. В Русия се организира масово движение в подкрепа на българите. Руската общественост настоява пред царското правителство незабавно да обяви война на Турция. Zname_Aprilskoto_vastanie

След окончателното завладяване на последното българско царство във Видин между 1396 и 1422 година борбата на българите за независимост и държавност не е спирала. Това е един дълъг и изстрадан процес, преминал през локални въстания, хайдутство, духовно и културно възраждане и борба за независима църква. Апогеят на този процес е въстанието в необичайно студените априлски дни на 1876 година. Героичният и смел подвиг на повече от 10 000 българи, включили се в Априлското въстание, довежда до Руско-Турската освободителна война от 1877-1878 година, която довежда до създаването на Третата българска държава.

Поклон пред героите загинали за свободата и независимостта на България!

 

 

 


Share Follow

Leave A Reply