Президентите на Украйна и Беларус Петро Порошенко и Александър Лукашенко почетоха заедно паметта на всички загинали на строителната площадка пред авариралият преди 31 години реактор на АЕЦ “Чернобил“. Те използваха случая да се договорят за засилване на сътрудничеството за преодоляване на последиците от най-тежката техногенна катастрофа в историята, станала на 26 април 1986 година, предаде БТА.
Aлександър Лукашенко и Петро Порошенко, снимка: ЕPA/БГНЕС
“Какво е Чернобил за Украйна? Това е почти 10 процента от територията й, изложена на пряко радиационно поражение. Това са над три милиона души, пострадали по един или друг начин“, припомни Порошенко и отбеляза, че Киев и Минск ще продължат взаимодействието за преодоляване на последиците от катастрофата.
снимка: EPA/БГНЕС
“И беларуси, и украинци са наясно, че Чернобилската катастрофа не познава граници. Страните ни полагат усилия да преодолеят заедно това бедствие. Осъществяват се редица общи действия в областта на радиоекологичния мониторинг и радиационния контрол, в селското и горското стопанство, в съгласуването на научната и информационна работа“, заяви от своя страна държавният глава на Беларус Александър Лукашенко.
снимка: EPA/БГНЕС
Според него двете държави успешно взаимодействат в проекти за Чернобил на международни организации, но потенциалът за сътрудничество между Беларус и Украйна далеч не е изчерпан и не достига пълния си обем. Двамата държавни ръководители приветстваха поставянето на ново защитно съоръжение над четвърти блок в Чернобилската АЕЦ с живот от около сто години.
снимка: УНИАН
Аварията в АЕЦ “Чернобил“ през нощта срещу 25 и 26 април 1986 година се превръща в най-тежката катастрофа в цялата история на атомната енергетика. Радиоактивното замърсяване обхваща над 200 000 квадратни километра, най-вече в Украйна, Беларус и Русия. Трудът на мобилизираните почти 900 000 служители от различни сфери и отрасли в бившия Съветски съюз, позволява още през ноември същата година реакторът да бъде покрит с първия бетонен саркофаг, който е бил проектиран да съхранява близо 90% от разтопеното и освободено гориво от активната зона на реактора, а освен това – близо 70 000 тона радиоактивни метали, бетон, стъклообразна маса и десетки тонове радиоактивен прах.
